"Екзакта": Задава се оспорван дуел за второто място - "Продължаваме промяната" или БСП

Много оспорвана надпревара между БСП и "Продължаваме промяната"(ПП) се задава на предстоящите избори на 14 ноември. Това показва проучване на "Екзакта Рисърч Груп", проведено между 29 октомври и 5 ноември сред 1025 пълнолетни български граждани в 91 населени места от цялата страна. ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила и би получила 23.8 на сто от гласовете, показват данните. Данните показват още, че се очертава балотаж на президентските избори между Румен Радев и Анастас Герджиков.

Оспорван дуел

Най-оспорвана се очертава битката за второто място. За него се конкурират "Продължаваме промяната" - 15.5 на сто и БСП - 15%, показват още данните. Към 5 ноември формацията на Кирил Петков и Асен Василев изпреварва партията на Корнелия Нинова, макар и минимално.

Резултатите и на двете формации не се променят значимо в хода на кампанията. Предимството на ПП пред БСП е в потенциала на новата формация сред политически апатичните и сред колебаещите се избиратели. 25% от хората, които не са отишли до урните на 11 юли, заявяват готовност да подкрепят ПП през ноември. В столицата, електоратът на ПП надхвърля като дял електората на БСП.

"Екзакта" не регистрира отлив на доверие сред сегашните избиратели на ПП след обявяване на решението на КС, свързано с канадското гражданство на Кирил Петков. Анализаторите не изключват обаче решението да има някакво влияние върху част от потенциалния електорат на ПП.

Според социолозите БСП е постигнала мобилизация на електората си, каквато не е имала отдавна. Това се дължи на самочувствието на социалистите, че са незаобиколим фактор при съставяне на следваща управленска конфигурация. Партията няма особен ресурс, обаче, да разширява влиянието си до края на кампанията, отбелязват от "Екзакта".

44 на сто от избирателите на тази партия се страхуват от заразяване с COVID-19 в деня на вота, а една трета се притесняват от машинното гласуване, посочват анализаторите.

От началото на кампанията партията на Слави Трифонов - "Има такъв народ" губи между 2 и 3 пункта от електоралната си тежест. Данните към 5 ноември и дават резултат, че би получила 12.5 на сто от гласовете. Електората на партията е при младите българи на възраст под 30 години. Все още ИТН има сериозен електорален дял и сред хората на възраст между 30 и 40 години, както и в малките населени места.

Почти еднакви са резултатите от изследването за ДПС и ДБ. Към 5 ноември ДПС би получила 9.5 на сто от гласовете, а ДБ - 9.2 на сто, като, при силна финална част на кампанията, всяка една от двете формации би могла да се доближи до групата на водещите партии. Анализаторите припомнят и че "Екзакта" на два поредни парламентарни вота регистрира много силна последна седмица за кампанията на ДБ.

Готовност за подкрепа

По 90 на сто от гласувалите за ГЕРБ и за БСП на 11 юли декларират готовност да подкрепят тези две партии и на 14 ноември. ДПС разчитат на цели 97 на сто от избирателите си от юли, а ДБ - на малко над 80 процента. Една трета от бившите избиратели на ИТН обаче сега декларират, че ще гласуват за ПП.

ИБГНИ към момента биха получили 3.5 процента на база твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си. В две поредни парламентарни кампании ИБГНИ успява да се пребори за място в парламента в самия край на надпреварата преди вота. Предстои да видим дали това ще се случи и сега, отбелязват анализаторите.

"Възраждане" би получила 3 на сто, ВМРО - 2.5 на сто, сочат данните им.

Очертава се балотаж на изборите за президент

За президентските избори от "Екзакта" коментират, че балотаж ще има, ако се запазят тенденциите към 5 ноември.

Сигурни участници в него са сегашният президент Румен Радев и проф. Анастас Герджиков. Към 5 ноември резултатът от подобен балотаж би бил 63.5 процента към 36.5 на сто в полза на сегашния президент на страната. "Екзакта" посочва, че Радев има значително по-голям ресурс от Герджиков при балотаж сред политически изкушените избиратели, както и сред нерешилите кого да подкрепят за президент.

Данните сочат, че за двойката Румен Радев - Илияна Йотова на президентските избори на 14 ноември биха гласували 48 на сто на база твърдо решилите да гласуват и избралите за кого да дадат гласа си, за Анастас Герджиков и Невяна Митева - 27.1 на сто, за Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова - 7.5 на сто, а за Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе - 7 на сто.

Двойката Костадин Костадинов - Елена Гунчева би получила 2.2 на сто, Милен Михов и Мария Цветкова - 1.5 на сто, а Волен Сидеров и Магдалена Ташева - 0.7 на сто.

Електоралната активност на предстоящия вот, обаче, може да се окаже голяма неизвестна до самия изборен ден. Тя може да намалее чувствително, като причините затова са много и са от различно естество, отбелязват анализаторите. Те коментират, че интересът към кампанията не е особено висок. 45 на сто от анкетираните твърдят, че следят кампанията за парламентарния вот, а 47 процента се интересуват от кампанията за президентските избори. Над средния дял интересуващи се и от двете кампании са регистрирани сред хората на възраст над 50 години, сред столичаните, както и сред избирателите на ГЕРБ, на БСП и на ДБ.

Положителни нагласи за ваксиниране

"Екзакта" регистрира слаба положителна промяна в нагласите за ваксиниране. Общо 33 на сто заявяват, че вече са ваксинирани с 1, 2 или с 3 дози. Други 18 процента заявяват, че още не са ваксинирани, но възнамеряват да го направят скоро. 11 на сто изтъкват като причина да не са ваксинирани медицински противопоказания. 38 процента посочват, че не са ваксинирани до момента и че нямат намерение да се ваксинират.

По-често твърдят, че вече са ваксинирани хора на възраст над 60 години - 32.8 на сто от тях, както и такива на възраст 40-49 години - 26,4 на сто от тях. Този дял при висшисти е 36%, а при столичани - 35 на сто от тях.

По 30% от симпатизантите на БСП, ДБ и ПП са напълно ваксинирани, а сред симпатизантите на ГЕРБ този дял е значително по-висок - 41 на сто.

Най-много нежелаещи да се ваксинират има сред младите хора на възраст 18-29 години - 56% от тях, както и сред хората на възраст 30-39 години - 45%. По-често не желаят да се ваксинират жителите на населените места извън София.

Като цяло поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и такива, възнамеряващи скоро да се ваксинират) преобладават сред симпатизантите на ДБ - 70.3 на сто, на ГЕРБ - 69 на сто, и на ПП - 55.6 процента. При ДПС този дял е 49.3 процента.

Противниците на ваксинирането имат превес сред симпатизантите на ИТН - 56.6 на сто, на БСП - 52%, на ИБГНИ - 55%, и на "Възраждане" - 75%, както и сред негласуващите и колебаещите се дали изобщо да гласуват - по 63 на сто от двете категории.