Експертиза трябва да покаже дали НАП е могла да избегне теча на данни

Решаващото доказателство по делото срещу наложената на НАП рекордна глоба заради изтеклите данни на 6 милиона души ще бъде техническа експертиза. Тя трябва да покаже дали институцията носи вина за теча. Проверката ще бъде възложена на експерт от Техническия университет в София.

През миналата година Комисията за защита на личните данни наложи глоба от 5.1 милиона лева на НАП, което изглежда скромно на фона на огромния масив изтекли данни. За подобни нарушения законът предвижда глоба в размер до 20 милиона лева.

Съдия Ангел Павлов от Софийския районен съд (СРС) прецени, че са нужни специални научни познания, за да отсъди дали НАП е могла да предотврати теча. Магистратът реши, че на всички технически въпроси може да отговори вещо лице, определено от ректора на Техническия университет, което по възможност да има и достъп до класифицирана информация, съобщава lex.bg.

Основният въпрос по делото е как е осъществен нерегламентирания достъп до масивите на НАП, кога е станало това и какви са причините. На тези въпроси трябва да отговори и наказателното дело по случая, което се води от Специализираната прокуратура.

Експертът трябва да каже какви мерки са могли да бъдат предприети от НАП, за да не бъде допускан пробив – инсталиране и обновяване на софтуер, набавяне на необходим хардуер, обучения на служители и т.н.

Експертизата трябва да бъде готова до 11 май тази година, за когато е насрочено следващото заседание по делото. Съдът поиска съдействие от Специализираната прокуратура, за да предостави на вещото лице материалите по разследването, което още не е приключило.

Пред съда НАП защитава тезата, че не трябва да бъде санкционирана, защото не е отговорна за хакерската атака и е защитила адекватно системите си.

През лятото на миналата година прокуратурата обвини като подбудител за атаката срещу НАП собственика на компанията на киберсигурност "ТАД Груп" Иван Тодоров, който още е в ареста. За извършител бе посочен неговият служител Кристиян Бойков, който е на свобода срещу гаранция от 20 000 лв. Другият замесен по делото е търговският директор Георги Янков, който също е на свобода срещу гаранция.

На този фон в Административния съд в София трябва да започне делото по иска на 83 души срещу НАП, които претендират обезщетение от 1000 лв. на човек заради изтичането на данните. Това дело още не е насрочено, защото дълго време ВКС и ВАС обсъждаха въпроса кой трябва да го разгледа.

Преди седмица правителството увеличи заплатата на изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова с 500 лв. със задна дата. Така възнаграждението ѝ стана 5500 лв, а аргументът бе, че тя успешно е изпълнила "основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2019 г." След като се разбра за хакерската атака Галя Димитрова отказа да прекъсне отпуска си, а после обясни, че това е било тежко решение.