Екстремален оптимизъм за ефекта от европарите в България

Около 93% от бенефициентите по програмите на Европейския съюз у нас са доволни от постигнатите резултати. Въпреки високата удовлетвореност България изостава с постигането на целите си – подобряване на качеството на живот и конкурентна икономика. Това показва анализът на напредъка по изпълнението на Националната стратегическа референтна рамка (НСРР), която е основния документ за програмния период 2007 – 2013 г.

 

За 2011 г. брутният вътрешен продукт на глава от населението е достигнал 44% от средното за ЕС, като целта е през 2013 г. да стигне над 51%.

 

Според Европейската комисия българската икономика се възстановява сравнително бавно през 2010 – 2011 като реалният БВП през четвъртото тримесечие на 2011 г. е все още около 3% - под пиковата стойност, отчетена през 2008 г. Инерцията на растежа от 2011 г. е имала незначително положително пренасяне към 2012 г., отчита Брюксел.

 

Въпреки, че напредъкът на страната се очаква да продължи през следващите години, постигането на целите, определени от НСРР за 2015 г. остава под въпрос, а и те са твърде амбициозни предвид международната икономика, каза Михалис Никитаридис, ръководител на екипа, изготвил отчета на резултатите.

 

Опростяване на правилата, определяне на приоритетни икономически сектори и региони, подобряване на капацитета на бенефициентите, засилване на финансовия инженеринг са препоръките отправени от консултанта.

 

Бизнесът определи високите стойности на удовлетвореност на бенефициентите като “голяма доза оптимизъм”, а министърът по еврофондовете Томислав Дончев ги нарече “екстремални”.

 

Според Милена Ангелова, от Асоциацията на индустриалния капитал, въпросникът е бил така направен, че бенефициентите не са могли да кажат какво куца в усвояването на евросредствата.

 

Към момента резултатите показват, че от 15 млрд. лв. до получателите са достигнали около една четвърт от тях. Реално, колкото сме дали като вноска в ЕС, толкова и сме получили до момента, каза Камен Колев, заместник-председател на Стопанската камара.

 

Бизнесът отчете напредък по най-големия проблем досега – сроковете на плащане, но поиска напредък и по отношение на авансовите плащания.

 

Няма изненади в констатациите, каза министърът по еврофондовете Томислав Дончев. Той ги нарече “голяма скука”.

 

Една десета от ръста на БВП се дължи на еврофондовете, отчете Дончев. Според него сложният модел на гарантиране на авансовите плащания вече е минало, защото сега това може да става вече и само срещу запис на заповед.

Споделяне
Още от Бизнес

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?