Румънските и българските емигранти стимулират икономическия растеж в родните си страни. С такова заглавие британският вестник "Файненшъл таймс" публикува в четвъртък репортаж от село в Северна Румъния, чийто кмет споделя, че от 8000 жители, около 3000 живеят в Западна Европа, предимно в Испания, предаде БТА.
В селото няма млади хора между 20 и 30 години. "Всичките казват, че ако могат да изкарват поне половината от това, което печелят там, ще се върнат, но тук няма работа", казва кметът пред репортера на вестника.
Стотици кметове в Румъния и България, които се подготвят да станат членове на ЕС на 1 януари, са в неговото положение, както и много негови колеги в Полша, Словакия и балтийските държави, приети през 2004 година, отбелязва авторът.
Около 2 милиона румънци работят в чужбина - около 20% от населението в трудоспособна възраст. Те подхранват икономиката, допринасяйки за растежа ѝ с около 3,5 млрд. евро, които внасят в родината си - достатъчно, за да покрият почти половината от тазгодишния ѝ дефицит по текущата сметка.
Съчетанието на ефекта от растежа и емиграцията сведе безработицата от 8,4% през 2002 г. до 5%. За сравнение в Полша е 15%.
Европейските правителства се опасяват, че приемането на Румъния ще предизвика нова емиграция. Румънските демографи обаче не предвиждат силно впечатляващи нови емиграционни вълни. Както казва външният министър Михай Ръзван Унгуряну, "огромното мнозинство от хората, които биха могли да заминат след приемането ни, вече работят в чужбина".
Анализатори предвиждат, че при сегашното темпо на икономически растеж може да минат 20 години преди румънците да достигнат жизнения стандарт на днешните западноевропейци, така че имиграцията вероятно ще остане характерна черта на румънския живот още доста време. Но дали ще бъде трайна или временна?
Сегашните емигранти се различават от предишните емигранти от Източна Европа. Те поддържат тесни връзки с родните си места, влагат спечеленото в родното си село и за момента гледат на себе си, а и другите ги възприемат като временни имигранти. Но дали плановете им да се върнат ще издържат изпитанието на времето, е открит въпрос. Отговорът зависи главно от това колко бързо ще се заличи разликата в доходите между изтока и запада. За Румъния и България тази разлика е още по-голяма, отколкото за страните, приети през 2004 г. Средният доход, изразен в покупателна способност, е едва 28% от западноевропейското равнище, сравнено с 45% в Централна Европа, така че периодът на емиграция за румънци и българи може да се окаже по-дълъг, отколкото за поляците, завършва публикацията във “Файненшъл таймс”.
Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!
Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
13 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
...
Molia otrazete statiata v FAZ na str. 5 otnosno veroiatni predpazni klauzi za Bulgaria i Rumania ot 01.01.2007. Zaslujava si, zashtoto togava Germania shte predsedatelstva saiuza i jelanieto i za zadeistvane na predpazni klauzi e realistichno da se osashtestvi.
Тежко на такава държава, която чака на емигранти, хора-авантюристи тръгнали да си търсят щастието по света....
Tejko na hora koito jiveia v durjava kato Bulgaria - niamat drug izbor osven da se mahnat.
Защо пък да са авантюристи? Сред тях има хора всякакви с най-различни съдби и взети решения.От всички нации, нърху които имам макар и частични наблюдения, само българите се делят на вътрешни и външни по признак на "обитаващ територията". Факт е, че много от "външните" българи поддържат живота на немалко "вътрешни" такива - с което не искам да омаловажа другия известен факт, че и сред "вътрешните" българи има хора, които поддържат нечий живот.В едно предизборно писмо от 2005 ОДС признава, че общата …
сума, вляла се чрез преводи от чужбина в икономиката през 2004, надхвърля тази на чуждестранните инвестиции.А иначе сте права, че държавата не би трябвало да разчита на издръжка от чужбина - но тя това прави. Милен Велчев даже го отчиташе като заслуга на правителството на НДСВ.
Ne mislia, che za da otidesh da rabotish v druga darjava zadaljitelno triabva da si avantiurist. Da se premestish da rabotish ot Sofia v London v nikakav sluchai ne e po-goliam avantiurizam ot tova da se premestish ot selo Dolno nanagornishte v Sofia. ne vijdam nishto losho i v dvete neshta. vapros na izbor, vajnoto e da imash vazmojnost da izbirash...
rossi nai veroqtno oste nqma deca i za tova taka se izkazva - dale4 e po-dobre decata da otrastnat i badat vazpitani v spokoina obstanovka otkolkoto da re4em tazi v pazardjik ili nqkade drugade v BG! sasto i obrazovatelnata systema, namirasta se v process na obnovlenie, type val4ev, ne doprinasq za obrazovani deca, a vazpitanie tip, plastai si danaka redovno ! nikoi ne ot4ita 4e za da se spre emigraciqta, zapadnqcite ni razbiha obrazovatelnata systema, koqto beshe mnogo dobra - potvarjdenie ot hilqdite emigranti zad granica s dobri raboti i obrazovani po starata systma!
тежко на който е жив. трябва да живее. малеееее. а бе идиоти, за какви се мислите? в чужбина или в българия, ако си читав си читав, ако си боклук си оставаш боклук.
Роси, моите уважения, но най-вероятно Вие нямате и най-малка престава от важността и влиянието на средствата постъпващи като преводи от емигранти към собствените им страни на всякъде по света. Това перо е доста голямо в голям брой страни. Защо просто не го приемете като чуждестранна инвестицияБ
Skupa Rosi, ot 10 godini ziveja v Canada i imam statut na koito i rodenite v Canada moga da zavidjat. Zalko che ne mozes da vidis IP adresa mi za kratka spravka ot kude pisha. Tazi godina se opitah da nameria rabota v BG. Okaza se che dori i s kitap ot Harvard, i s 10 godini Amerikanski staz, nikoi ne go enja. Kakto sa kazali, njama evrein uspial v Izrael. Vseki e navun. Taka che ne beri za nas griza, avanturistite ot BG poeli po sveta.