Енергетиката ни е на кръстопът и трябват модерни решения

Предстоящата процедура за АЕЦ "Белене" не може да привлече инвеститори. Вместо този проект, по-реализуеми и по-изгодни са нови ядрени мощности в АЕЦ "Козлодуй" в комбинация с повече възобновяеми източници, внедряване на технологии за съхранение на енергия и гъвкави системи за управление на потреблението, смята председателят на Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) Иван Хиновски, който е дългогодишен ядрен и енергиен специалист. В интервю за Mediapool той разкритикува изготвения проект на план на България "Енергетика и климат" като посочи, че в него липсват анализи за цената на заложените решения и за техния социално-икономическия ефект. Националните политики не интегрират общинските планове, а бъдещето на енергетиката са малките системи за производство и доставки на енергия, смята още експертът. Според него, ако не искаме отрасълът да киха като стара кола, трябват инвестиции и повишение на цените за бита,

Г-н Хиновски, в началото на февруари се очаква да бъде обявена процедурата за инвеститор в АЕЦ "Белене" Има ли пробойни в нея и смятате ли, че ще привлече интерес?

Безспорно, електроенергийният баланс на България към 2030 г. ще има нужда от нова ядрена мощност, защото при перспективите за въглищните централи България може да се окаже в недостиг на генериращи мощности. Но не повече от 2000 МВ. Трябва да се отчита и бурното развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европа и в света. В БЕМФ виждаме бъдещето на българската енергетика към 2035 година като баланс на ядрена енергия, ВЕИ и високо ефективни когенерации. Не бива да се забравя бъдещето на водородната енергетика – никой не говори за нея, за използването на втечнен газ в транспорта и в енергетиката. Това са баланси, върху които в Европа се работи усилено в момента, но не и ние.

Относно търга за "Белене" – сигурен съм, че ще се появят инвеститори, но целта им ще е да получат информацията за проекта. Голямата спирачка пред развитието му е условието държавата да не сключва дългосрочен договор за изкупуване на енергията. Това е разковничето. Инвестиция от 10 млрд. евро няма как да бъде предоставена от финансова институция без обезпечение. А единственото такова е договор за изкупуването на електроенергията на определена цена за период от 15 или 20 години.

Притеснително за специалистите в тази област у нас, но и за чуждестранните наблюдатели, е необяснимата "рехабилитация" на някои изхабени стари играчи в проваления проект АЕЦ"Белене"-2, както ние сме го обозначили, за да се различава от днешния напън за АЕЦ "Белене"-3. Няма ли кой да посъветва тези кандидат-инвеститори да анализират случилито се до 2012 година по този злощастен проект? 

От Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори заявиха, че големите предприятия имат интерес към подобни договори.

Отлично. Ако има купувачи, които са готови да неглижират евентуални промени на борсата за ток и пропуснатите от това ползи при спадове на цени, е един от вариантите. Ако се появят достатъчно големи купувачи и дори страни за договори с АЕЦ "Белене" на фиксирани цени – това е един от шансовете за развитие на този проект.

Но от думите ви излиза, че интересът ще е за проучване на проекта "от вътре", но надали ще има реални оферти.

Да, защото основната спирачка е условието да няма дългосрочен договор за изкупуване на енергията. Нещата могат да са различни само при достатъчно големи купувачи на енергия от страната или региона, които да договорят поне 50% от бъдещата енергия. Преди десетина години към АЕЦ"Белене"-2 имаше такива кадидати - големи енергийни компании от Европа, но отговорните за това  провалиха този шанс.

А самото участие на държавата като акционер в проекта на база на досега направените от НЕК инвестиции не е ли достатъчна гаранция за банките да отпуснат кредити?

Чуваме декларации, че държавата няма да участва с никакво финансиране. Но трябва да се уточни, че какъвто и да е инвеститорът, според Виенската конвенция за отговорност при ядрена щета, държавата е страна и е отговорна при евентуални аварии, защото атомната централа е на нейна територия. Държавата трябва да направи вноските в международни осигурителни фондове и после да си търси парите за тях от оператора на ядреното съоръжение. Отговорност на държавата е т.нар. ядрената застраховка, внасяна в специален международен застрахователен пул, тъй като става въпрос за евентуални много големи щети. При ядрената застраховка има и друг проблем – държавата ни е ратифицирала Конвенцията и може да покрие сумарно щети до 90 млн. евро само за АЕЦ "Козлодуй", а натискът на МААЕ и на ЕС ще бъде за повишаването ѝ до 300 млн.евро, което е новият ангажимент определен в Допълнение 1 на Конвенцията, подписано от почти всички държав, опериращи ядрени инсталации.

България трябва да е наясно също така, че тя като "домакин" на ядрената инвестиция става отговорна и поизискванията на Единната Конвенция за безоипасност при управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивни отпадъци и за отчитането им в съответствие с регламентираните международни методики. В нея е определено експлицитно, че "..основната отговорност за гарантиране на
безопасността при управление на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци носи държавата".

В ежегодните доклади по тази конвенция се включват всички ядрени инсталации на територията на държавата - от горивото и отпадъците на АЕЦ "Козлодуй", хранилището в Нови хан, бъдещото хранилище в Козлодуй, до включително и от АЕЦ "Белене". Иска, не иска, България е "натопена" в тази отчетност.

Как гледате на заявения интерес от "Дженерал Електрик" и "Арева" да са доставчици на проекта? Това не го ли променя и няма ли да се наложи ново лицензиране?

Нищо не променя, защото става въпрос за оборудване от втори контур – неядрената част, която няма отношение към ядрения риск и най-вероятно няма да попадне в обхвата на договора с "Росатом" за изграждане на централата. И в АЕЦ "Белене"-2 имаше варианти за друга турбина освен руска.

Тези компании, които споменавате, имат интерес да са доставчици на оборудване и услуги, за които инвеститорът ще им плати. Но те не са инвеститори! Продължава да се бъркат понятията  "доставчик на оборудване и услуги" с "инвеститор". А първият доставя едни стоки и услуги и бяга...Той не носи никакъв риск и отговорности по възвръщане на инвестициите на собственика на централата.  

Тоест те само искат да изкарат пари от проекта?

Да, искат да ни продадат оборудване, не да влагат свои средства и да споделят риска на проекта. Не е да участват като акционер например за сметка на стойността на предоставени от тях турбини, което е би било много добър знак, че проектът е привлекателен. Това е друга схема.

Значи към момента реално може да се говори за интерес да дадат пари за достровяване на централата само от Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), тъй като корейският инвеститор няма опит с реактори ВВЕР-1000, каквото изрично условие има бъдещата процедура?

Аз нямам информацията за интерес от корейска страна да инвестират в проекта.  Знам само за интерес от страна на  CNNC, но те все още не са казали окончателно  "да". Говорил съм с техни представители, но те са притеснени сериозно от нежеланието на държавата да даде гаранция или дългосрочен договор.

Очаквам да се появят инвеститори, да изчетат информацията за проекта и да започнат усуквания, че условията не отговорят на техните интереси и да искат компромиси. Без държавни гаранции и дългосрочен договор за изкупуване на електроенергията този проект няма как да тръгне.

Но Еврокомисията е против дългосрочните договори и изглежда процедурата е в омагьосан кръг.

Като гражданин с обективно желание проектът да е коректен от европейска гледна точка, което означава да е в интерес на нас - потребителте, настоявам, че не трябва да има дългосрочни договори с държавата. Ще бъдем санкционирани от ЕК, защото този модел е непазарен. При него на инвеститора се гарантира сигурен паричен поток – работи не работи централата, при ниски или при високи цени на енергията някой трябва да ѝ осигурява постоянни сигурни приходи! Като при американските въглищни централи.

Но за британската АЕЦ "Хинкли Пойнт" държавата се съгласи да плаща компенсация на инвеститора, ако цените на произвежданата от него енергия паднат под пазарните. Това не е ли възможност?

Има огромна разлика между "Хинкли Пойнт" и българската енергийна сага, в частност АЕЦ "Белене"-3. На Великобритания ѝ предстои да извежда масирано старите си магноксови ядрени блокове – над 3000 МВ за много кратко време. Непостижимо е за други технологии да покрият такава дупка в енергийния баланс на страната. Въпреки това 12 години този проект изпитва икономически проблеми.      

Ако България реши, заради енергийната си сигурност (а тя според мен не е застрашена поне до 2035 г.)  и при ясни прогнози за мощностния и енергиен баланс към 2035 г., тя може да допусне подписване на дългосрочен договор като при "Хинкли Пойнт". В такъв случай трябва да бъде пределно ясно, че ако пазарните цени у нас са по-високи от тези в договора за "Белене", разликата ще постъпва в сегашния фонд за сигурност на електроенергийната система и той да плаща, когато пък тарифите са по-ниски от тези на сключения договор. Това са пазарни механизми, но трябва да се прецени много точно струва ли си да се поеме този риск.

Стига да не се манипулират данните, каквито съмнения продължава да има за оценката на БАН за необходимостта от нова ядрена мощност.

Обективно погледнато – извън моментното мислене днес, трябва да се гледа по-динамично на нещата. Аз смятам, че след десет-петнадесет години пазарните цени на електроенергията може да се окажат такива, че една АЕЦ"Белене"-3 да се окаже конкурентноспосбна ?! Но може и да не е. Затова е необходимо прецизно планиране и изготвяне на отговорен енергиен и мощностен анализ с отчитане на перспективите за други технологии, но най-вече ВЕИ. В България трябва най-сетне да се разбере, че АЕЦ и ВЕИ не са несъвместими, те могат да работят съвместно в стабилен енергиен пул.  Това са различни неща и енергийното министерство трябва да възложи един такъв обективен високо професионален анализ на конкурсен принцип, при това по-добре от чуждестранен консултант, познаващ региона добре. Защото резултатите от разработката на БАН, въпреки огромните вложени усилия, бяха приети с много резерви. Трябват да се анализират много нови варианти, които да са базата за вземане на решение за новите генериращи мощности.

А това не е ли необходимо като цяло за енергийната ни стратегия и политика за бъдеще?

Да, защото сегашната ни енергийна стратегия изтича през 2020 г. Подобен анализ е необходим за всички бъдещи решения в отрасъла. Сега обявеният за обществено обсъждане  интегриран план "Енергетика и климат" трябва да демонстрира постигане на баланс "разходи-ползи". Да е ясно как ще опазваме климата – с какви производства, на каква обществена цена, с какви последствия за стандарта на българина и за работните места

В обявения проект за този план аз видях много малко числа и сравнителни анализи и доста отдавна предъвквани проекти, които са част от вече приемани стратегии. Адекватен ли е, според Вас, този план?

Българският енергиен и минен форум има много предложения за усъвършенстване и допълнения както на този план, така и на съпровождащите го документ. Има необходимост от допълнителна информация и анализи. От сегашния му вид не може да се прецени доколко той е изпълним. Този план трябва да има прогнозни баланси – мощностен и енергиен. Да има финансова обосновка. Тоест, да има анализи колко ще струва реализирането му. Трябва да има поне няколко варианта на този план. Да се каже: този ще струва толкова, другият – толкова. Няма социално-икономически анализи за последствията от записаните мерки. Да е ясно какво ще е въздействието на АЕЦ "Белене" върху пазара, как ще се отрази на работните места, на икономиката.

Трябва да се направят точни прогнози , макар и с риск за грешки, кога ще спрем да разчитаме на сегашните блокове в АЕЦ "Козлодуй" и ще имаме нужда от нови мощности. За мен АЕЦ "Белене"-3 е фикция. Два нови блока в "Козлодуй" с разчет за пуск в експлоатация към 2035 г. са реализуемата стратегия. И аргументите са ми: АЕЦ "Козлодуй" винаги би привлякла проектно финансиране и стратегически инвеститор в проектна компания, каквато между другото и сега съществува. АЕЦ "Козлодуй" и сега може със сегашните си кадрови и материални ресурси, ноу-хау и богат експлоатационен опит да проучи площадките и да подготви изграждането на новите ядрени мощности.  И това би могло да се организира като изгоден корпоративен проект, без да се натоварва държавният бюджет.

В предложения за обсъждане план "Енергия и климет" според мен много пестеливо са отчетени перспективите за изграждане на нови ВЕИ в страната. Това е много плахо планиране. Виждаме с какви бурни темпове се развива зелената енергия в Европа и света. Нищо не намираме за бъдещата важна роля на съхранението на енергия. Споменава се само ПАВЕЦ като начин за съхранение на енергия. Да, ПАВЕЦ към момента е най-надеждната система за съхранение на енергия, но има и възможности за съхранение в електрически системи и устройства. Те не са мираж и имат все по-нарастваща роля в съвременните енергийни стратегии в ЕС.

Дума няма за алтернативна енергия като водородната, за втечнения газ, където има бурно развитие на технологии и Европа се подготвя за масово преминаване на цели инсталации от нормалния природен газ директно към втечнен. Това е нова високотехнологична перспектива –  работи се за нови инсталации, нови двигатели с вътрешно горене и други транспортни средства

В България се подценява изключително много и биомасата като енергиен източник. Над 1.5 млн. куб. м дървесина остават в горите неизползвани. Гният там и генерират метан. Това представлява пропусната устойчива генерация на енергия от над 100 МВ, при това без емисии на парникови газове!  Нашите политици незнайно защо, като се заговори за горска биомаса, си представят масова сеч на дърветата в горите?! А това е неграмотност. При 6 млн. куб. м годишен дърводобив в България като отпадъци в горите остават над 1.5 млн. куб. м. Това е разхитена енергия!

Липсва синхронизация на държавната с общинските политики в енергетиката. Бъдещето е на малки проекти на местно ниво според общинското потребление. Това означава интегриране на  микрорайони в система, която да работи с малък разход при разпределението и преноса на енергия и в пълна независимост от големите системи. Така системата става по-гъвкава и енергийно независима. А терминъта "просюмъри" – едновременно производители и потребители на енергия, все още е непознат у нас, за разлика от Западна Европа, където вече се случва реално.

Според нас трябва да се направи оценка какъв ще е ефектът върху чистотата на въздуха и намаляването на загубите при преноса и разпределение на енергия, ако вместо инвестиции на корем за изолация на сгради, се дадат на всеки собственик на фамилна къща или на сгради етажна собственост средства за инсталиране на хибридни фотоволтаици - за отопление и производство на електроенергия на място. Това е бъдеще, каквото липсва в плана "Енергетика и климат", няма го дори като перспектива.

Звучи малко като утопия на фона на сегашното състояние на енергийната мрежа и отказа на електроразпределителните дружества да включват просюмъри и да са длъжни да купуват произведената от тях енергия в повече от потребената.

Защото ЕРП-ата гледат на тях като на конкуренти, които намаляват приходите им. Когато си произвеждам 40% от нужната ми енергия от покрива, ЕРП-то в първия момент няма да е доволно, може би, освен ако не реализира други ползи. А и ще е длъжно да ме присъедини и да си развива мрежата, да не говорим за необходимостта от изграждане и на умни мрежи. Да не говорим за оскъдно споеменаваните в нашите документи на политики по управление на потреблението  - технически и софтуерни мерки за ограничаване на потреблението в определени часови диапазони. Например, за забрана (или стимули!) в периода от 17 до 19 часа да не се включват електроуреди, които могат да бъдат отложени, например за след 20 часа. Една такава политика може да спести дестки милиони лева разходи в енергийната система. Бъдещето на нашата енергетика е включване на просюмъри в мрежите и системи за управление на потреблението, но все още никой у нас не мисли за това, защото е свързано с много усилия.

Изглежда лесно енергийното министерство да направи кампания с такива съвети и как прилагането им ще се отрази върху системата, а защо не и върху цените.

Би трябвало да направи такава, да привлече неправителствени организации и специализираните енергийните ведомства за публично представяне на препоръчителни графици на потребление на енергия, за възможностите пред просюмърите. Това е просто, и държавата трябва да помисли как това може да стане, но очевидно е необходимо повишаване на експертния потенциал и бюджетите на отговорните за това ведомства.

В момента изглежда, че у нас се брани само статуквото – остарелите технологии, няма визия и иновативно мислене с оправданието да не скочи цената на тока.

Връщаме се към интегралния пакет "Енергетика и климат", защото чистата околна среда има цена. Това означава повече разходи. Единственият друг обратен вектор е енергийна ефективност и спестяване – диверсификация на производството на енергия чрез по-широк кръг екологични производства - просюмърите. Така по-голяма част от обществото ще бъде ангажирана и ще има интерес към инициативи и инвестиции да произвежда собствена и чиста енергия.

Според Вас, стоят ли бизнес интереси зад цялото бездействие от години – пълната либерализация на пазара все се отлага, не се разрешават инвестиции в енергийната мрежа, за да не би цената на тока да се повиши повече, а в същото време не се прави нищо за реално идентифициране на всички хора, които имат нужда от енергийни помощи и то в по-голям от сегашния размер? Или е безхаберие?

Нека не го наричаме безхаберие. Проблемът на казуса с енергийните помощи, или т.нар. енерхийна бедност е, че е междуведомствен. Министерството на енергетиката и КЕВР са готови със своите разработки, но няма политическа воля да се сложат предложенията на една маса със социалното министерство и омбудсмана. А трябва да се каже: До два месеца е необходимо интегрирано решение за справяне с енергийната бедност! Но като че ли, някои от отговорните институции не виждат постигане на достатъчен публичен ефект от усилия в тази област.

Друг ключов и тлеещ проблем на енергетиката от дълго време се крепи на критични нива - цената на електроенергията, и по-специално на регулирания пазар на дребно. В същото време необективно и за разлика от практиката в другите страни от Европа индустрията е принудена да заплаща нелогично високи цени, със сериозни съмнения за недопустимо напречно субсидиране някъде по веригите. Дебалансите в цените на енергията в последно време буди тревога, защото, първо, то не стимулира пестенето на енергия от битовите потребители, и второ, българската индустрия губи конкурентноспособност на международните пазари. Цената на тока на регулиран пазар е неестествено ниска и това е основната причина за декапитализация на много дружества. И аз не искам токът ми да поскъпва, но искам в България да дойдат инвеститори. Те обаче като видят, че мрежата ни не е развита, си тръгват. ЕРП-ата нямат достатъчно средства за развитието на мрежата така, че да отговоря на изискванията на чуждите инвеститори.

Ние можем да отлагаме или пестим разходи за развитие или ремонти на някои мрежи още дълги години, но то е като да не си сменяш маслото на колата. Можеш да я караш, но в един момент тя започва да киха, да работи зле и накрая сипа - оставаш без кола. Трябва дълбок експертен анализ доколко са декапитализирани енергийните дружества. Това важи и за държавния "Електроенергиен системен оператор", и за ЕРП-тата, и за топлофикациите, но и за много ВЕЦ-ове и ТЕЦ-ове. Важи дори за АЕЦ "Козлодуй".

Как Ви изглежда бъдещето на въглищните ни централи? В проектоплана "Енергетика и климат" се декларира как те ще работят, как имаме въглища за 60 години напред и ще ги горим. В същото време ЕК има много ясна екополитика към замърсяващите топлоцентрали и по-реално изглежда те да затворят след 2030 г., защото няма да отговарят на изискванията. Според Вас има ли шанс да продължат да работят българските ТЕЦ-ове?

Не одобрявам твърдата политика срещу въглищните централи. Прилича на "екомания", идваща от Западна Европа. И това е новата разделителна линия в Европа. Но, България трябва да си направи много точна сметка, за да не се окаже, че ще изядем и боя, и солта и накрая ще си платим тройно. Първо, България трябва да се включи в плана на ЕС за безвъзмездно финансиране на инвестиции за прехода на въглищните региони във високотехнологични, но в същото време не бива да се обвързваме с конкретни срокове за затваряне на въглищните централи преди 2030 г. А  може да дойдат и други времена, друга екологична политика, други технологии.

А и да дам примера за едно друго "залитане", което доведе до "опарване" на една голяма мощна държава като Германия - случая с емигрантите, който не всички страни, за наша радост, последваха. И ние този път се спасихме... 

Отдавна се работи по технологии за обогатяване на въглища с газ, би ли могло да се прилагат и в нашите ТЕЦ?

Интересно е, че досега се смяташе, че нашите въглища не стават за газификация, но английската компания "Баринга" е направила и скоро ще представи у нас изследване за подобна възможност в българските мини. Затова не трябва да си затваряме така наивно вратите пред бъдещето на въглищните централи. Да се замислим какво ще остане, ако тях ги няма, и ако проектът АЕЦ "Белене"-3 се провали, което е много вероятно.

Според експерти няма проблем да внасяме ток.

Да, това принципно е възможно. Има понятието виртуални мощности, което е в основата на енергийната стратегия на Италия. Тя разчита само на внос, при това е сигурна, че винаги цената ѝ е пазарна. На Балканите нещата са по-ралични. Напромер, трябва да се анализират потенциалите и вероятността да получим отказ за внос на електроенергия. При изключително тежка зима с тежки аварии по електропреносната мрежа в региона и невъзможност за доставки, какво правим?

Според мен винаги трябва да имаме наличен местен резерв на електропроизводство на минимум 60-70 процента от прогнозното екстремалното потребление на страната. Иначе рискът става значителен. Спомняте си преди две години, когато беше минус 20 градуса и потреблението скочи, как Румъния ни отказа авариен внос. В Унгария имаше скъсан  електропровод и не можеше да си осигурим доставки. Останахме сами! Убеден съм, обаче, че в бъдеще при една оптимално свързана регионална електрическа мрежа, каквато в момента се изгражда, че такива кризи няма да се повторят. И преосигуряването с генериращи мощности ще ни струва много скъпо. 

Затова трябва да имаме ядрен парк, повече възобновяема енергия и то от надеждни източници. А освен вятър и фотоволтаична енергия страната разполага с огромен геотермален потенциал, който не се използва изобщо. Партньори от чужбина оценяват, че нашите геотермални ресурси са повече от тези в Турция, а там има 600-700 МВ от такива източници, а в България -  нула. София, Велинград, Карлово, Стара Загора със своите геотермални извори са отлична възможност за диверсификация на новите енергийни проекти, за каквито споменах – малки, на общинско нива, генериращи енергийна сигурност.

В Европа и в света напоследък се говори активно за кръгова икономика, а ние продължаваме да заравяме огромно количество отпадъци, което е енергиен ресурс. Холандия, например внася с кораби отпадъци от Китай за работата на най-голямата в страната ко-генерационна отоплителна централа. 

Като цяло бих посъветвал енергийните ни стратези да модернизират визията на държавата за енергетиката, като въведат повече пазар, иновативни решения и балансиран подход в отношението към различните опции за развитие.