Експерти: Хъб "Балкан" няма големи шансове

Регионалният газов пазар е малък и недобре свързан, с малко играчи

Експерти обсъдиха възможностите за газова диверсификация в страната, сн. БГНЕС

Шансовете пред бъдещия газов хъб "Балкан" в България не са големи, защото регионалният пазар и потребление са малки, липсва добра свързаност с европейските държави, доставчиците и търговците на газ са малко на брой, а най-големият от тях – "Газпром" - предпочита дългосрочните договори за балканските страни.

Това мнение изказаха Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество и Димитър Бечев, директор на Института за европейски политики, по време на конференция за газовата диверсификация в България във вторник. Участниците освен това изразиха съмнения, че финансово-икономическият модел на "Балкански поток" – продължението на "Турски поток" у нас към Сърбия, ще оправдае очакванията на правителството в геополитически план.

Бъдещият газов хъб на Балканите трудно ще намери нови клиенти в региона, смята Димитър Бечев. По думите му газовото потребление в Западните Балкани е едва 2 млрд. куб. м годишно, а в държавите липсват бизнес интереси и средства за изграждане на газови връзки, без които  няма как да се реализира концепцията за газоразпределителен център в България.

Пламен Димитров припомни, че за да е ликвиден газовият хъб и платформата за търговия с газ, трябва да има много различни доставчици и търговци. В региона обаче тези играчи са малко, най-същественият от тях – руският "Газпром" е показал, че предпочита да работи с дългосрочни договори, а не на спотови цени, каквато практика започва да развива газовият монополист в Западна Европа.

"У нас няма играчи, няма традиции и кадри за извършването на газова търговия", посочи Димитров. "Газхранилището в Чирен също не е достатъчно като капацитет, за да може да подсигурява такъв вид търговия, то само нивелира годишното потребление в страната", отбеляза той.

Плановете на държавния оператор "Булгартрансгаз", който реализира концепцията за газова борса и газов хъб у нас, обаче предвиждат резервиране на капацитети и в други газохранилища в региона. Идеята е те да съхраняват количества газ, търгувани в центъра "Балкан", което според компанията ще ѝ позволи по-гъвкави сделки и може дори да сваля цените на суровината.

Все още обаче реализацията на идеята за хъба "Балкан" е в много начална фаза и засега тя е свързана с ударното строителство на продължението на "Турски поток" у нас, тъй като според сключените в началото на 2019 г. договори с руската "Газпром" за капацитета на това трасе част от внасяните количества по него ще остават за реализация на газовата борса на хъба "Балкан".

Експертът от Института за европейски политики посочи обаче, че "Газпром" няма интерес да извършва търговия у нас. "България е важна за "Газпром" като транзитьор, не като потребители. 5:1 е съотношението на транзитираните през българска територия количества руски газ и потребените в страната и България ще е трайно в плановете на "Газпром" като транзитьор и само от България зависи как ще оползотвори това, спазвайки европейските правила", посочи Димитров.

Според Димитър Бечев транзитът на руски газ за Европа през Украйна няма толкова лесно да бъде прекратен от началото на 2020 г., както беше обявено от "Газпром". И Москва, и Киев имат интерес сегашният транзитен контракт да бъде удължен, тъй като "Газпром" не може  да се откаже лесно от него заради проблемите със "Северен поток" и разширението му "Северен поток 2", добави експертът.

В началото на септември съдът на Европейския съюз отмени предоставеното на "Газпром" от Брюксел през 2016 г. изключение от европейското изискване операторът на германския газопровод ОПАЛ, в който се включва "Северен поток", да осигурява половината мощност за независими търговци. Така руският монополист можеше да ползва целият капацитет от 36 млрд. куб. м годишно. Това  решение на съда моментално се отрази на износа през "Северен поток" до Германия и започна да се увеличава транзитът през Украйна.

Според Бечев Русия също има интерес да запази Трансбалканския газопровод, по който се доставя руският газ през Украйна, Румъния и България за Турция, Гърция и Македония. "Въпросът пред България е как ще си гарантира приходите по Трансбалканския газопровод", коментира той.

Директорът на Института за европейски политики препоръча на българските управляващи да вземат пример от Турция, която макар да работи с Русия за реализацията на газопроводите на "Газпром", намалява зависимостта си руския газов внос. Той е спаднал от 48 на сто дял при газовите доставки за южната ни съседка до 34 на сто в края на първото полугодие на 2019 г., посочи Бечев. Това се дължи на увеличените каспийски доставки по газопровода ТАНАП от 3.2 млрд. куб. м до 4.5 млрд. куб. м в края на юни 2019 г. спрямо година по-рано. Увеличени са и доставките на втечнен газ в Турция от 6.2 млрд. куб. м на над 7 млрд. куб. м.

"Турски поток" осигурява на Турция количества, но това е само едно от трасетата, а ръцете ѝ остават развързани за алтернативен евтин газ и това може да е пример за България за балансиране на интересите, отбеляза Димитър Бечев.

Според Пламен Димитров плановете за газовата диверсификация трябва да отчитат и развитието на възобновяемите източници, чийто дял в европейската енергетика расте и е трудно да се прогнозира какво ще е търсенето и потреблението на природен газ.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?