"Екзакта": Само ГЕРБ, БСП, националисти и ДПС се класират за следващия парламент

Фрагментиране в дясно и очакване за нов проект със силно гражданско участие

Снимка: БГНЕС

Поредно социологическо проучване потвърждава скъсената дистанция между ГЕРБ и БСП, ръст на т.нар. Обединени патриоти, които се очертават трета политическа сила, четвърто място на ДПС и неяснота в десния спектър след разлома в Реформаторския блок и възникването на нови формации. По данни на "Екзакта Рисърч Груп", обявени във вторник, ако в самия край на 2016 година се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ биха получили 26.1% от имащите право на глас, а БСП – 24.9%.

Агенцията уточнява, че данните са получени с открит електорален въпрос, при който на респондентите не са предлагани имена на партии като възможни отговори.

Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е и малко по-голяма – между 2% и 3%. С електорален дял от 10.5% Обединените патриоти са трета политическа сила, а ДПС биха получили малко над 4%.

Така ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти и ДПС са четирите формации, които биха успели да влязат в следващия парламент, според проучването на "Екзакта".

В края на 2016 г. Реформаторският блок има електорална тежест от 3.5%, а отцепилата се от Блока партия ДСБ би получила самостоятелно 2.1%.

Новата партия "Воля" на варненския бос Веселин Марешки събира 3.3%.

Процесите, които протичат в левия спектър на политическото пространство след президентските избори имат обща доминанта – мобилизация около БСП, отчита "Екзакта".

Фрагментиране в дясно и очакване за нов проект със силно гражданско участие

В навечерието на парламентарните избори наблюдаваме фрагментиране на дясноцентристкото пространство, където възникват нови десни формации. Все още няма яснота какви са шансовете за ефективно взаимодействие между тях. А именно от това зависи най-вече да има силна дясна алтернатива на тези парламентарни избори, посочват социолозите.

63% от българите са на мнение, че Реформаторският блок в сегашния си вид не може повече да бъде успешен политически проект. Това мнение се споделя и от 1/3 от интервюираните, които декларират електорална подкрепа за РБ в настоящия момент.

Една четвърт от участвалите в настоящото проучване са на мнение, че на страната е нужен нов дясноцентристки проект със силно гражданско участие. Това по-често твърдят мъжете, хората на възраст над 30 години, високообразованите респонденти, заможните, жителите на столицата и на градовете-областни центрове, както и избирателите с дясноцентристка ориентация.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов и лидерът на ДСБ Радан Кънев са сочени от по 9% от българите като политици, с които се свързват масовите очаквания за възникване на силна дясна алтернатива на сегашното управление. Каракачанов е посочван в това си качество главно от симпатизанти на "Обединените патриоти" (коалицията ВМРО-НФСБ-"Атака", която го издигна за президент -бел.ред.), а Радан Кънев – от хора с най-разнообразни политически симпатии в десния спектър.

Въпреки, че от следващите парламентарни избори ни делят няколко месеца, все още има немалко въпросителни относно това колко и кои ще са новите партии.

"Бивши седесари" са важен ресурс за новите десни

В края на декември 2016 година 19% от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Най-често това е избор на мъже, на хора на възраст между 50 и 60 години, на високообразовани и заможни респонденти, на жители на градовете-областни центрове, както и на десни избиратели. Този профил на подкрепа за нови партии показва обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър. Важен ресурс за новите десни са онези избиратели, които се определят като "бивши седесари" (общо 18% от българите). Те представляват по около 40% от сегашните електорати на РБ и на ДСБ, една четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на "Воля".

Христо Иванов с 14% одобрение след заявката за учредяване на "Да, България"

Непосредствено след заявката на Христо Иванов за създаване на нова политическа формация "Да, България", одобрението към него възлиза на 14%.

Категоричното дистанциране на Радан Кънев и ДСБ от РБ и заявката да се работи за нов дясноцентристки проект му носи по-скоро позитиви. Одобрението му в настоящото изследване възлиза на 15%, като този дял е значително по-висок в сравнение с одобрението му от преди президентската кампания.

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Кънев и Иванов. 28% възприемат негативно подобна възможност, а над 60% не изказват мнение по въпроса.

"Пренапрягане" на БСП с периферен електорат

Корнелия Нинова, Георги Първанов, Румен Радев, Ивайло Калфин, Мая Манолова и Татяна Дончева са политиците, с чиито имена се свързва възможността да има силна лява алтернатива на сегашното управление. Левите избиратели не виждат проблем в това левите политици, които преди време са се дистанцирали от БСП, сега отново да работят за левицата. Моралната приемливост на подкрепата за БСП след президентския вот би могла да затрудни доброто самостоятелно представяне на формации като АБВ и "Движение 21" на предстоящите парламентарни избори. В същото време, след президентските избори наблюдаваме как голямата част от конюнктурния вот се ориентира именно към БСП.

Това "пренапрягане" на БСП с периферен електорат определено не носи само плюсове, отбелязва "Екзакта". Предизвикателство пред ръководството на БСП е и провеждането на политики в синхрон с преобладаващата политическа ориентация на собствените им избиратели. От самооценката на болшинството симпатизанти на БСП е видно, че те се поставят в крайно лявата част на политическия спектър.

21% от българите твърдят, че се чувстват разочаровани от политическата партия на която симпатизират. Над средния дял разочаровани регистрираме сред мъжете, сред хората на възраст между 30 и 60 години, сред българите със стандарт около и над средния, сред жителите на градовете-областни центрове и сред живеещите в селата. Най-малко са разочаровани левите избиратели.

В масовите обществени представи има три политически партии, които разширяват влиянието си след президентските избори. Това са Обединените патриоти (според 55% от българите влиянието им нараства), партия "Воля" на Веселин Марешки (според 42% влиянието ѝ расте) и БСП (според 39% от българите социалистите подобряват позициите си след президентските избори).

Неодобрението преобладава над одобрението при всички политически лидери

Бойко Борисов остава най-одобрявания политик в България, но дори и при него преобладава неодобрението. В момента в България няма лидер на политическа партия, към когото позитивното отношение да е с по-висок дял от неодобрението.

Премиерът в оставка и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов е одобряван от 43% от българите, а неодобрението към него е 49%. Президентските избори редуцираха одобрението към Бойко Борисов с около 5%, като с близо толкова се сви и периферният електорат на ГЕРБ, отчита агенцията.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова е с рейтинг на одобрение от 27% (по-висок дял от електоралната тежест на БСП). Одобрението за Красимир Каракачанов е 35%; за лидера на АБВ Георги Първанов - 25%, за лидера на СДС Божидар Лукарски - 17%, а за лидера на ДБГ Меглена Кунева -16%.

Въпросът за аргументите, с които Бойко Борисов подаде оставката си, не намира еднозначен отзвук в общественото мнение. 39% от българите приемат аргументите му за оставката, а за 45% те са неприемливи.

Сферите на живот, в които българите са почувствали подобрение през последната година от управлението на ГЕРБ са: транспорт, усвояване на средства от ЕС, туризъм, регионално развитие и спорт. Най-силно са се влошили нещата според интервюираните в сферите на здравеопазването, благосъстоянието и стандарта на живот, социалната политика и образованието.

44% от българите не се чувстват представени в сегашния парламент

44% от българите не се чувстват политически представени от депутатите в сегашното Народно събрание, а 41% смятат, че са представени. Според 25% от българите ГЕРБ изразява в най-голяма степен интересите на хора като тях (това твърдят и 87% от избирателите на ГЕРБ), а според 23% партията, която е най-близо до хора като тях, е БСП (това твърдят и 92% от избирателите на БСП). Според 11% Обединените патриоти са формацията, която в най-голяма степен ги представлява.

Националното представително проучване е проведено между 27 и 30 декември 2016 г. сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано face-to-face интервю по домовете на респондентите, пояснява "Екзакта".

Споделяне
Още по темата
Още от България