Експертиза за трудоспособност ще казва кой инвалид има право на пенсия

Смяна на методиката за отпускане на пенсия за инвалидност, електронно осигурително и здравно досие, окрупняване на териториалните звена на НОИ и на районните здравни каси от 28 на 6, удължаване на мандата на управителя и подуправителя на НОИ, както и на националния рамков договор с БЛС. Това са основните препоръки за провеждане на оптимизация в системите на НОИ и НЗОК. Те са направени от сдружение, в което влизат “КПМГ България”, “Ню Ай и “София консълтинг” и ще послужат за основа за бъдещите реформи в двете институции.

Оптимизацията в НОИ и НЗОК е част от проекта “Провеждане на оптимизация в държавните инститиции”. Той се реализира с над 2.1 млн. лв. по оперативна програма “Административен капацитет”.

Управителят на НОИ Бисер Петков каза, че това ще бъде една дългосрочна основа за по-нататъшното развитие на института. Този проект дойде в момент, в който приключи голяма част от това, което аз трябваше да свърша с персонала на НЗОК, допълни Пламен Цеков, директор на НЗОК.

Инвалидните пенсии

Консултантите предлагат мащабна реформа за смяна на модела за отпускане на инвалидна пенсия. Смяната на методиката предвижда освен лекарското заключение, което сега се дава от ТЕЛК, да има и експертиза за трудоспособността на лицето. Идеята е осигурителни права да придобиват само тези, които са загубили трудоспособност, каза Любомир Стефанов, водещ експерт по проекта и управител на “София консултинг”. Според него само по този начин ще може да се спре растящият брой пенсионери по болест, които след това се оказва, че работят и заболяването не им пречи.

И сега медицински комисии към НОИ отсяват решенията на ТЕЛК и не винаги се отпуска инвалидна пенсия.

Проблемът с инвалидните пенсии се повдига от години, тъй като те представляват сериозен разход за бюджета, а има съмнения, че голяма част са “фалшиви“. У нас се дават над 800 000 инвалидни пенсии, а разходът за тях на година е 1.7 млрд. лева. Лекарите от ТЕЛК, които сега установяват какъв е процентът на намалената работоспособност, отхвърлят обвиненията, че те са виновни за източването на системата, тъй като не те определят социалните придобивки, произтичащи от инвалидността.

Въпреки че се обсъждаха различни варианти управляващите не посмяха да започнат да слагат ред в даването на инвалидните пенсии като например прецизират кръга заболявания, социалния статус и други критерии за получаване на инвалидна пенсия.

По данни на НСИ от 474 000 хора с увреждания близо 400 000 са пенсионери. Според лекарите от ТЕЛК от опцията за инвалидна пенсия се възползват именно възрастни хора, на които не им достигат стаж и възраст за трудова пенсия.

За въвеждането на новия модел ще са необходими промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравето.

Със сигурност новата методика ще предизвика бурна обществена дискусия, но това е крачката в правилната посока, посочи Стефанов. Според него, за да бъде успешна такава промяна, е нужно да има план със стъпките, които предстоят да се случат.

Електронно осигурително досие

Планира се и въвеждането на електронно осигурително досие. Целта на НОИ е, ако може това да се случи още през 2014 г., но това е твърде оптимистичен сценарий, каза Стефанов.

Причината е, че ще са необходими поне още 3 млн. лв., за да бъдат въведени всички данни. За това НОИ планира да кандидатства с нов проект пред ОПАК, съобщи Бисер Петков.

Проблем с осигурителните данни на гражданите след 1997 г. няма. Те са въведени електронно и се съхраняват в НАП. Планира се работодателите да бъдат задължени да въведат и данните от 1961 до 1997 г. За самоосигуряващите се предвижда те сами да си въвеждат данните. Архивът на ликвидираните предприятия вече се качва в НОИ.

Така, когато един човек навърши пенсионна възраст, системата ще му изпрати съобщение за размера на пенсията, която ще получи, ако реши да упражни правото си на пенсиониране. Човекът няма да е принуден да събира документи от всичките си местоработи и да чака шест месеца. Това ще облекчи много и работодателите, които ще се освободят от издаването на документи, защото цялата информация ще бъде събрана в НОИ, посочи Бисер Петков.

Идеята за електронното осигурително досие е от 2006 г., но въвеждането му става все още твърде бавно.

Окрупняване на териториалните звена в НОИ и НЗОК

Другата основна препоръка, която ще бъде изпълнена, е окрупняването на териториалните звена на НОИ и НЗОК.

За НОИ се предвижда 28-те териториални управления да бъдат сведени до 6, колкото са районите за планиране. Това неминуемо ще доведе до съкращаване на персонал, но той ще бъде от общата администрация. За целта обаче трябва да се планират средства за обезщетения на съкратените.

За НЗОК все още няма окончателно решение. Предлаганите варианти са два. Единият предвижда 28-те районни каси да бъдат сведени до 6, колкото са регионите за планиране. Другият е те да бъдат 7, като за Югозападния има две каси – една в София и още една най-вероятно в Благоевград, посочи Ива Тодорова, директор “публичен сектор” в КПМГ България”.

Такава административна реформа вече беше проведена при данъчните служби, където териториалните поделения бяха съкратени от 28 на 6.

Предлага се още мандатът на управителя, подуправителя и на надзорния съвет на НОИ да бъде удължен от 4 на 5 години. Целта е той да се разминава с мандата на парламента, за да се избегнат политически турболенции. Пак с тази цел се предлага ръководителите на териториалните управления на НОИ да минат от срочни на безсрочни трудови договори.

Националният рамков договор между Българския лекарски съюз и НЗОК пък да се увеличи от 1 на 3 години, е друга препоръка.

Достъпът до електронните здравни досиета да става с ПИН- код, да се въведе електронна рецепта и електронна здравна карта, са другите препоръки на консултантите, които вече се изпълнявали от касата.