Експерти: Контролът на санирането е формален

Контролът на санирането на сгради у нас е формален. Необходими са нормативни промени и въвеждане на дигитален дневник. Около това мнение се обединиха експерти по време на кръглата маса на тема "Ефекти и дефекти на санирането на сгради в България", която се проведе в Дома на архитекта в столицата. Проявата беше организирана от сдружение "Алианс за висока строителна култура" (АВСК). Форумът инициира професионален дебат с експерти за възможностите за подобряване на модела, изпълнението и контрола на втория етап на програмата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради в страната.

Експертите от АВСК представиха анализ на резултатите от първия етап от Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради. По нея бяха обновени около 2000 жилищни сгради за 2 милиарда лева с пари от държавния бюджет, в които живият 277 405 души.

Архитектите отчитат, че старите панелни блокове и сгради са получили нов по-красив облик на фасадите и по-добра енергийна ефективност.

Проблемните дейности, според тях, са липсата на задълбоченото конструктивно обследване на сградите, което често се прави за кратко време и с недостатъчно средства, както и качеството на строителните дейности и използваните материали.

Според арх. Стефан Цонев, член на УС на АВСК, строителните фирми печелят обществените поръчки с ниски цени и кратки срокове, което влияе на качественото изпълнение на процеса, защото сградите са различни и изискват различни технологични дейности.

Безплатни консултации

"Хората все още не са добре информирани къде и как могат да подават сигнали за лошо и некачествено изпълнение, а кампанийното провеждане на програмата често ги принуждава да подготвят необходимите документи набързо", коментира председателят на алианса арх. Стоян Тодоров.

По тази причина АВСК, като организация с нестопанска цел, ще консултира безвъзмездно 10 сдружения на собственици на сгради, които ще участват във втория етап на програмата за саниране, допълни той.

"Ще окажем експертна техническа и правна помощ и на 10 сдружения на собственици на сгради, които вече са участвали в първия етап, но имат притеснения или проблеми с качественото изпълнение", обяви арх. Стоян Тодоров.

Той уточни, че подробности за това ще бъдат обявени в началото на декември на сайта на организацията.

Обществените поръчки

Друг важен проблем, отчетен от АВСК, е предвидената процедура в обществените поръчки - т. нар. инженеринг.

Според архитектите той изкривява процеса, тъй като в този случай строителната фирма наема проектант, който да направи плановете за ремонт, саниране и обследване на сградата, съобразявайки се с бюджета и времето за изпълнение на възложителя.

"Така проектантите трябва да работят в прекалено кратки срокове, да избират материали, които не винаги са качествени", обясни арх. Петкана Бакалова, член на УС на АВСК. Според нея, контролът на изпълнението на проектите по принцип е формален, само по документи, а в случаите на инженеринг авторският надзор се извършва от проектанта, нает от строителя.

По този начин всички дейности, които би следвало да се правят от различни участници в строителството - проектант и строител, и всички публични средства, се концентрират в един изпълнител.

За това от АВСК предлагат да се раздели проектирането от строителството с цел да се гарантира независимост на проектантските решения и контрола върху качеството на строителството от авторския надзор, без той да бъде поставян в условия на конфликт на интереси.

Според експертите на сдружението проектирането, изпълнението, контролът и приемането на топлоизолационни работи е важно да става по определени стандарти или наредби, за да има ясни критерии.

Документирането на строителния процес

Трябва да се промени и документирането на целия строителен процес, което да става дигитално, в реално време и регламентирано, съставяйки т. нар. дигитален дневник на строежа, което ще предотврати порочни практики в изпълнението, смятат от АВСК.

Представителите на алианса са на мнение, че при поемане на задължения за съфинансиране, каквито са условията на втория етап на програмата за саниране, потребителите трябва да получат адекватни права за контрол.

Средствата на собствениците могат да се осигурят чрез безлихвен кредит с период на погасяване в рамките на срока на откупуване на инвестицията, предлагат от сдружението. Така гражданите няма да бъдат безкритични, а ще имат пълната заинтересованост нещата да се случат по най-добрия за тях начин.

Добромир Василев, директор на дирекция "Жилищна политика" в МРРБ заяви, че целта на програмата за саниране не е цялостното обновяване на сградите, а подобряването на тяхната енергийна ефективност. Според него финансирането от страна на държавата и европейските фондове ще намалява в бъдеще и ще се увеличава самофинансирането на тези проекти от страна на гражданите.

Промени в нормативните документи

"Трябва да се завиши контролът и да се създадат стандарти, които да се спазват. Участниците в строителния процес трябва да имат повече отговорности, а не само държавата", коментира арх. Деляна Панайотова, началник на ДНСК.

Тя обяви, че са инициирани промени в Наредба № 2 от 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, които да позволят на държавата да упражнява по-ефективен контрол, а не само по документи, за санираните с обществени средства обекти от национално значение.
Постоянна програма за саниране

Програмата за саниране на многофамилни жилищни сгради не трябва да е кампанийна, а да е постоянна и дългосрочна, смятат от АВСК. Така ще се избегнат пикове и спадове на търсенето и предлагането на пазара на услуги, което ще доведе до оптимизиране на икономическия ефект.

За същото настояват и Националното сдружение на общините в Република България.