Експерти: Енергийните помощи за индустрията да са обвързани със замяната на изкопаеми горива

Ако не се въведат мерки за ускоряване на нисковъглеродната индустриална трансформация в България, страната ни не само няма да постигне европейските изисквания за климатична неутралнот, но и ще повиши парниковите си емисии, констатираха експерти по време на кръгла маса за преход от енергийно-интензивна екосистема към климатична неутралност в Източна Европа. Тя бе организирана от Главна дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия и Центъра за изследване на демокрацията миналия петък.

Участниците в дискусията се обединиха около редица препоръки. Според тях целите може да се постигнат чрез масово въвеждане на промишлените ВЕИ, което обаче може да стане след премахването на регулаторните и административните пречки за присъединяването на такива мощности към електропреносната и електроразпределителните мрежи.

Подкрепата за енергийните разходи на промишлените потребители трябва да е обвързана с конкретни мерки за подобряване на енергийната ефективност и замяната на изкопаемите горива с ВЕИ, зелен водород и синтетични горива, смятат още участниците в срещата. По думите им от ключово значение да се наложи използването на върхови технологични иновации в индустрията, които да доведат до постепенното извеждане на изкопаемите горива чрез заместването им с електрификация на базата на възобновяеми енергийни източници, чувствително ограничаване на енергийното потребление и засилване на кръговата икономика.

По тяхно мнение енергийната ефективност на индустрия ще се подобри, ако на предприятията се зададат екоцели и се следи тяхното изпълнение, както и се увеличи делът на проучването, развитието, демонстрацията и внедряването на нови технологии. Предлага се още насърчаване на електрификацията за ниско- и среднотемпературни промишлени процеси и използването на зелен водород за високотемпературни процеси. За водорода те съветват също така да бъде внедрен в промишлените процеси и рециклирането на строителни материали.

Друг съвет е въвеждането на стимули и зелени стандарти за производство на стоки с по-висока добавена стойност вместо задълбочаване на зависимостта от добив на суровини и метали, както и увеличаването на използването на стоки втора употреба. Препоръчват и налагането на по-високи нива на рециклиране на пластмаси, метали и други въглеродно-интензивни продукти.

Евгени Евгениев, експерт по политиките в Генерална дирекция "Научни изследвания и иновации" на Европейската комисия, акцентира върху необходимостта от по-ефективно разпределение на повече ресурси от Механизма за възстановяване и устойчивост за декарбонизация на енергоемките индустрии. Това обаче изисква разработването на адекватни национални стратегии за декарбонизация на тези индустрии, допълни той.

Според текущия сценарий "Актуални политики" в анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), България не би постигнала европейските цели за въглеродна неутралност до 2050 г. Причината е недостатъчният напредък за намаляване на емисиите в промишлеността и транспорта, като преходът се ограничава главно до извеждането от експлоатация на въглищните и газовите електроцентрали в страната и нереалистичните очаквания за секвестиране на емисии в сектор горско и селско стопанство. Резултатите показват, че липсва реална трансформация в транспорта и промишлеността, както по отношение на модела на енергийно потребление, така и при преминаването към нисковъглеродни енергийни източници. В резултат на това, промишлеността се превръща в най-големия източник на емисии на парникови газове към 2050 г., посочват анализаторите от ЦИД

Според същия сценарий при сегашните политики и мерки се очаква парниковите емисии да се увеличават от 7,61 MtCO2e на 8,33 MtCO2e между 2020 и 2050 г. Растежът на емисиите се дължи главно на химическия сектор, който генерира около 40% от тях в индустрията, следван от циментовата и керамичната промишленост, както и от строителството.

Анализът на ЦИД сочи още, че преориентирането на икономиката от тежката промишленост като стомана, алуминий и цимент към по-леки индустрии с по-висока добавена стойност ще ограничи ръста на енергийното потребление през следващите три десетилетия, според сценария "Дългосрочна стратегия за декарбонизация". Както и при други икономически сектори като строителство и транспорт, се наблюдава трайна електрификация на производствените процеси (около 44% от общото количество) през 2050 г., заменяйки природния газ, чието потребление намалява с повече от 95% до 2050 г. По-амбициозният сценарий също така предвижда ускорено навлизане на зеления водород, биометана, течните биогорива, отпадъците и синтетичните горива, които ще съставят повече от една трета от енергийния микс в промишлеността.