Експерти: Популизмът стана доминираща стратегия и политическо послание у нас

ВНС и отзоваването на депутати не решават кризата

Не смятам, че пътят кризата да бъде разрешена, е чрез свикването на Велико народно събрание и промяна в Конституцията, заяви политологът Даниел Смилов по повод последните искания на протестиращите.

ритеснява ме това всякакъв тип проблеми да се решават с радикална промяна на Конституцията. Най-малко трябва да обърнем внимание на това, че казвайки, че е необходима радикална промяна на Конституцията, ние казваме много. Каква промяна, защо тя се налага? Когато започнем да задаваме такива конкретни въпроси, веднага се оказва, че първо, нито има общо съгласие по конкретни промени, нито има съгласие по регламентите, защо те се налагат, и честно казано, от всичко това, което чух дотук, не виждам в каква посока и защо трябва да минаваме през тази тежка процедура за промяна на Конституцията и то чрез Велико Народно събрание", каза Смилов в четвъртък пред БНР.

Той коментира и темата за възможността да бъдат отзовавани депутати от Народното събрание: "Утвърдените демокрации в света, от тези, които използват такъв модел, само Индия може би предлага модел с отзоваване. На практика във всички други утвърдени демокрации в Европа, в САЩ и т.н. се е наложил т.нар. принцип на свободния мандат и има много сериозни причини за това. Отзоваването се използва в държави като Казахстан и други места и тяхната демокрация не е спечелила от това кой знае колко".

"По отношение на намаляването на бройката на депутатите – това няма нищо да реши. Ще има някакво спестяване на средства и това е може би единственият аргумент, но резултатът няма да е кой знае колко голям. Големият проблем на българския парламентаризъм е, че парламентът има малък ресурс с малък собствен експертен ресурс, който дава възможност на депутатите да оценяват подробно това, което идва при тях като законопроекти от изпълнителната власт. Намалявайки още този ресурс, като съкратим наполовина депутатите, съкращаваме и възможността за смислена дискусия по законопроекти. Ако искаме един орган, който само да подпечатва решенията и предложенията на изпълнителната власт, нека да го съкратим още повече", посочи Даниел Смилов.

Политологът обясни, че не е възможно да бъдат забранени партиите, тъй като всички съвременни демокрации са партийни демокрации. Според него ефектът на мажоритарната система може да се прояви само при двупартийна система.

Гражданската енергия трябва да се насочи към това вътре в партиите да има много повече гражданско участие и чрез тях гражданите да опитват да изразяват тези най-различни искания, каза политологът.

Всяко служебно правителство трябва да има силен ангажимент към финансовата стабилност. В този парламент ще останат неизпълними задачи, някои от които са много важни. Едното е гласуването за АЕЦ "Белене", другото е назначаването на конституционен съдия, каза още той.

Според Смилов в оставащото време до изборите няма да се стигне и до решение на въпроса с монополите, защото идеите за това какво трябва да се направи в тази област не са ясни.

Популизмът стана доминираща стратегия и политическо послание за нас, което се дължи на слабите институции, коментира пред БНР Димитър Бечев, директор на българския офис на Европейския съвет по външна политика, по повод протестите у нас.

Европейските държави прочетоха ставащото в България в ключа на общите протести в Европа, защото през последните няколко години има надигане във връзка с тези политики на икономии. Очевидно за световните медии България се вмества в тази тема, смята Бечев.

"Отвъд сметките за ток, дълбокият проблем в България е, че дори финансовата стабилност по никакъв начин не се отрази на никакво ниво и бедността на огромна част от населението тласка хората по улиците, включително и средната класа. Според мен различното е, че траекторията на България през последните две десетилетия е малко по-различна, т.е. ако в Южна Европа имаше дълъг период на просперитет и кризата беше шок, България има циклични и периодични такива моменти. Има големи разлики от 1997-а година. През 1997-а година ножът беше опрял наистина до кокала, сега България е стигнала едно друго ниво, но много от дълбоките проблеми не са разрешени", каза Димитър Бечев.

"Има най-различни поколения по улиците. Нека не ги ограничаваме до най-младите, но очевидно има една гражданска енергия, която зове за промяна. Примерно доста мастило се изписа по въпроса за новите леви, които по някакъв начин поставят под въпрос много от консенсусните на прехода и което е интересно, е, че това ново ляво не е припознато от традиционното ляво или пък то го припознава. БСП по никакъв начин не е представител на, например, всички тези екологични каузи, които всъщност се позиционират в европейското ляво, пък и в сегашните протестиращи има някаква дистанция между тях", анализира експертът.

Това правителство изпълни някаква програма минимум, защото финансовата стабилност е необходимо, но не достатъчно условие. Освен него е важна и политиката по доходите, но главният проблем на предишното правителство е липсата на дългосрочни политики в много важни сектори – образование, здравеопазване и т.н., добави Димитър Бечев пред БНР.

Споделяне
Още по темата
Още от България