Експертният характер на правителството все повече се губи за сметка на политическия

Бюджетът за следващата година бе приет. Какви заявки за политики могат да се видят зад заложените параметри в него?

Много пъти съм казвал, че бюджетът преди всичко е изразител на идеология. Звучи изтъркано, но тя се вижда и в думите, с които управляващите съпътстват представянето и защитаването на бюджета. Голямата разлика в този бюджет не е толкова в цифровото изражение, защото числата не са толкова различни от предишни бюджети. С други думи - на макроравнище има едно съгласие, което за мене е положително нещо, че трябва да се води относително консервативна политика (големина на дефицита, на публичния сектор и равнище на дълга).

В това отношение с малки разлики тази бюджетна философия е една и съща от 1998 година насам. Първоначално бе преминато през така наречения широко балансиран бюджет, след това бюджет на излишъка, за да не прегрее икономиката, след това дойде кризата. Въпреки забележките ми към политиката на Симеон Дянков, и по негово време тя беше консервативна с недопускане на големи дефицити. Лично аз нямам забележки към дефицитите, а по-скоро към нерешените структурни проблеми.

Сегашното правителство показва относително същата линия на поведение, която, според мен, е добра. Министерството на финансите в момента, в който престане да бъде консервативно, няма да е министерство на финансите. Едновременно с това се забелязва една степен на свобода по начина на изразяване на хората, които подготвяха бюджета. Защото преди всичко бюджетът е процес. Той не се прави за един или два месеца, а минимум за осем месеца.

Бюджетният процес минава през много фази и основно място в него заема идеологията. Представете си хиляда лева на една и съща позиция в този и в предишния бюджет. Всеки, който не е вътре в нещата, ще каже, че това е една и съща сума. От гледна точка на същността и какво ще се прави с тези хиляда лева, има разлика. И това е разликата между отделните правителства. Това обикновено се обозначава с малко изтърканата фраза "правене на политика". А политиката е в дъното на управлението на държавата.

И каква политика провежда правителството на Пламен Орешарски?

В сегашното управление аз различавам две линии. Първата е на правителството, което даде заявка да работи експертно. Втората е политическата. В последните месеци виждам все повече отстъпления от експертната работа под натиска на политическата. И ще отбележа, че "ярките" идеи като че ли идват основно от страна на социалистическата партия.

Къде виждате тези отстъпления?

Във всяко едно нещо. Например вкарването на текстове между първо и второ четене на проекта за държавен бюджет, на бюджета на НОИ, с които се увеличават определени разходи или се налагат определени мерки. И ако правителството дойде със заявка да е експертно, сега в момента изпълнява все повече линиите на двете управляващи партии. И това не би било странно, ако имаше коалиционно споразумение, което обикновено в страните с традиции е от 200-300 страници, от които обществото знае какво са се разбрали и какво подкрепят двете партии и какво очакват да се свърши в рамките на този мандат.

В случая правителството има програма, но тя не е коалиционно споразумение. В началото се опитваха да ни убедят, че има демаркационна линия между правителството и политическите партии, но тази линия все повече и повече се размива. Това ме смущава дотолкова, доколкото лично аз симпатизирам на някои хора в правителството и смятам, че имат капацитета да направят нещо за държавата и разбират какво правят.

Нямам същото усещане за определени хора в парламента, които изпъкват на фона на хаотичните предложения, които правят.

На какви политики според вас е изразител правителството? На социалните ли?

Социалната политика е по скоро за стабилизиране, за успокоение на хората, ако щете, но не бива да е водеща. Правителството се опитва да стабилизира ситуацията и аз виждам поне две направления в тази насока. Едното, което особено силно се усещаше при предишното правителство, бе "полицейщината“ или внушаването на страх. Сегашното правителство даде ясен сигнал, че полицейщината няма да се прилага към бизнеса. Това може да не се усети в икономически план веднага, но е обнадеждаващо, защото бизнесът може да се успокои, че няма да бъде притискан през данъчните и другите органи, ДДС ще се връща, разплащанията ще стават. Това може да не е толкова съществено, но е знак. Ти гарантираш на този, който прави бизнес, че правилата са такива и такива и няма да ти влизат с ботушите вкъщи.

Лично за мен това е нормалният начин за правене на бизнес. Нормално е да има намеса на държавата само там, където е нужно, и нищо повече.

Това отношение трудно се усеща веднага, но ако правителството продължи по тази линия, това ще даде положителен резултат.

Но пък не беше ли удар върху бизнеса да се въведе "наказателна такса" върху приходите от ВЕИ?

И да, и не. Много е важно да има баланс в управлението. В случая с ВЕИ имаше изкривяване. Не подкрепям много-много последната мярка, но когато се отиде в някаква крайност, никой инвеститор няма да очаква, че това положение ще е устойчиво. Затова подобни "отрезвяващи" мерки бяха предприети в почти всички европейски страни. Процесът на компенсиращи решения за прекалено скъпата зелена енергия тече в доста страни. Затова не мисля, че има оригиналност в българското решение.

Аз възразявам не толкова срещу мярката, а по начина, по който тя се обявява. Точният начин е да има яснота и обяснение защо и как тя се въвежда. Въпросът е, че трябваше някой да каже - това е начинът, това е моделът. Да има широко обсъждане, да се мине по нормалния ред, който не е редът на внасяне точно преди приемането на бюджета. Подходът не може да е еднакъв, за някои от инвеститорите това ще се отрази върху капитала, трябваше някой да представи симулационен модел, да се видят всички ефекти. А така всичко е "висящо“...

Пък и самите промени са написани като на "крак“, или поне първоначалният текст.

В този смисъл възраженията ми са към механизмите на управление на държавата. Много е важно да се спазват правилата. Иначе съм съгласен, че не е редно да има свръхпечалби, акумулирани в много кратък период от определени играчи.

Все пак бизнесът в сектора на зелената енергия ще пострада.

От мярката ще пострадат дребни риби, играчи, които представляват 0.5-1% от приходите в целия сектор, но те не са изразител на онзи спекулативен капитал, който бе вкаран в него.

Но има друг смущаващ момент - не е ясно тези 150-160 млн. лв. приходи от мярката, които щели да бъдат вкарани в енергетиката, няма ли да са форма на държавна помощ.

Един бюджет се приема с ясно разписани цели и задачи и за какво ще бъдат похарчени определени средства. А в този случай отново нямаме визия. Дребни неща, но ако в млякото падне капка мастило, цялата делва отива.

Същото се отнася и до макроикономическата политика. Министър Петър Чобанов, за разлика от предишния министър, ясно разбира от макроикономика и знае, че отношението на държавата към бизнеса трябва да е неутрално или да има малка ограничена намеса, където е нужно. Аз също смятам, че държавата не трябва да пречи, и ако помага, трябва да е много ограничено, защото в България не знаеш как ще се отрази тази помощ.

А извършването на структурни реформи и бавенето им?

Не трябва някой да очаква, че реформите се извършват веднъж и после край. Такива се правят всеки ден и не бива да изостават. Нужно е да си в крак с времето, защото ако ти нищо не правиш, не значи, че светът около теб също стои на едно място.

За България няма да е правилно да се каже, че стоим на едно и също място. България няма никаква прилика с България отпреди 20 години. Да, има общи проблеми, но и част от тях също са решени. Само да напомня, че през 1997 г., когато видимо тръгнахме по европейски път, България имаше приблизително 21-22% от БВП на човек спрямо средния за Европа. Сега имаме 44-45% от БВП на глава от населението в ЕС.

Пак си оставаме бедни, обаче.

Да, защото, за да постигнем някакъв по-добър, по-нормален стандарт на живота, което трябва да е стремеж на всяко управление, трябва да вървим значително по-бързо. И да има пределна яснота за това не само пред сегашното правителство, а и пред всяко друго, за да се решава въпросът с бедността.

Ние трябва да гоним годишен растеж от 4-5% или той трябва да е с 3-4% над това, което в Европа средно се произвежда. Ако в Европа има спад от минус 2%, в същото време ние трябва да имаме растеж от 2%, ако Европа расте с 1%, ние трябва да растем с 5%.

Това е теоретично, на на практика изглежда невъзможно.

Не е невъзможно. Но не е въпросът само в качеството на държавно управление. За мен приоритетно е всичко, което е свързано с човешкия ресурс - демографията, в качеството и организацията на труда, образованието и т.н..

Можем ли да сложим етикет на програмата на правителството, че е дясна или лява?

Като гледам някои колеги от така нареченото дясно пространство, които претендират, че една или друга мярка е тяхна, става ясно, че объркването дясно-ляво у нас е много силно. В САЩ, пък и в Европа, лявото означава реформи. Дясното е консервативно. А в България дясното претендира да е реформаторско. Икономическата политика е чак последното разделение на ляво и дясно. Тук сме обърнали нещата. Въпросът не е "дясно-ляво“ или "млади-стари“. Идеологията не бива да бъде "демаркационна“ линия, в смисъла на военна граница. Идеологията е разбиране за системата, как се случват нещата, тя би трябвало да дава стабилност и предвидимост на управлението.

За съжаление, нищо от тези неща в момента не могат да се видят. Политическото пространство все повече се разбива, живеем във времето на "клонингите“.

___________________________

*Любомир Дацов е зам.-министър на финансите в правителствата на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. В момента е съветник от НДСВ в Столичния общински съвет.