Емил Табаков: Истинската музика не е, за да си почиваш с нея

Емил Табаков: Истинската музика не е, за да си почиваш с нея

"Навремето и публиката беше различна. И точно по тази причина, че ние гледаме да свирим все по-лесно напоследък. Но то не е само в музиката, а във всичко. То навсякъде - само шоу. Където и да отвориш, който и телевизионен канал - шоу някакво се предава. Нещо за масова употреба, повече народ да го гледа - това обичал народът. Но за целта той трябва да се образова". Това казва в разговор за сайта "въпреки.com" композиторът и диригент Емил Табаков.

И продължава: "Навремето, преди 20-ина години имаше съвсем друг вид публика. Публика, която беше свикнала да слуша сериозна музика, както се казва. Сега такава музика не се свири. Има друг тип публика, която няма навика да слуша малко по-сложна музика. Да седнеш да я слушаш, а не да се забавляваш и да си почиваш с музиката от тежкия ден, когато си бил на работа. Това е забавната музика, но истинската музика не е да отидеш да си почиваш с нея. И за това до голяма степен смятам, че сме виновни ние музикантите. Защото гледаме и на нас да ни е по-лесно, както всички хора гледат кое им е по-лесно вече.

Говори се само за пари, за изкуство почти не се говори.

И като по-лесно ни е на нас, така почваме да възпитаваме и публиката. Публиката стана съвсем различна от това, което аз си я спомням и каквато беше", казва Емил Табаков. И споменава за публиката на диригентите Добрин Петков и Саша Попов, както и на композитора и диригент Константин Илиев и за това какво се е свирило по тяхно време. "И аз се учудвам на тяхната смелост, през 50 - те 60 - те години /на миналия век – б.а./какви неща са свирили. "Сега с лека ръка, гледам при произведение, което е малко по-сложно, публиката започва да си излиза. Защото няма една последователност, една възпитателна цел, посока, няма стратегия на тези симфонични оркестри. Стратегия на един симфоничен оркестър се прави от главния диригент, а не от оркестъра. А оркестърът точно това иска напоследък – те да се намесят, те да почнат да правят програмите едва ли не, да се намесят изцяло в работата на главния диригент. И го смятат иначе за диктатура. Има си ясни неща - главният диригент трябва да направи тази стратегия, този репертоарен план. Защото той го води нанякъде. Към издигане нивото на оркестъра и към образоване на публиката", казва Емил Табаков.

Откъс от разговора с Емил Табаков можете да чуете тук.

Някой би приел неговата позиция като реакция на проблемите, които имаше като главен диригент на Симфоничния оркестър на БНР или в Софийска филхармония. Не иска, обаче, да говори за това. Вероятно е огорчен от това отношение, когато беше пенсиониран в БНР, но позицията му в случая е принципна. Защото очевидно е изключително взискателен. А това не винаги среща симпатии. Виждали сме на репетиции на различни български симфонични оркестри как оркестрантите си цъкат мобилните телефони или се намесват със забележки към колеги или странични хора през главата на диригента. Демокрацията е пълна, казва Емил Табаков. И пита може ли, например, стюардесата да кара един самолет, а пилотът да отиде да сервира в салона. Или на парахода юнгата да отиде да командва, или в армията. "Има си определени неща. И без дисциплина изкуство няма. В музиката специално и то в ансамбловото изкуство - хорово изкуство, симфонично изкуство, без дисциплина нищо не може да стане", казва диригентът и композитор.

"Взискателен съм в работата. Така стана, че

вече взискателност не се харесва.

Това се определя като диктаторство в България. Нещата се обърнаха в България, има криворазбрана демокрация. Те /оркестрантите – б.а./ смятат, че трябва да решат колко да се работи, какво да се работи, какво да се свири. По колко време да се работи, колко концерта да имат. Това е нещо обърнато и още повече, няма в нашата държава кой да каже - има неща, които се правят в една професия по този начин. И то точно от тази криворазбрана демокрация. Всеки смята - всички сме равни вече и това е", констатира Емил Табаков. И добавя, че това е нещо страшно, пълно неразбиране, незачитане на йерархия в професията. Отбелязваме и предпочитанията на оркестрантите към гост - диригенти, а не към титулярни главни диригенти. "Всички музиканти предпочитат така, защото гост - диригентът идва за малко и не е длъжен да изгражда един оркестър. Това не е постоянната работа с един оркестър. Затова за оркестрантите е по-добре да няма главен диригент, защото той изисква. И го предпочитат да е по - млад, защото е по-лесно", казва диригентът. Според него даже много оркестранти не знаят кои са Константин Илиев и Добрин Петков. Или няма никакво значение за тях. Гледат да свирят по-лесни произведения. Защо за тези пари трябва да свирим такива сложни произведения, питат. Въобще не трябва да съществува такъв въпрос, смята Табаков без да отрича ниското заплащане в областта на културата у нас.

И продължава:

"В България няма шанс за промяна така, както върви.

И както се ръководят нещата отиват много зле и са съвсем зле. Да не говорим за нивото, което слушаме и всички смятат, че са много добри. Ние не се сравняваме с постиженията в света, могат да се гледат записи. Като че ли това не ни интересува, смятаме, че така на нас да ни е лесно, изгодно. Да не говорим, че на пръв план излиза въпросът със заплащането, което е абсолютно мизерно, смешно, никъде по света няма такова. Ние сме най-зле дори и от всички съседни държави. Но аз мисля, че не може това да е само проблемът, за да се стигне до това ниво. Защото ако получим заплатата на Виенската филхармония аз питам – ще почнем ли да свирим като нея? Така че парите са много важни – това е отношението на нашата държава към хората, които се занимават с изкуство. Което е трагично. Това някак си потиска самочувствието на музикантите и ги лишава от всякакво желание да работят. Това е ясно на всички. Но въпреки това, аз смятам, че като си почнал да учиш музика и като си се отдал на това изкуство от малък и след този огромен труд, който си положил независимо от условията, ти не можеш да не служиш на това изкуство, след като си го избрал независимо какво става наоколо", казва Емил Табаков.

Юлиян и Мартиан - двамата братя бяха заедно и на защитата на Мартиан /д./

Това, че той не е диктатор в изкуството личи от неговите синове - по-големия Юлиян Табаков и по-малкия Мартиан Табаков. И с двамата сме правили разговори във "въпреки.com", и двамата са ни правили впечатление със свободата на своя дух и на своето изразяване, което не е свързано напълно с музиката. Въпреки, че и двамата имат отношение към нея, а Мартиан дори засвири по-късно. А последното постижение на Мартиан беше защитата на неговата магистратура в Националната художествена академия с мощна изложба. "Опитаха музиката, но се отказаха. И аз съм доволен, че си намериха посоката. Абсолютно по собствени начин, избрали са си пътя и си го гонят. Така става най-добре. Свободни хора.", споделя бащата. И припомня една история от преди много години, когато Добрин Петков дошъл на гости при Емил Табаков, за да гледат ноти. И видял стаята на Юлиян, който бил малък тогава - цялата стая в едни конци, пътеки, камъчета… И Добрин Петков казал – "цял живот

съм си мечтал моите родители да ми разрешат такова нещо.

Да мога да си правя каквото искам". Юлиян бил изрисувал стените, вратата на стаята. "Каквото си решил си е правил, не сме му се месили. Това му е дала свобода някаква, да избира, да прави това, което иска", споделя Емил.

Мартиан и Емил - баща и син, които са наистина приятели и колеги в изкуството

И добавя, че двамата братя, които имат разлика от 17 години имат връзка, което ние видяхме и на защитата на Мартиан. Брат му беше до него през цялото време, след като специално беше дошъл от Индия. А Емил Табаков пък беше пътувал рано сутринта от Скопие, където беше имал концерт. "Малкият много се влияе от големия, в някои неща - обноски, гледа учи се. Много са различни, въпреки че като братя са в много добри отношения, защото много братя и сестри не са в добри отношения. Докато те имат една привързаност един към друг", добавя Емил Табаков. Казва, че Юлиян е непукист, лежерен в живота не се вживява много, въпреки че е изключително прецизен в работата си. Знаем как подготвяше своята изложба преди време в галерия "Райко Алексиев", когато разговаряхме с него. А Мартиан също е изключително прецизен и отговорен. И двамата изключително творческо въображение.

Буряна /в центъра в бяло/ винаги е до своите мъже

Докато разговаряме телефонът на Емил Табаков звънва. Обажда се съпругата му Буряна. Питаме дали няма някакъв проблем. Не, оказва се, че трябва да се вземат някакви елементи за скулптурите на Мартиан от вилата им в Бистрица. Непрекъснато пътуваме и носим нещо, смее се Емил. И добавя, че за изложбата на Юлиян, която се откри във Варна, нещо непрекъснато е трябвало да бъде пращано. И това го прави майката - жената, който очевидно е зад своите мъже и ги подкрепя. Една мисия, заслужаваща изключително уважение. А колкото до бащата, той продължава своята музикална посока. Емил Табаков е автор на девет симфонии, концерти за оркестър, концерти за различни инструменти, Реквием по латински текст, камерни и солови произведения. Повечето от тях са написани по поръчка на Международни фестивали и известни изпълнители. Издадени са на CD за звукозаписни компании - Naxos, Gega, Balkanton, отличени са с национални награди и са често изпълнявани в България, Германия, Португалия, САЩ, Япония, Финландия, Франция, Австрия, Турция и други страни.

Изложбената защита на Мартиан в НХА беше оценена по достойнство и от Емил Табаков

Записал е в България Малер - Симфонии №1 до № 10, всички симфонии на Шостакович. Признава, че често е било колосална мъка, защото пак се е появил въпросът от оркестрантите - защо трябва толкова да свирим. Но сега тези записи се продават в Америка, Япония с много хубави рецензии. Излязъл в Германия и диск с негови симфонии. И там отбелязали, че

в България има такава музика, а те не знаели.

По този начин се научава нещо за нас, казва композиторът и диригент. Но при нас целта е ако може по-лесното да се хване. И споделя, че напоследък стана много модно да се свири музика от филми. И казват колко много публика има на филмова музика. Пита защо трябва да има оркестър, хор, докато върви картинката като я има музиката вече композирана и записана. Казва, че това е негово мнение и обяснява как са му разказали за тези концерти в чужбина и защо имат такъв успех. Слагат зрители из залата като клакьори. И когато свършва съответната част те ръкопляскат и цялата публика се втурва да пляска след тях. "И нашите музиканти казват – как ни пляскат, а на симфоничен концерт не е така", отбелязва Табаков.

Големи музиканти са изпълнявали негови произведения - Патрик Галоа, Филип Бернолд, Жан Филип Колар, Тим Хю, Юри Башмет, Минчо Минчев. Но все пак композиторът и диригент казва: "Ние не си уважаваме нашата музика в България и изпълнителите ни трудно се хващат да свирят нови произведения от български автори. Смятат, че това не е достатъчно престижно и че инструменталистите са като че ли на по-високо ниво от българските композитори. Аз смятам, че ние вървим ръка за ръка. Българското музикално изкуство съществува горе - долу от един и същи период. И се развиваме заедно. Както във Франция Берлиоз е вървял със своите музиканти заедно, докато нашите изпълнители категорично отказват и не желаят да свирят българска музика. А има хубава българска музика, професионална", казва Емил Табаков. И дава пример с руската музика и музиканти, които налагат своите композитори и каналът MEZZO непрекъснато ги излъчва. Може би един от малкото примери за налагане на съвременна българска музика все пак е диригентът Герган Ценов в САЩ, който направи един много значителен концерт и в България с Нов симфоничен оркестър миналата година.

Колкото до своите планове Емил Табаков казва, че композира, дирижира, но не в България, освен на Мартенски музикални дни в Русе или на Варненско лято. Ще има концерт на закриването на 26 март на 57-то издание на Международния фестивал в Русе тази година с Фестивален оркестър и Хор "Проф. Васил Арнаудов". "Там стана една много хубава традиция. Преди седем години за първи път събраха оркестър от възпитаници на Националното училище по изкуствата “Проф.Веселин Стоянов" - Русе. Дойдоха музиканти от целия свят и стана много приятно. И тази година за трети път ще направим същото нещо. Има много хубава атмосфера и оркестърът е на много високо ниво. Програмата е Елгар – Концерт за виолончело със солист Александър Сомов и Менделсон – Театрална музика "Сън в лятна нощ“, ама цялото с четец, хор и певци. Дано да се запази в Русе този фестивал", си пожелава Емил Табаков, който също е свързан с Русе и като образование, и като работа през годините.

*Статията е публикувана на Въпреки.ком. Снимки: Стефан Джамбазов и личен архив.

Още от Общество

Кой печели предизборно от поредната драма около Изборния кодекс?