Експерти: Парите за декарбонизация може да отидат в лобистки джобове

Призоваха за децентрализация на енергийните мощности, ясен график за затваряне на ТЕЦ и офшорни и покривни ВЕИ проекти

Експерти: Парите за декарбонизация може да отидат в лобистки джобове

За спешна промяна на енергийните проекти в плана за възстановяване и устойчивост, който е изпратен за одобрение в Еврокомисията, за да се постигне истинска декарбонизация и европарите да не отидат в джобовете на влиятелни енергийни лобисти, призоваха независими и партийни експерти по време на конференция, посветена на цялостното зелено възстановяване на България. Събитието бе организирано от Центъра за изследване на демокрацията в сряда. Участниците се обединиха още около мнението, че трябва ускорено приемане на нова енергийна стратегия на страната с акцент върху умните мрежи за пренос и разпределение на електроенергията, за балансиране и мерене на потреблението и с възможността сгради, произвеждащи ток, да отдават своята енергия.

Според тях трябват и спешни законодателни промени за облекчаване на изграждането на слънчеви и вятърни проекти за собствени нужди, съответно за функционирането на енергийни общности и децентрализацията на сегашните огромни електропроизводствени мощности. Препоръчаха още да се регламентира изграждането на вятърни платформи в морето – т.нар. офшорни проекти, тъй като България има огромен такъв потенциал, а е единствената страна в Европа, в която не може да се изгради такава централа. Експертите разкритикуваха отказа на правителството на ГЕРБ да се ангажира с конкретен график за поетапното затваряне на въглищните централи и лавирането на служебното правителство по темата. То също не фиксира дата за пълното им извеждане от експлоатация, а изпрати в Брюксел план за възстановяване с предложение това да стане през 2038 г., но с условието, че ще преговаря за по-късен срок.

Икономически, не само въглероден избор

Според анализ на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) България може да постигне целите на европейската Зелена сделка за климатичен неутралитет до 2050 г., но за това трябват адекватни енергийни политики и съответните документи, в които те ще се облекат. Най-евтиният път към нисковъглеродна и енергийно сигурна икономика е България да трансформира своя енергиен микс и да електрифицира буквално всеки свой отрасъл. "Това е икономически избор, не само избор за постигане на ниски въглеродни емисии", посочи Мартин Владимиров, директор на програмата "Енергетика и климат" в ЦИД. Според него най-устойчивият начин за трансформация на енергетиката е да се премине от фосилните горива към локални ВЕИ проекти и да се развие умната мрежа за управление на доставките, така че те да са най-ефективни, да има най-малко загуби и съответно да стават на по-ниски цени.

Владимиров се обяви против проекта за газификация на част от въглищните мощности в комплекса "Марица Изток", като посочи, че са излишни огромните инвестиции в газова мощност, която ще работи само до 2029 г. "С една трета ще нарасне енергийната ни зависимост от Русия, ако се изгради подобна газова мощност", отбеляза Владимиров.

Според анализа на ЦИД Националният план за възстановяване и устойчивост не само не предлага решения за прекратяване на практиките за завладяване на държавата в енергийния сектор, но дори може да ги засили, тъй като насочва значителна част от еврофинансирането към големи, ненужни инфраструктурни проекти.

Излишни газоцентрала и батерии

Експертът на центъра смята, че вместо да се искат от ЕС европари за такава газова централа, както и за големи ВЕИ централи с батерии за съхранение на електроенергията, е по-добре средствата да се насочат към малки ВЕИ проекти. Само потенциалът за изграждане на покривни енергийни инсталации е 55 ГВ, а възможностите на геотермалната и офшорна енергия изобщо не са проучени сериозно, отбеляза Владимиров. Той смята още, че трябват повече пари за развитие на умни мрежи не само на нивото на държавния "Електроенергиен системен оператор", но и на електроенергийните дружества, където реално се присъединяват повече възобновяеми енергийни източници и има нужда от интелигентното им управление.

Избраният за народен представител от "Демократична България" Мартин Димитров отбеляза, че корупцията е тази, която дърпа надолу българската енергетика, а не Зелената сделка, каквито твърдения се вихрят и се надигат гласове за ревизията ѝ, без да са наясно с концепцията и механизмите ѝ. Владимиров също посочи, че Зелената сделка не е причина за сегашните проблеми със скъпия газ и ток, а решението им. Димитров също смята, че за да тръгнат енергийните реформи, трябват единни политики, консенсусни стратегии и законови промени, а не "панически подход" заради високите цени на енергоресурсите, които никой не знае на какви нива ще са през пролетта и лятото на 2022 г.

Анализи, консенсуси, политики

Като съществен проблем десният политик и колегата му Трайчо Трайков, който бе енергиен министър в първия кабинет на ГЕРБ, посочиха липсата на обсъждане и на обща позиция на държава, общини и бизнес по пакета на ЕК "Подготвени за цел 55 до 2030 г." (Fit for 55 in 2030), която да се защитава пред Еврокомисията. Димитров заяви още, че България още от сега трябва да започне да формира ясна позиция за преговорите с "Газпром" през 2022 г. за новия газов договор. Според него новият контракт трябва да е по-краткосрочен, предвид спирането на газовите проекти или трансформацията им на водород след 2029 г., да няма клаузи "вземай или плащай" и да бъде по-гъвкав, за да може "Булгаргаз" да си осигурява и алтернативни доставки, когато има такава възможност.

Бъдещият депутат от ГЕРБ Делян Добрев, който също бе енергиен министър по времето на ГЕРБ и председател на парламентарната енергийна комисия, също смята, че планът за възстановяване трябва спешно да се промени, тъй като е "много лош в частта енергетика". Според него също България няма нужда от газова мощност и батерии за съхранение на енергията от ВЕИ, а парите за тези проекти трябва да се пренасочат към развитието на умните мрежи и за офшорни проекти.

Трайков отбеляза, че страната ни трябва да се възползва от бурното развитие на новите енергийни технологии.

Филип Купфер, търговски съветник към австрийското посолство в България, също смята, че Европа трябва да се фокусира върху иновациите и технологично устойчивите системи в енергетиката. "Климатичните политики не трябва да се отразяват върху конкурентоспособността" допълни той.

Политиците да са честни за ТЕЦ

Председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов също препоръча новата енергийна стратегия, която трябва да замени изтеклата през 2020 г., да залага на децентрализиране на енергийната система, създаване на енергийни общности и ускорено изграждане на умни мрежи и ВЕИ. Добрев смята, че трябва да се промени сегашното изискване ВЕИ проекти да могат да се правят само върху земеделска земя от ниска категория, което "означава чукари" и такива мощности да могат да се правят без смяна на предназначението на земята.

"Трябва анализ за срока за затваряне на въглищните централи и график за извеждането им с план за създаване на нови работни места за хората, които ще бъдат освободени след затварянето на ТЕЦ", посочи Иванов. "Политиците нямат смелост да кажат какво трябва да се случи във въглищните региони", коментира регулаторният шеф.

Възможно най-скорошният отказ от лигнитните въглища би довел до цялостно по-добри обществено-икономически резултати, обобщиха от ЦИД.

"Излизането от въглищата и газа е важно, тъй като газът има лимитиран живот, той не е мост към зеленото бъдеще", каза Кристиан Редл, старши експерт по въпросите на енергийното сътрудничество в Европа на германския институт "Агора Енергивенде".

Споделяне

Още по темата

Още от Greenpool