Емил Караниколов поема "горещия картоф" Българска банка за развитие

Директното кредитиране на едрия бизнес и занапред няма да е забранено

Емил Караниколов

Депутатите окончателно одобриха в сряда прехвърлянето на държавната Българска банка за развитие (ББР) от ресора на финансовия към този на икономическия министър. Това стана с промени в специалния закон за трезора.

Това е вторият опит на Владислав Горанов да се освободи от "горещия картоф" ББР. Предишният беше в края на второто правителство на Бойко Борисов, но тогава той не успя, защото времето за прокарването на законодателните промени се оказа недостатъчно.

Официалният мотив за промяната е "по-добра координация на политиките в подкрепа на малките и средните предприятия", които са в ресора на икономическия министър.

По всяка вероятност обаче смяната има и заден план, свързан с публичните скандали около държавния трезор.

Преди три месеца от годишния финансов отчет на банката за 2016 г., публикуван на сайта на финансовото министерство, излезе тревожната статистика, че ББР, чийто основен фокус би трябвало да са малките и средните предприятия, кредитира всъщност едрия бизнес.

Според отчета за 2016 г. 20-те най-големи кредитни експозиции на банката към края на 2016 г. са в размер на 708.8 млн. лв. при общо предоставени кредити и аванси в размер на 731 млн. лв. Това значи, че 20-те най-големи клиента на ББР са получили съответно 97% от всички директно раздадени кредити. Ръководството на банката твърдеше, че формално не е нарушено правилото за насърчаване на МСП, защото де юре почти всички фирми у нас се водят малки и средни.

Оказа се, че в миналото ръководството на банката е отпускало заеми на депутата от ДПС Делян Пеевски, а в края на 2016 г. са одобрени огромни кредити в размер на 62 млн. лв. на бизнесмена политик Георги Гергов чрез "Международен панаир Пловдив". Финансирани са и големи играчи в строителния бранш като "Понсстройинжинеринг" (38 млн. лв), "Сиенит" (32 млн. лв.), "Галчев холдинг" и дружества от групата (20 млн. лв).

Заради сделката с панаира неправителственият Антикорупционен фонд подаде сигнал до Главната прокуратура.

Въпреки скандалите с отпускането на едри заеми на ръба на закона, преди дни правителството одобри новата стратегия на трезора до 2020 г. В нея не се предвижда забрана за директното кредитиране, но все пак се твърди, че целта е делът му да намалее, като се увеличат средствата за т. нар. онлендинг програми, чрез които ББР отпуска кредитни линии на търговските банки.

Също преди дни бизнесменът Иво Прокопиев коментира, че ББР в момента се управлява зле и ако нещата продължат така, тя може да последва съдбата на фалиралата КТБ.

Още от Бизнес