Експерти призоваха за закон и търгове за използване на офшорния вятър

Бъдещият парламент да приеме специален закон за енергията от възобновяеми енергийни източници в морските пространства, който да е основа за привличане на инвеститори в морски вятърни паркове, а правителство да проведе търгове за оползотворяване на офшорния потенция. Това призоваха във вторник експерти от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) по време на дискусия за създаване на регулаторна рамка за използване на нисковъглеродната енергия в Черноморския регион.

Според анализ на организацията разгръщането на пълния потенциал на вятърната енергия в европейските морета би изиграло ключова роля за постигането на целите на Европейския съюз за енергийна и климатична сигурност до 2050 г.

България обаче е единствената държава членка на ЕС с излаз на море, която все още не е започнала да развива този сектор. От центъра припомниха, че в енергийната комисия на последното Народно събрание политическите партии се обединиха около създаването на специфични регулации за сектора на офшорните ВЕИ. Специалното законодателство ще засили пазарната конкуренция и ще привлече опитни европейски компании в развитието на районите с най-добри възможности за производство на такава енергия с цел това да стане по най-устойчив и най-евтин начин.

Според ЦИД използването на морската вятърна енергия трябва да стане част от енергийната визия на България и да се заложат минимални цели за присъединяване на такъв тип мощности към електропреносната мрежа.

Въз основа на технико-икономическата оценка на вятърния ресурс, държавата следва да планира първи търгове за най-обещаващите зони с общ капацитет от минимум 1 ГВ до 2027 г. и за още 2 ГВ до 2030 г., смятат експертите. Според тях подобни мощности съответстват до голяма степен на нуждите за декарбонизация на българската електроенергийна система до края на десетилетието, като същевременно осигуряват пазарен мащаб и стабилен растеж на този нов ВЕИ сегмент в България.

Председателят на парламентарната енергийна комисия в последното Народно събрание Радослав Рибарски от "Продължаваме промяната" декларира готовност на неговата партия да приеме необходимия закон за отключване потенциала на сектора в България.

Според ЦИД трябва най-обещаващите зони за изграждане на офшорни вятърни паркове в Черно море да се отдадат на концесия, като е възможно това да стане по два начина.

Прилагането на централизирания модел дава възможност на повече предприемачи да се конкурират за най-атрактивните зони в българската акватория на Черно море. Конкурентните търгове ще гарантират развитието на офшорната вятърна енергия при най-ниските възможни разходи за производство на електроенергия, посочва се в анализа на ЦИД.

Успоредно с централизирания модел, е необходимо провеждането на открита процедура или воден от инвеститора процес, при който разработчиците на офшорни вятърни електроцентрали да извършват сами всички предварителни проучвания за зони без приоритетен статут. След доказване на целесъобразността на проектите, те могат да получават изключителни права за разработване и експлоатация на предложените вятърни електроцентрали, предлагат от ЦИД.

Според експертите на центъра офшорните предприемачи могат да бъдат подпомагани чрез сключването на договори за разликата в цената на произведената от тях енергия и постиганите борсови нива, за да може съответното съоръжение за получава сигурни приходи за изплащането на инвестицията. Виктория Керелска, представител на най-голямата бизнес асоциация за вятърна енергия в Европа, "УиндЮръп", смята, че подобен подход може да привлече големите инвеститори в бранша, без да се налагат субсидии за реализацията на проектите.

Освен от ефективна и прозрачна тръжна процедура, развитието на сектора ще зависи и от своевременното разширяване на капацитета на наземната електропреносна мрежа и изграждането на такава в морските пространства посредством справедливо разпределение на разходите между Еелектроенергийния системен оператор и операторите на централите.

Според анализаторите развитието на офшорната вятърна индустрия би имало значителен принос за повишаване стандарта на живот в крайбрежните общности чрез създаването на висококвалифицирани работни места, формирането на нови технологични клъстери и засилването на местните вериги за доставка на оборудване.