Експерти: Може да се готвят разкрития за офшорки преди изборите

Ако има данни за проблемни авоари в чужбина, прокуратурата досега е трябвало да знае

Експерти: Може да се готвят разкрития за офшорки преди изборите

Внезапно декларираният интерес на главния прокурор Сотир Цацаров към офшортни сметки на политици може да е свързан с евентуални разкрития на тайни банкови сметки и недвижими имоти в чужбина на политици и висши държавни чиновници, каквито слухове има в последно време.

Това коментираха експерти от неправителствения сектор пред Mediapool по повод писмото на Цацаров до шефа на ДАНС Димитър Георгиев, с което главният прокурор иска агенцията да му даде цялата налична информация за сметки в чужбина, имоти и участие в офшорни фирми на хора, заемащи висши публични длъжности у нас. Става дума за недекларирани сметки, имущество на значителна стойност, притежавано лично или чрез други лица, участие в търговски дружества или офшорни компании, както и недекларирани разходи или инвестиции в чужбина.

Посочето бе, че информацията се иска с цел "извършване на преценка за наличие на предпоставки за упражняване на правомощията на прокуратурата".

"Трябва да разглеждаме случващото се в предизборен контекст. Двете големи политически сили говорят за офшорките на конкурентната", коментира в четвъртък пред бТВ Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

"Има някакви предположения, че в седмицата преди изборите ще се извадят такива информации. Това, което може да се случи, е да се подадат сигнали в ДАНС за някакви политици. Не факти и данни, а сигнали. Проблемът е как се проверяват тези сигнали. В България, ако искате да създадете проблем на конкурента, подавате сигнал, за да го вкарате в една спирала от проблеми и проверки", коментира анализаторът.

Подобна теза преди няколко седмици разви и бившият главен секретар на МВР и експерт по национална сигурност Николай Радулов. "Ще има публикувани такива сметки. Спомняте си досиетата "Панама", там имаше замесени българи, става дума за 25 000 офшорни фирми. След това например германските специални служби закупиха от Лихтенщайн информация с банкови сметки. Там също имаше към 500-600 българи. В досиетата на Асандж имаше 600 българи. От разговори, които съм водил в последните 10 години с мои колеги от западни служби и от САЩ, не само че е ясно кой какви сметки има, но същите тези хора са висши чиновници или са в държавната власт", обясни той.

Според Радулов проблемът не е, че някой има офшорни сметки, които не са незаконни, а че в някои от тях може да има 100 милиона.

Водачът на листата на левицата за евроизборите Елена Йончева също предсказа подобен развой. През април тя обяви, че след "Апартаментгейт" следва "Борисовгейт". "Ще бъдат осветени сметки за стотици милиони в чужбина и имоти зад граница на управляващите", прогнозира тогава Йончева, цитирана от БНР.

За офшорните сметки на политиците се заговори малко след "Апартаментгейт". "За да се иска подобна информация от офшорни страни, трябва да има някакво основание като например престъпление или тероризъм, което е да е заявено в искането. Не може просто да питате тия политици имат ли сметки", коментира Тихомир Безлов. Пред Mediapool той допълни, че от над 40 зони тип данъчен рай българските разследващи органи получават реална информация от около 7-8, а останалите не отговарят.

"От информацията, която прочетох, у мен възникват само въпроси към главния прокурор. Например какво точно незаконно се разследва и ако офшорните сметки са законни, работа ли е на главния прокурор да получава справочно тази информация", заяви пред Mediapool Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. Той пита още, ако ДАНС има информация за незаконни действия, свързани с офшорни авоари, защото те досега не са били предадени на прокуратурата.

Още от България