Електоратът предпочита предизборна дясна коалиция

Три пъти повече българи предпочитат създаването на дясна коалиция преди парламентарните избори - 37%, в сравнение със застъпниците на следизборна коалиция - 12 на сто. Това показват данните от априлското национално социологическо изследване на НЦИОМ, представени в понеделник.

Софиянци, по-богатите и висшистите много по-често от останалите настояват да има дясна предизборна коалиция. Евентуална предизборна коалиция вдясно е одобрявана не само от две трети от симпатизантите на СДС, но и от половината симпатизанти на бъдещата партия на Иван Костов, въпреки че една от основните тези на бившия премиер е срещу създаването на подобен тип коалиция преди изборите.

Изследването отчита и промени в съотношението на обществените симпатии към СДС и към бъдещата партия на Костов. През март СДС печели четири пъти повече симпатии в сравнение с бъдещата партия - 24 към 6 процента. През април това съотношение вече е три към едно - 18 към 6 на сто от анкетираните, коментира шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова.

Една четвърт от сегашните симпатизанти на СДС харесват Иван Костов, показват още данните от проучването, проведено от 15 до 21 април сред 1000 души. Йорданова коментира, че това може да са потенциални емигранти към бъдещата формация на Костов след учредяването ѝ в края на май, макар че все още не може да се говори точно какво ще бъде тяхното поведение.

Според данните, бъдещата партия на Костов има най-много привърженици сред жителите на столицата и сред хората с висок жизнен стандарт. Йорданова коментира, че дясната формация на Костов най-вероятно ще бъде елитарна, с основен електорат сред богатите българи, висшистите и младите хора.

8% от столичани заявяват, че биха гласували за партията на Костов срещу 6 на сто, които биха подкрепили СДС. 7 на сто от висшистите биха подкрепили бъдещата дясна формация, а 8 на сто - СДС. От българите с доход над 300 лева на член от семейството, 12 % биха гласували за СДС, а 9 на сто - за формацията на Костов.

26% българи биха гласували за нова партия, различна от досегашните.

За първи път след парламентарните избори през 2001 г., изследването показва и намаляване на недоверието към Иван Костов и към председателят на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова.

Същевременно расте и влиянието на бившия президент Петър Стоянов, което от НЦИОМ обясняват със засиленото политическо присъствие на Стоянов напоследък и с популярността на тезата му за необходимостта от обединение вдясно преди парламентарните избори.

Рязък спад на доверие към Свинаров

Рязък спад на доверието към министъра на отбраната Николай Свинаров показва проучването на НЦИОМ. Одобрението към военния министър е намаляло с 7,9%, ав същото време неодобрението се е повишило с цели 10,5 пункта.

Въпреки приемането на България за член на НАТО, от НЦИОМ коментираха, че явно по-силно влияние върху общественото мнение е оказало ескалиралото напрежение в Кербала. Макар че това не бе отбелязано от НЦИОМ, именно когато атаките срещу българският батальон зачестиха около Великден имаше недобра комуникация между министерството на отбраната и Генералния щаб.

Съществено намалява и традиционно високия рейтинг на Българската армия - с 4,5% е спаднало доверието към тази институция.

Позитивите от членството ни в НАТО е обрал външния министър Соломон Паси, който с 56.4% е с най-висок рейтинг сред колегите си в кабинета. На второ място е финансист №1 Милен Велчев, който след номинацията си за шеф на МВФ е повишил със 7% рейтинга си вътре в България. Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева събира 42.9% одобрение, министърът на икономиката Лидия Шулева - 40.4%, а вътрешният министър Георги Петканов - 39.2 на сто.

Строителният министър Валентин Церовски отново се задържа стабилно на последно място сред колегите си със 8% доверие. Само с един процент над него е културният министър Абрашев, като от НЦИОМ уточниха, че изследването е правено преди последния скандал във връзка с Галерията за чуждестранно изкуство.

След криминализиране на еднократната доза, лидерът на нововремци губи доверие

С 10% е намаляло неодобрението към Ахмед Доган, което НЦИОМ отдава на награждаването му с орден "Стара планина" и силния отзвук на събитието в медиите.

С 34.9%, начело сред политическите лидери е председателят на БСП Сергей Станишев, следван от Доган и лидерът на СДС Надежда Михайлова.

За месец рейтингът на лидера на нововремци Мирослав Севлиевски е намалял с 3.3% и е паднал с 0.4 пункта под рейтинга на председателя на ПГ на НДСВ Станимир Илчев, който увеличава доверието с 1 процент. Севлиевски бе основният вносител и защитник на криминализирането на еднократната доза леки наркотици, приета от парламента по инициатива на нововремци.

Забелязва се бавен спад и на доверието към Стефан Софиянски - с 2,4%. Според данните преди последния скандал с продажбата на Централни хали и разследването на прокуратурата, Софиянски води листата на най-одобряваните общественици.

Сегашният кабинет без алтернатива за 41% от българите

41 % от българите не виждат алтернатива на сегашното управление, сочи изследването. За миналия месец тази цифра е била 42%, което според НЦИОМ показва стабилна позиция.

Ако парламентарните избори бяха днес, 46.5% няма да гласуват за нито една партия. 19.5 на сто ще дадат своя глас за БСП, 9.7% - за НДСВ, 7.8% - за СДС, 5.9% - за ДПС и 5% за още неучредената партия на Костов. Според изследването на НЦИОМ, за ССД биха гласували 1.5%, а за учредяващата се тепърва партия на "Новото време" - 1.1 на сто.