"Екзакта": Учредителят на "Българска пролет" Велизар Енчев има 15% подкрепа

Велизар Енчев, учредител на движението “Българска пролет“, замислено по подобие на гръцката ляво-радикална СИРИЗА, получава одобрение на 15% от българите. Първото социологическо тестване на поредната полулистко-националистическа формация у нас е направено от агенция "Екзакта", която във вторник обяви данни от национално представително проучване, проведено между 1 и 9 април. Интерес към формацията на Велизар Енчев проявяват най-често привърженици на "Атака", БСП и АБВ. Негативно настроени са избирателите на Патриотичния фронт, с чиято листа Енчев бе избран за депутат, но напусна коалицията и остана независим народен представител.

ГЕРБ продължава да е първа политическа сила и се ползва с доверието на една четвърт от българите. Подкрепата за работата на премиера Бойко Борисов е 44%, а неодобрението остава на стойността му от март – 45%.

Проучването показва, че избирателите на ГЕРБ и коалиционните му партньори възприемат втория управленски мандат на Бойко Борисов като по-успешен от първия. Според привържениците на опозицията обаче, премиерът се е справял по-добре по времето, когато ГЕРБ управляваше самостоятелно.

Общо 36% харесат повече "Борисов 2.0”, докато 21% виждат влошаване спрямо предния мандат. 43% от всички интервюирани посочват, че не могат да преценят кое е по-доброто управление на премиера Борисов.

"Този резултат се дължи най-вече на мнението, че Борисов през този мандат е по-толерантен и диалогичен, че е по-опитен, медийно по-обран и сдържан. Добре се възприема отварянето на ГЕРБ към повече коалиционни партньори. Общественото мнение реагира позитивно и на преоценката на управленските приоритети от първия мандат”, коментират от "Екзакта”.

Президентът Росен Плевнелиев е одобряван от 36% от българите, което е с 3% по-малко в сравнение март 2015 г.

Данните на "Екзакта" се покриват с прогнозите на останалите агенции, че ако има избори сега, те биха възпроизвели сегашното партийно представителство в Народното събрание, където не би попаднала партия ББЦ.

Ако днес се провеждаха парламентарни избори, ГЕРБ би получила 25.1% от вота на българите, а БСП – 12.2%. За ДПС биха гласували 7.5%, за РБ – 5.5%, а за ПФ – 5%. Атака е с 3%, а АБВ – с 2.5%.

Получените данни през април са набрани извън контекста на реална изборна ситуация. Ето защо на тях следва да се гледа по-скоро като на ориентир за политически симпатии, отколкото като на прогноза за изборен резултат, предупреждават от агенцията.

Проучването сочи, че над половината българи искат задължително гласуване - 52%, а 36 на сто са против.

Негативните оценки за работата на настоящото правителство продължават да бъдат повече от позитивните (54% : 32%).

Този кабинет поднася изненада, доколкото най-одобряваните министри са тези, чиито ресори обичайно събират най-много негативи, коментират още от "Еказкта" по повод рейтингите на политиците.

Списъкът на най-харесваните министри се оглавява от Петър Москов и от Лиляна Павлова - одобрявани съответно от 49 и 48 на сто от българите. На трето място е социалният министър Ивайло Калфин с 41 на сто, а на четвърто - Томислав Дончев с 38 на сто одобрение. Това са и министрите, чието одобрение е по-високо от неодобрението.

На следващо място попадат група министри - както стари, така и нови, които се намират в "златната среда" на рейтинговата скала - Ивайло Московски, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Владислав Горанов, Божидар Лукарски, Даниел Митов, Красен Кралев, Десислава Танева и Христо Иванов.

Нови 6% към рейтинга си добави министърът на културата Вежди Рашидов - главно заради изложбата в Лувъра.

Според 7 на сто от българите най-важното постижение на кабинета е, че е върнал доверието на европейските институции в България, в резултат на което бяха размразени еврофондовете, сочат още данните.

На второ място, 6 на сто посочват наличието на по-добър и толерантен тон в политиката, на промяна в поведението на министър-председателя и на по-висока коалиционна култура.

Запитани какво от дейността на правителството до момента им е направило най-лошо впечатление, 46% от интервюираните посочват, че нямат такова до момента. 16 на сто посочват тегленето на заем от 16 млрд. лева, защото не е станало ясно за какво ще се изразходват парите.

7 на сто критикуват кабинета за липса на реформи, а 6 на сто от българите - за липсата на синхрон между партньорите в управлението.

Основната опозиционна партия БСП отбелязва минимално покачване на електората, но рейтингът на лидера Михаил Миков остава по-нисък от този на Мая Манолова, Корнелия Нинова, Георги Кадиев и Янаки Стоилов.

За последния месец най-много позитиви сред председателите на парламентарни групи трупа съпредседателят на ПФ Валери Симеонов, който е одобряван от 25% от запитаните (с 5% повече в сравнение с март). За позитивните тенденции в ПФ свидетелства и ръстът от 4% в одобрението към Красимир Каракачанов (другият съпредседател на ПФ), който в момента е одобряван от 27% от българите.

Лидерът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и съпредседателят на групата на Реформаторския блок Радан Кънев се ползват с по 21% одобрение, докато председателят на "БСП- Лява България" Михаил Миков е с 16%.

Лидерът на "Атака" Волен Сидеров е удвоил позитивните оценки за себе си през последния месец и сега го одобряват 12%.

Кметът на София Йорданка Фандъкова събира впечатляващите 64% обществено одобрение. "Вторичният анализ на данните показва, че пускането на нови линии на столичното метро има широк положителен отзвук в цялата страна", казват от "Екзакта".

Резултатите показват още, че повечето българи са песимисти за бъдещето си. Най-често мрачно настроени са избирателите на БСП и "Атака", докато оптимисти са младите и образовани българи, жителите на областните градове и заможните хора.