"Експрес": Шпионите, паднали от небето

Те се наричат "Жан", "Емилиян" и "Максим". Последният дори уточнил за българските разследващи, че е лекарят на групата. Един доста странен доктор: от нощта на 15 октомври жителите на Коиловци не спират да си задават въпроси за това, което наистина се е случило в полето с люцерна на изхода на това неизвестно село в северна България. Същата вечер избухва жестоко спречкване между трима от селото и "група чуждестранни граждани", според думите на плевенския прокурор Иво Радев. Французи, любители на екстремни спортове, ще уточни по-късно вътрешният министър Цветан Цветанов.

Той все пак признава, че те са се занимавали със странни упражнения: двама от тях са хвърлени с парашут-тандем от съседна Румъния, за да бъдат посрещнати от приятелите си, дошли с джип насред пусто поле в България. Приключение, за чиято същност специалистите по отбрана нямат никакви съмнения: става дума за нелегална тренировка на Службата за действия (SA) на Главната дирекция на външната сигурност (DGSE). И по-точно, за "проникване с парашут от много голяма височина с кислородна маска" (SOTGH съкращение за този тип операции б. прев.), операция, позволяваща отдалечаване до 40 км. (което е точно разстоянието от румънската граница) при пълна дискретност за самолета.

"Ако случаят е такъв, аз съм първият, който ще се радва" - твърди днес кметът на Коиловци Красимир Иванов. "Не ми е проблем френските командоси да си правят упражнения в нашите полета. Но да имаме информация". Кметът на Коиловци няма никакви претенции към Париж и най-вече се сърди на българските служби, които в нито един момент не са успокоили с достоверна информация хилядата души, живеещи в селото. "Ако е имало операция на DGSE, нашите служби са били информирани отрано", продължава кметът. Още повече, че според многобройни свидетелства, агенти на българското контра-разузнаване са идвали миналото лято в района да търсят отдалечен от всичко терен за мистериозна специална операция.

Слухове за трафик на органи

От тази нощ съселяните на кмета живеят в страх. Слухове, кой от кой по-щури, обикалят из улиците на това градче с около хиляда земеделци. Най-упоритият е за трафик на органи. Като доказателство местните припомнят странните открития на мястото на драмата: апарат за ЕКГ, кислородни маски, сгъваема носилка, бинтове, екипировка за кръвопреливане... "Имаше с какво да се оборудва малка полева болница" - казва един от разследващите. Към това се добавят неопренни комбинезони, сгънат парашут, три лаптопа, джипиеси, карти, алтиметър, дрехи за преобличане, професионален изолирбант... Всичко това в три огромни оранжеви сака, скрити в храстите. "Ами ако бяха терористи?" - продължава кметът, припомняйки за близостта на атомната централа в Козлодуй и за огромната химическа фабрика от румънска страна. Още повече, че според много свидетелства тримата са били "по-скоро мургави" според българските стандарти...

Тези, които знаят най-много за странните туристи паднали от небето са със сигурност тримата, които ги посрещат на земята. Братята Цоневи: Слави и Васко, както и приятелят им полицай Румен, дошъл да даде едно рамо. Те са били убедени, че са хванали на местопрестъплението роми от съседното село, подозирани, че им крадат реколтата.. Но попадат на джип с изгасени фарове, който тръгва насреща им. Хората, изскочили от него, без да кажат нито дума, практикували страховити бойни изкуства. Българите казват, че са действали при законна самоотбрана. Прозвучават изстрели. Равносметката е двама ранени от куршум и трети с грозно смачкана физиономия. Останалите двама предпочитат да се спасят в полето. Камерите за наблюдение ги показват по-късно на сутринта да пресичат селото, преди да хванат автобуса за Плевен и да изчезнат. Днес тримата местни са издигнати в ранг на герои в Коиловци. "Трябва да им дадат медал, вместо да им търсят кусури", казва Здравка, местната магазинерка.

Аферата е засекретена като военна тайна

Защото след тази история в селото идват на тумби цивилни полицаи от София. Те прибират цялата екипировка и казват на двамата братя да си затварят устата. Местният полицай е пратен в отпуска по болест. Прокуратурата засекретява аферата. Но следите са останали: в ортопедичната клиника в Плевен, например, където са приети под полицейска охрана двамата ранени. "Французите, разбира се, бяха много мили. Но никак не бяха приказливи.", спомня си една медицинска сестра, осмелявайки се да наруши забраната да се говори по въпроса, наложена от шефа и Емил Балтов. Заради тях целият трети етаж на клиниката е бил отцепен. "Тръгнаха си два дни по-късно в инвалидни кресла", продължава тя. В хотел "Балкан", където е бил настанен третият, управителят си спомня още за "французинът, приличащ на клошар", който преспива в малка стая на 11-я етаж.

Той се възползва да даде дрехите си за изпиране в хотела, но дълго носи следите от побоя: ръка на превръзка и толкова надуто лице, че уплашил младата Ася, сервитьорка в залата за закуска. "До него непрекъснато имаше цивилен", спомня си тя. Два дни след тази одисея тримата са прибрани при пълна дискретност от френските консулски служби. "Става дума за екстремни туристи, които са сериозно бити и ранени от куршуми в краката. Те са репатрирани във Франция и се лекуват в Париж" - потвърди в началото на ноември френското посолство в България. Присъствието, около 20 октомври на един Transall на френските военновъздушни сили на пистата на софийското летище е вероятно само съвпадение.

* Статията на Александър Леви за "L'Express" публикуваме в превод на сайта Биволъ