Електроенергетиката: Реалности и (неверни) прогнози

Електроенергетиката: Реалности и (неверни) прогнози

Както е известно през 2002 г. бе взето решение за продължаване изграждането на АЕЦ Белене. Реших да прегледам официалните прогнози за брутното производство и потребление на електроенергия в България от тогава. Установих, че всички се оказват неверни, тъй като са били основани на нереални очаквания за икономически растеж, и за огромен износ на ток. Ръстът на брутното потребление е нищожен и много по-нисък от прогнозирания, а реализираните стойности като правило са дори под минимално предвижданите. Това сочат данните на "Електроенергийния системен оператор (ЕСО) за потреблението, износа и производството на електрическа енергия за 2020 г. и последните години, сравнени с прогнозите за развитие на сектора в публични справки и доклади на ЕСО, Министерството на енергетиката (МЕ), "Националната електрическа компания" (НЕК) и др.

Огромните разлики между прогнозираните (особено тези от 2003-2004 г.) и реализираните параметри, е невъзможно да се обяснят с погрешни данни, неправилни допускания, стремеж за презапасяване или други разумни доводи.

Това всъщност е резултат от манипулации, чиято цел е да се даде псевдонаучна обосновка на необходимостта от изграждане на АЕЦ "Белене". Резултатите - в прословутия гъол се изляха около 3.5 млрд. лв, от които консултантите прибраха над 650 млн. лв, проектът е практически замразен и оплетен в кълбо от труднорешими проблеми, НЕК е във фактически фалит поради натрупаните дългове, от които над 1,16 млрд. лв към нас данъкоплатците. За съжаление фабрикуването на неверни прогнози продължава.

Какво сочат данните на ЕСО?

Брутно потребление на електроенергия в страната (БП): Това е най-важният параметър при прогнозирането на енергийните баланси, планирането на нови мощности и т.н. Основните компоненти са консумацията на ток от домакинствата, бизнеса и загубите при разпределението на енергията към тях. Включват се и разходите на ел. енергия на централите, които са значителни (11.6% за 2019 г.), загубите при пренос (2.2% за 2019 г.) и консумацията на помпи в ПАВЕЦ (1.7% за 2019 г.).

През последните три години има ясна тенденция за спад на реализираното БП: 2018 г. - 39.1 млрд. кВтч (спад с 2.6%);

2019 г. - 38.4 млрд. кВтч (спад с 1.6%);

2020 г. - 37.3 млрд. кВтч (спад с 2.6%).

Износ на електроенергия: През 2019 г., износът на ток намалява с повече от 25% до 5.844 млрд. кВтч. Тенденцията за спад се засили през 2020 г. и се изнесоха само 3.438 млрд. кВтч – спад с 2.4 млрд. кВтч, или 41,2%. Причините са намаляващият недостиг на ток в съседите ни, високите цени у нас, и по-евтината електроенергия, пренасяна от Румъния. Например през 2012 – 2016 г. Турция е внасяла от нас 4-5 млрд. кВтч годишно, а през 2020 г. - под 1.5 млрд. кВтч. На фиг. 1 е показан износът на ток 2008–2019 г., от която се вижда, че през 2020 г. той е най-нисък (3.438 млрд. кВтч). С оглед на тези факти прогнозите на Министерството на енергетиката да се изнасят около 8 млрд. кВтч годишно изглеждат напълно нереални.

Брутно производство на ел. енергия: През 2020 г. то е 40.737 млрд. кВтч, което е с 7.67% по-малко от 2019 г. Причините са главно спадът на износа и намалялото електропотребление у нас. Генерацията на ток от ТЕЦ на въглища е спаднала с около 18%, а производството от всички централи с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) е нараснало чувствително. С около 0.5% е нараснала и ел. енергията от АЕЦ. Спадът на електропроизводството продължава втора година, като през 2019 г. той е бил по-малък – 5,6 %. Както може да се види от фиг. 2, по данни на ЕСО от 2008 г. досега, 2020 е годината с най-ниско брутно годишно електропроизводство (40.737 млрд. кВтч);

Какво предвиждаха прогнозите през годините?

2003 – 2004 г..: НЕК и консултанти разработват План за развитие на електроенергийния сектор с минимални разходи за периода 2004 – 2020 г. Разработени са три сценария (фиг. 3). Според тях през 2020 г. брутното потребление би трябвало да е между 54.2 и 48.9 млрд. кВтч. Реално то е 37.3 млрд. кВтч в дори при минималния сценарий разликата е 11.6 млрд. кВтч.


Фиг. 3

Според този план, в средния сценарий, в периода 2000–2020 г. БП ще нараства от 36.3 млрд. кВтч до 51.5 млрд. кВтч, средно с 1.8% годишно, или общо с 42%. През 2008 г. НЕК дори твърди, че ръстът на електропотреблението няма да е 2-3% годишно, а повече. Сравнението с реалните данни обаче е убийствено - общият ръст на БП е само 2.7%, т.е. 15 пъти по-нисък.

Апокалиптична прогноза е представена от консултантите на НЕК за АЕЦ "Белене" на състоялото се на 7 януари 2005 г. обществено обсъждане (фиг. 4). На нея с пунктир са дадени инсталираните мощности без АЕЦ "Белене", със синя непрекъсната – с АЕЦ Белене ,а червената крива показва какви ще са пиковите товари на ЕЕС + резервните мощности.


Фиг. 4

Според консултантите, ако АЕЦ "Белене" не се изгради бързо, още към 2010 г. в страната би трябвало да има недостиг на ток. Реалната картина е точно обратната – без АЕЦ "Белене" недостиг никога не е имало, като през 2011 г. е осъществен рекорден износ на ток, както се вижда от фиг. 1.

2009 г..: На кръгла маса в парламента ""Бъдещето на АЕЦ "Белене", проведена на 29.09.2009 г., НЕК представя прогнозите си. Според тях през 2020 г. БП трябва да е между 46.7 и 43.8 млрд. кВтч, като дори прогнозираното минимално БП е с цели 6.5 млрд кВтч (17,4%) повече от реализираното.

2010 г.: В плана си за развитие 2010-2020 г. ЕСО прогнозира, че общото БП през 2020 г. ще е между 42.090 млрд. кВтч и 36.617 млрд. кВтч. Ножицата между двата сценария е огромна, но това е единственият пример, в който реализираното през 2020 год. БП е над минималната прогноза.

2015 г.: В плана 2015-2024 г. ЕСО твърди, че БП през 2020 г. ще е между 41.920 и 40.310 млрд. кВтч. И двете прогнози са завишени и неверни, като минималната прогноза е с цели 3 млрд кВтч по-висока от реализираното БП. Рабира се, и максималният, и минималният сценарий предвиждат неотклонно нарастване, както може да се види от фиг. 5.


Фиг. 5

2020 г.: За периода от 2020-2029 г. ЕСО отново дава минимална и максимална прогноза за брутното потребление, както и прогнозата на МЕ. За 2020 год. те съответно са 37.9, 38,95 и 40.14 млрд. кВтч (без отчитане консумацията на помпи). Дори с отчетените последици от Covid пандемията, за 2020 г. и трите прогнози са неверни, като дори минималната прогноза е с 1.2 млрд. кВтч по-висока от реализираното БП (без помпи то вероятно е под 36.7 млрд. кВтч).

Фрапираща е прогнозата на МЕ (представена и пред ЕК) - да смяташ, че в пандемия и криза, през 2020 г. потреблението ще скочи рязко със 7.6% е безумие. Въпреки това ЕСО приема сценария на МЕ като базов, което ясно показва взаимоотношенията в енергетиката.

И трите прогнози сочат силно нарастване на потреблението в бъдеще. С оглед на продължаващото намаляване на населението, използването на уреди и технологии с по-ниска консумация, повишаващите се цени на тока и досегашния опит, те не заслужават никакво доверие.

Инсталирани мощности и максимални товари на системата

През 2019 г. по данни на ЕСО инсталираните в страната мощности са общо 12758 МВт. Според прогнозата на МЕ от 2020 г. те неотклонно ще нарастват и към 2030 г. трябва да са 14600 МВт.

Разполагаемите мощности са по-малко в зависимост от ремонтните програми, климатичните условия (ВЕЦ), времето (фотоволтаични и вятърни централи) и други фактори. За 2021 г. ЕСО очаква разполагаемите мощности да са почти 9000 МВт, а максималният товар – 7050 МВт. Това означава, че ЕЕС ще работи със значителен резерв, особено като се има предвид, че товар от 6500 МВт и повече трябва да се поддържа само през около 285 часа в годината.

Известно е, че потреблението на ток в страната е непостоянно. То е най-високо през най-студените месеци, обикновено януари. Прогнозирането им е изключително важно и определя какви електрогенериращи мощности трябва да има, като се вземат предвид ремонтните програми, необходимият резерв, износът на ток и други фактори.

Максималният товар на електроенергийната система през периода 2008–2019 год. (фиг. 6) е сравнително постоянен с изключение на много студената зима на 2017 г., когато достига 7690 МВт (абсолютен максимум). Това става на 10 януари в 19 часа, когато се произвеждат 7938 МВт, от които 248 МВт се изнасят, а 7690 МВт се потребяват в страната. Максималният товар през 2020 г. вероятно е около 7150 МВт, близък до този през 2019 год., когато е 7111 МВт.

Преглед на прогнозите за максималния товар на ЕЕС

През 2000 г. той е бил 7068 МВт. Съгласно прогнозите на НЕК и консултанти от 2003-2004 г. и в трите разгледани сценария трябва да расте непрекъснато и през 2020 г. трябва да е между 9390 и 10 410 МВт. Прогнозите в средния сценарий са сравнени с реализираните през годините на фиг. 6 (данните за 2020 г. са предварителни). Както се вижда прогнозите на НЕК и консултанти са драстично по-големи от реализираните.

Изложените факти ясно показват, че енергийните прогнози на българските институции не заслужават никакво доверие.

Споделяне

Още от Анализи и Коментари

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?