Екзакта: 1/3 от хората не биха гласували нито за ГЕРБ, нито за БСП

Екзакта: 1/3 от хората не биха гласували нито за ГЕРБ, нито за БСП

Ако парламентарните избори се провеждаха в края на 2017 г., ГЕРБ биха получили около 28%, а БСП – 21% от вота. Обединените патриоти, които са партньори на ГЕРБ в управлението, пък ще бъдат трета политическа сила с малко над 6%, а ДПС - четвърти също с около 6%. Кой би бил трети или четвърти обаче е трудно да се предвиди в извънизборна ситуация, сочи изследване на "Екзакта рисърч". Ако хипотетичният избор на вот бъде сведен само между БСП и ГЕРБ 1/3 от гражданите няма да гласуват за никого, смятат от агенцията. 

Нейното проучване е проведено в периода 7-13 декември 2017 г. сред 1000 пълнолетни българи в в 92 населени места. Информацията е набрана чрез пряко полустандартизирано интервю по домовете.

Според изследователите, ако изборите се провеждат през настоящия месец, в парламента биха попаднали само 4 формации – ГЕРБ, БСП, ОП и ДПС. Засега партия "Воля" остава под 4%, което не ѝ позволява да прескочи бариерата.

Ситуацията вдясно не изглежда особено перспективна, защото обединенията се извършват около две ядра. С висока степен на достоверност може да се твърди, че поотделно тези две ядра нямат особени шансове да попаднат в следващ парламент, смятат от "Екзакта".

При нови избори ГЕРБ може да разчита на вота на 89% от избирателите си от март 2017г., а БСП – на 91%. Това са двата най-мобилизирани партийни електората, отчитат социолозите.  Непосредствено след тях се нареждат избирателите на ДПС – 84% от които биха повторили своя вот. Над две трети от бившите избиратели на ОП биха подкрепили отново тази патриотична формация. "Воля" би запазила около 60% от избирателите си от март 2017 г. като една трета от бившите им избиратели днес са разочаровани.

Анализаторите са опитали да преценят как биха се позиционирали двете първи партии при установяване на двуполюсен модел и са задали хипотетичен въпрос: "Да допуснем, че на следващи парламентарни избори се явят само ГЕРБ и БСП. За кого бихте гласували?". 41% отговарят, че биха гласували за ГЕРБ, а 29% – за БСП. 1/3 от българите отказват да гласуват за която и да е от тези две партии.

Показателно е, че при подобна ситуация близо половината от избирателите на ДПС биха подкрепили БСП, а едва 14% – ГЕРБ. Ако десните все пак решат да гласуват, вотът им по-скоро би бил в полза на ГЕРБ.

Половината от избирателите на ОП биха гласували за ГЕРБ, а едва 12% за БСП. Това показва сближаване между избирателите на партиите от управляващата коалиция.

Политически апатичните българи са по-склонни да подкрепят ГЕРБ, а вотът на сегашните избиратели на "Воля" би се насочил в равна степен към ГЕРБ и БСП.

Против предсрочни избори са 62%

Изследването показва още, че 62% се обявяват против предсрочни парламентарни избори с аргумента, че те са ненужни на страната. 22% подкрепят евентуалното провеждане на предсрочен вот. Половината от симпатизантите на левицата искат предсрочни парламентарни избори.

Противници на предсрочните избори са най-често хората на възраст между 50 и 60 години, високообразованите и заможните респонденти, както и жителите на градовете извън столицата. 92% от избирателите на ГЕРБ и 83% от тези на ОП се обявяват против провеждането на предсрочни парламентарни избори.

Социолозите твърдят, че е показателно, че близо половината от недоволните от кабинета не виждат в предсрочните избори решение на проблемите. Един от основните аргументи на българите, които не желаят предсрочен вот е, че не виждат кой би могъл да управлява страната. Едва 24% от интервюираните преценяват, че сегашното управление има управленска алтернатива като 16% от тях я виждат в лицето на БСП. 63% от избирателите на БСП вярват, че могат да управляват страната по-добре от ГЕРБ.

Най-харесвани са Дончев, Каракачанов, Кралев и Павлова

Според данните на "Екзакта" Томислав Дончев, Красимир Каракачанов, Красен Кралев и Лиляна Павлова са най-одобряваните министри от кабинета през декември. Трима от тях: Томислав Дончев, Красимир Каракачанов и Красен Кралев имат положителен рейтинг – добрите оценки за работата им имат превес над негативните.

Най-изразителен е ръстът на одобрение (от по 8%) към вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и към министъра на икономиката Емил Караниколов. С по 7% повишават одобрението за работата си министрите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Красимир Вълчев, Николай Нанков и Нено Димов. През изминалите месеци заедно с одобрението, расте и неодобрението към Нено Димов, Емил Караниколов, Бисер Петков и Валентин Радев. Очевидно работата на тези министри ги вади от анонимност, но и поляризира обществените оценки за тях.

С по 6% нараства одобрението към работата на Владислав Горанов, както и към Теменужка Петкова.

Порожанов, Боил Банов и Нено Димов са най-неодобрявани

С нисък рейтинг на одобрение са министрите Румен Порожанов, Боил Банов и Нено Димов. Това се дължи и на все още ниската им разпознаваемост, твърдят от "Екзакта рисърч".

Топ 10 на най-одобряваните български политици през декември включва: Мая Манолова със 71% одобрение; Румен Радев със 70% одобрение; Йорданка Фандъкова с 62% одобрение; Томислав Дончев с 47% одобрение; Бойко Борисов с 45% одобрение; Красимир Каракачанов с 44% одобрение; Красен Кралев с 38% одобрение; Лиляна Павлова с 37% одобрение;
Георги Първанов с 35% одобрение; Владислав Горанов с 34% одобрение.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?