Енергетиката ни е като английския футбол – "много тичане и малко ефективност"

Новата енергийна стратегия на България, която ще е готова до края на годината, ще заложи като цел повишаването на енергийната ефективност в страната с 50 на сто, развит пазар, ползващ чиста енергия, внедряване на нови технологии и разработване на алтернативни източници на енергия. Това заяви в понеделник министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на кръгла маса в Народното събрание, посветена на енергийната сигурност и диверсификацията на източниците на енергия.

Той сравни сегашното състояние на българската енергетика със стария футбол в Англия, където имало "много тичане и малко ефективност".

България е страната с най-ниска енергийна ефективност в сравнение с останалите страни от ЕС, в която същевременно най-много енергия продължава да се използва за отопление.

В момента енергийните цени са такива, че по никакъв начин не стимулират битовите потребители да инвестират в енергоспестяващи мерки, каза Трайков. Той предупреди думите му да не се тълкуват непременно като намерение за повишаване на цените, но отбеляза, че трябва да се промени структурата им.

Министърът посочи, че нощната енергия например, е толкова евтина, че не подтиква хората да използват топлофикационни услуги.

Стимули - чрез финансиране или с повишаване на цените

Трайков смята, че трябва да се създадат стимули за промишлените производства да намалят енергоемкостта си. Това може да стане чрез осигуряване на евтино финансиране на проекти за енергийна ефективност.

Според Цветелина Бориславова, председател на надзора на СИБанк, добра мярка за повишаване на енергийната ефективност в България е "логично и разумно повишаване на цените на енергията“, което да принуди индустрията да инвестира в енергоспестяващи мерки. “Инвестиция от 1 евро в енергийна ефективност се равнява на две евро за нови мощности“, посочи Бориславова, която участва в кръглата маса като представител на частния сектор. Тя сравни данни, според които в България за енергия се харчи 1.17 на сто от Брутния вътрешен продукт, а в Германия – 0.17 процента.

Енергийната стратегия ще е готова до края на годината, като изработването ѝ се отлага, за да бъде съобразено с окончателните решения за овладяване на климатичните промени, които ще бъдат взети на световната среща в Копенхаген през ноември. След това проектодокументът ще бъде широко обсъден с бизнеса и обществеността.

Министърът не коментира дали в стратегията ще бъдат вкарани изрично големите енергийни проекти АЕЦ "Белене", газопроводите "Южен поток" и "Набуко", петролопроводът "Бургас – Александруполис", които присъстваха в проектостратегията, изготвена от предишното правителство.

Председателят на парламентарната комисия по икономика, енергетика и туризъм Мартин Димитров коментира, че основното в бъдещата енергийна стратегия трябва да са нейната гъвкавост, както и преценката кои точно проекти да се финансират, за да се постигне желания ефект, който да отразява и интересите на потребителите.

Илиян Василев, директор на “Делойт България“ пък заяви, че документът трябва широко да се обсъди, тъй като енергийната сигурност е част от националната сигурност. Не трябва да се страхуваме и от референдуми, когато се предлагат мащабни проекти, посочи той. По думите му всеки, който ги предлага, трябва да е готов да убеди обществото в правотата си, а не да се вземат решения в ограничени състави.

Три варианта за енергийна борса

Юридически либерализацията на енергийния пазар е започнала през 2007 г., но фактически делът на свободния пазар е много малък и липсва реална конкуренция, посочи Трайчо Трайков. Затова е необходимо ускорено да се изгради енергийна борса в страната, като правителството вече разглежда три варианта за борсова търговия с електричество.

По думите му основното предизвикателство пред страната е развитието на газовата разпределителна мрежа, както и прилагането на третия пакет мерки на ЕС по отношение разделяне собствеността на газовите и електрическите мрежи. От допустимите три варианта България е предпочела да има независим оператор, допълни министърът. Това означава, че двата оператора - “Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор – не могат да останат в структурата на Българския енергиен холдинг, който е собственост на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Тоест, техен принципал трябва да стане друго ведомство.

Газовата криза през януари т.г. показа необходимостта от свързване на системата ни с Гърция, Турция и Румъния, както и от осигуряване на запаси в газохранилищата, посочи министърът. Той съобщи, че до края на октомври се очаква Европейската комисия да одобри финансирането на газовите връзки с Румъния и Гърция.

Диверсификация и баланси

По думите на министъра, енергийната сигурност и диверсификацията на източниците са от решаващо значение за развитието на икономиката. Той обяви, че страната ни ще продължи да работи за разширяване на газохранилището в Чирен и за изграждане на ново хранилище в Галата и ще участва в дискусиите за построяване на регионален терминал за регазификация на втечнен газ.

Временно управляващият посолството на САЩ в България Джон Ордуей заяви, че малките страни трябва да се обединят в обща електропреносна мрежа. Големите проекти не могат да заместят малките политики, посочи той.

В отговор министър Трайков каза, че много важен е въпросът за отвореност на пазарите в международен план. Той посочи, че приоритетен за България и ЕС е проектът "Набуко", който е едно от решенията за диверсификация на енергийните източници. Важен е и проектът "Южен поток", който ще задоволи нуждите на страната ни и на още няколко европейски държави.

Трайчо Трайков добави, че се очаква ЕК да продължи финансирането на извеждането от експлоатация на спрените блокове в Козлодуй.

Експертът на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон Едуард Чау препоръча на страната ни да комбинира инвестициите в енергийна инфраструктура и да намери балансирания микс от видове енергия. “Зависимостта от вноса на енергийни ресурси не е оправдание за лоша политика“, заяви Чау.

Печелившата стратегия и силният енергиен пазар се отличават с конкурентоспособност, силна регулация, но при прозрачни правила, липса на сив сектор и корупция, допълни той.