Експерти успокоиха, че не поемаме антибиотици с месото

Прекомерната употреба на медикаменти често е заради лоша хигиена във фермите

Експерти успокоиха, че не поемаме антибиотици с месото

Здравни експерти успокоиха във вторник, че в месото, което консумираме, няма антибиотици и възможността чрез него да погълнем резистентни бактерии е минимална при добра термична обработка. Те са единодушни, че България трябва да се стреми към намаляване употребата на антибиотици, чието прекомерно прилагане при животните обикновено се дължало на лоша хигиена в някои ферми. Специалистите обаче отбелязват, че има и регионални климатични особености, поради които няма как да се сравняваме със северните държави, където се отчита най-ниската употреба на антибиотици.

Доклад на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) класира България на осмо място сред страните с най-широка употреба на антибиотици в Европа със средно по 121 милиграма антибиотик на килограм живо тегло. С по-голяма употреба на антибиотици са Кипър с 434 мг/кг, Испания с 402 мг/кг, Италия с 322 мг/кг, Унгария с 211 мг/кг, Белгия със 150 мг/кг, Полша със 138 мг/кг и Португалия със 134 мг/ кг. В средата на класацията са Германия (97.9мг/кг), Франция (70мг/кг), Чехия (68.1 мг/кг). Най-малко лекарства има в месото в Норвегия - (2 мг/ кг.), Исландия (5 мг/кг) и Швеция (12 мг/кг).

Както и Българската агенция по безопасност на храните, така и здравните експерти уверяват, че количеството продадени антибиотици за животните не означава, че ние автоматично ги поглъщаме с храната.

“В доклада на ЕМА не се казва, че в месото, което си купуваме, има антибиотик, а казва, че животните по време на своето развитие са били третирани с тези количества антибиотици", разясни проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести пред БНТ.

“Антибиотиците за животните, както и за хората, се изхвърлят от организма след шест, осем или 12 часа или просто вече не са антибиотици, а са други молекули, важно е това да се каже“, коментира той.

Кантарджиев посочи, че у нас се спазват правилата антибиотици да не се дават преди клането на животното за месо заради карантинния период. Не се дават и антибиотици във фуражите с цел увеличаване биомасата.

“Вече не се дават антибиотици на животните както през 60-70-те години, за да качват тегло и месото да е по-евтино за производство“, коментира той.

Кантарджиев обясни, че при засиленото използване на дадена група антибиотици в селското стопанство е възможно да се селектират резистентни бактерии. По думите му обаче е малка вероятността хората да погълнат такива резистентни бактерии чрез месото.

“Месото се обработва термично и затова възможността резистентни бактерии да попаднат в човешкия организъм е малка. Колкото по -добре е обработено термично, толкова по-малка е тя“, каза той.

Въпреки това е научно доказано, че ентерококите, които могат да причиняват сепсис, са високо резистентни бактерии заради прекомерна употреба на антибиотици в селското стопанство.

Главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев също увери пред Нова телевизия, че в крайния продукт месо антибиотици няма и призова, който не вярва, да вземе месо от произволен магазин и да го изследва в лаборатория.

Той допуска все пак, че е възможно някъде антибиотици да се ползват и профилактично от неразумни стопани, защото много често лошата хигиена се замества с повече дезинфектанти и антибиотици.

Кунчев обаче гарантира, че в крайния продукт няма антибиотици.

Д-р Диляна Попова, експерт в Асоциацията на месопреработвателните, отхвърли да се дават превантивно антибиотици на животните, тъй като това било много скъпо.

“Когато животните са болни и се налага да приемат антибиотици, има карантинен срок. През това време нито млякото се използва, защото антибиотикът потиска развитието на млечно-киселите организми и не може да се произведат кисело мляко и млечни продукти, нито се колят животни“, обясни тя.

Попова посочи, че месото е най-контролираната суровина: “Веднъж кланицата си има собствен контрол и веднъж държавата ни контролира“.

Тя допълни, че северните страни като Норвегия и Исландия са с различен климат, много по-малка популация на животни и различни заболявания и не е коректно да се сравняваме с тях. По думите ѝ по-скоро трябва да се сравняваме със страни като Италия и Испания, които са на сходни географски ширини.

Кунчев посочи, че освен това фермите в северните страни са много по-чисти и има много по-малко инфекции и съответно се ползват по-малко антибиотици. “Вярно е обаче, че по-на юг има доста по-голям набор от заболявания“, добави той.

Още по темата
Още от България