Експерти спорят нарушил ли е Плевнелиев конституцията

Нарушил ли е президентът Росен Плевнелиев конституцията с отказа си да назначи служебен кабинет. В такъв правен спор се впуснаха експерти ден след като държавният глава призова наследника си Румен Радев да му даде списък на служебни министри, които да назначи. Плевнелиев уточни, че ако новоизбраният президент не направи това, то той ще остави до 22-ри януари да управлява правителството в оставка. Този му акт предизвика реакция от Радев, който разкритикува отказа с думите, че "патосът на добрите намерения не замества закона". Словесният сблъсък между двамата президенти пък доведе до спорове в юридическата и политологичната общност.

"Президентът Плевнелиев не е нарушил конституцията, защото смисълът на служебното правителство е да осигури приемственост, а това се случва когато има предвидимост на процесите. И разбира се, когато има време, хората, натоварени с тази отговорност – т.е. министрите, да свършат нещо смислено за държавата". Това каза пред Mediapool юристът и преподавател д-р Атанас Славов.

"В нормалния процес на предсрочни избори този период е три месеца. Вярно е, че това е малко, но се видя, че за това време могат да се направят смислени неща. Вижте първият служебен кабинет на Плевнелиев с извадените пари от КТБ на държавните дружества и преразпределянето им, или пък вторият – който разписа стратегията за съдебна реформа", допълни той.

По думите на юриста за по-малко от месец, колкото ще бъде на власт евентуално правителство на Плевнелиев, нищо не може да се случи. "Вместо приемственост бихме имали процедура сведена до абсурд. Институциите биха загубили доверие и бихме загубили усещането за предвидимост на процесите", смята той.

Според Славов, за да работи администрацията пък има нужда от воля и посока. "За един месец кабинет няма да има нито едното, нито другото", допълни той.

Според него нормативният аргумент, даван от ал. 7 член 99 на конституцията е, че в ситуацията, в която се намираме не е ясно кой президент от двамата фактически избрани трябва да назначи кабинет. "Конституцията не казва кой президент – дали този, който довършава мандата си или новия, трябва да състави правителство. Неслучайно в конституцията няма срок, в който след изчерпване на процедурата трябва да се състави кабинет", обяснява Славов. Според основния закон е гъвкав, за да остави политиците да "поемат своята отговорност, а не да бъдат ограничени от схоластични аргументи".

Пред БНР преподавателят и политолог Даниел Смилов заяви, че Плевнелиев не е нарушил конституцията.

"Това, което Плевнелиев предлага на следващия президент Радев, е едно споразумение – следващият президент да състави правителство, което да остане за по-дълъг период от време, това правителство ще бъде назначено от Плевнелиев", обясни политологът.

По думите му "това е всъщност формулата и ми се струва, че това не е лоша формула, която би могла да стане и конвенция в нашето конституционно право, точно в такива случаи, когато, от една страна, хем имаме парламент, който не може да бъде разпуснат, хем имаме смяна на президенти и съставяне на служебно правителство".

Смилов каза, че в конституционните текстове има свобода на преценката, относно сроковете за сформиране на правителство.

"Това неслучайно е направено. Много трудно е да се предвиди, какви ще бъдат ситуациите. Президентът, като тежка фигура с много сериозен демократичен кредит, пряко избран от народа, е оставен да преценява в по-особени случаи с какво време разполага и кога точно да задейства всеки един от конституционните механизми", допълни още той.

Сходно мнение изказа и преподавателят по право Атанас Семов.

"Президентът не е нарушил конституцията с отказа си да състави служебен кабинет. Трудно е тя да бъде нарушена, защото има много празноти и по много важни въпроси не казва нищо", заяви той пред Нова телевизия.

Семов сравни решението на Плевнелиев с падналия вчера сняг в Сахара – нещо абсурдно, но напълно възможно.

"Конституцията не предвижда срок, в който президентът да назначи служебно правителство. Второ, тя предполага такова да се назначи във връзка с насрочването на избори. Сегашният президент не може да насрочва избори и да разпуска парламента. В този смисъл би могло да се приеме, че не е необходимо той да назначава служебен кабинет. Неговото решение беше на ръба на конституцията, но не противоконституционно", обясни Семов.

Преподавателят по право уточни, че от друга страна, докато Румен Радев не стане официално президент на 22 януари, от него не може да се иска нищо. "Оставете човека да свикне с функцията, да се подготви за тежката отговорност и не искайте от него да осъществява действия, които не му се полагат сега", призова той.

По думите на Атанас Семов е логично сегашното правителство да доработи края на годината, тъй като има важни административни актове, които трябва да бъдат приети. Според него е възможно служебният кабинет да управлява до началото на юни, ако продължи бавенето и отлагането на избори.

Според бившият конституционен съдия и настоящ ръководител на катедрата по конституционно право в Софийския университет проф. Пламен Киров пък президентът Плевнелиев е нарушил основния закон.

"Конституцията казва, че президентът "назначава служебно правителство”, а не "може да назначи служебно правителство, ако прецени”, коментира той пред бТВ.

"Президентът пледира за правова държава и върховенство на закона – няма ли да се изложим, ако президентът на една европейска държава наруши конституцията на собствената си държава”, попита той.

Киров каза още, че не бива да се предпоставя , че министрите от кабинета на Плевнелиев ще бъдат "уволнени" от Радев. "Ако президентът Плевнелиев е подбрал добър и неутрален екип и следващият президент го разпусне, именно той (следващият държавен глава – б.ред.) ще събере негативите", допълни Киров.

"Изпускаме главното – изискваме от българските граждани да спазват Закона за движение по пътищата, а казваме, че президентът може да не спазва конституцията”, коментира още той.

На аргументите за липсата на срок, в който да се състави служебен кабинет, проф. Пламен Киров отговори така: "Когато дължи нещо без срок, той го дължи веднага – това е принцип още от римското право и всички юристи го знаят. Като няма срок, президентът трябва незабавно да назначи служебно правителство."