Енергиен бум: През май 2026 г. Румъния има вече 330 000 просюмъри

Интервю с Дан Пършан, председателя на Асоциацията на просюмърите и енергийните общности в Румъния, за бума на просюмърите през последните години, за ролята на държавата и енергийните доставчици в него, за Закона за просюмърите и спецификите на румънската енергетика.

Просюмър е относително нов термин, означаващ онези потребители, които са си монтирали слънчеви панели и са едновременно и производители на електрическа енергия.

Господин Пършан бихте ли представили по-подробно статистическите данни за бума, регистриран през последните години от просюмърите в Румъния?

През 2018 г. мисля, че в Румъния имаше едва няколко хиляди просюмъри. Към 1 януари 2023 г. броят на просюмърите в Румъния, присъединени към разпределителната мрежа, беше малко над 40000. А през месец май 2026 г. прехвърлихме 330 000 просюмъри, с инсталирана мощност от над 3800 MW. Практически сме втората най-голяма инсталирана мощност в Румъния след компанията "Хидроелектрика" (Hidroelectrica е най-големият доставчик на електроенергия в Румъния от гледна точка на броя абонати и произвежда ток от държавни ВЕЦ - бел.авт.). През последните пет години оценяваме инвестициите, направени директно от джоба на румънците, на над 2,5 милиарда евро за монтаж на фотоволтаични панели. И тук нямам предвид тези, които са получили държавна помощ чрез румънската програма "Зелена къща" (Casa Verde), която се реализираше в миналото.

Кои са факторите, допринесли за този бум на просюмърите в Румъния?

Както навсякъде, този бум се дължеше на първо място на нестабилността на цените на енергията, на поскъпването на енергията и като цяло на турбуленциите на енергийния пазар.

Просюмърството е единственият начин да намалиш сметките си за енергия още от утре. Тоест, това е най-бързият метод да намалиш сметките си, както като физическо лице, така и като фирма или търговско дружество. И ето че румънците разбраха това, споделяха помежду си, формираха се общности в социалните мрежи и въпреки че от две години насам – тоест през 2025 и 2026 г. – програмата "Зелена къща" вече не съществува и вече инсталирането на соларни панели не е финансирано от държавата, апетитът на румънците да си монтират фотоволтаични панели остава много голям.

Ще ви дам един пример: в рамките на два зимни месеца, през декември 2025 г. и януари 2026 г., когато е студено, има лед по покривите и често сняг, 10 000 румънци станаха просюмъри. Поради това ние прогнозираме, че краят на 2026 г. ще ни отведе до над 400 000 просюмъри в Румъния.

Какво може да се каже за ролята на румънската държава? Доколко държавата насърчава развитието на просюмърите и доколко играе ролята на спънка?

Трябва да отдадем "Кесаровото Кесарю", както казва една стара латинска поговорка. Румънската държава имаше положителен, значим принос, най-вече чрез програмата "Зелена къща", която беше изключително щедра към румънците в смисъл, че спонсорираше 90% от разходите по ограничен проект. По отношение на законодателството, бихме могли да кажем, че имахме няколко народни представители с визия, които през 2020 г. инициираха закон за премахване на задължението за получаване на разрешение за строеж за просюмъри, независимо дали панелите се монтират на покрива или на земята.

След това дойде европейското законодателство – имам предвид по-специално Директивата RED II –, която имаше, и вярвам, че и във вашата страна все още има, една много вредна, отровна клауза, един член. Той гласи, че ако просюмърите достигнат 8% от енергийния производствен капацитет на страната, националният регулатор (в нашия случай ANRE) би могъл да наложи данък върху собственото потребление на просюмъритe. Ние го нарекохме "данък върху слънцето".

И ето че чрез една много добре обмислена акция на асоциацията, само два месеца след основаването ѝ през 2024 г., успяхме да премахнем този "данък върху слънцето" със съдействието на Европейската комисия. Тя ни помогна изключително много и ни изпрати документ, чрез който успяхме да обясним на управляващите, че този данък е по желание – представлява клауза от типа "може", но не е задължителна – и че премахването му от националното законодателство не представлява риск от наказателна процедура. Както казах, тогавашният министър на енергията реагира положително на този въпрос и ето че два-три месеца след създаването си, през 2024 г., Асоциацията на просюмърите отбеляза първата си голяма законодателна победа.

Мисля, че е много важна и ролята на електроразпределителните дружества. Четейки сайта на вашата асоциация, разбрах, че изглежда съществува практика, при която електроенергията, която доставчиците са закупили от просюмърите, се плаща едва след две години. Бихте ли обяснили повече за тази практика и защо се случва това?

Ние тръгнахме от самото начало с голям хендикап, а именно, че политиците и законите бяха настроени частично срещу нашите интереси. През 2022 г. националният регулатор ANRE, по споразумение с енергийните компании (т.е. доставчиците на електроенергия), издаде наредба номер 15 от 2022 г., с която излишъкът от енергия се предоставя, в кавички, “на разположение на просюмъра за период от 24 месеца”, забележете – от датата на фактуриране. И ето че имахме, а и в момента имаме ситуации, в които имаше доставчици на енергия, които не бяха фактурирали две, три или дори четири години. Просто не фактурираха. Хората живееха с впечатлението, че това, което отдават, се компенсира с това, което консумират, и след три-четири години се оказаха с купчина фактури с много големи суми, от порядъка на хиляди и хиляди евро. Открихме дори случаи за по 20 000 или 25 000 евро, които трябваше да бъдат платени, докато енергията, която хората бяха инжектирали в мрежата, щеше да им бъде платена например през 2028 г., ако доставчикът е фактурирал през 2026 г.

Никъде в Европа не е съществувала подобна система. Това е отровна система, сътворена от регулаторите заедно с доставчиците, за да им се създаде на последните кредитна линия. Ние, Асоциацията на просюмърите, оценихме тази кредитна линия за последните четири години на над 650 милиона евро. Тоест едно много голямо количество енергия, с което те са разполагали при много изгодни условия.

Ние се борихме много за премахването на този закон и в румънския парламент имаше инициатива, наречена "Закон за просюмъра", която елиминираше тази процедура. Тази инициатива целеше да сложи край на тази практика за 24-те месеца и разплащането трябваше да бъде ежемесечно. Законът беше връщан два пъти от президентството, но накрая в един момент стигна до гласуване. През октомври миналата година беше гласуван изцяло с 299 гласа "за" в румънския парламент. След това адвокатите и юристите на енергийните доставчици сформираха работна група и изпратиха до новия президент на Румъния Никушор Дан петиция, в която сметнаха, че законът съдържа не по-малко от 5 елемента на противоконституционност. Разбира се, президентът изпрати въпроса директно в Конституционния съд, където след 5 отлагания, на 29 април 2026 г., законът, който коригира това положение, беше признат за конституционен. Искането на президента за противоконституционност беше отхвърлено и законът предстои да бъде публикуван в Държавен вестник, а енергийният регулатор ANRE ще трябва да го регулира.

Това, което искам да ви кажа, е, че “Асоциацията на просюмърите и енергийните общности” имаше определяща роля този закон да мине през Конституционния.

Какво може да се каже за най-важните разпоредби на Закона за просюмърите? В кои отношения този закон е успешен и в кои области вашата организация може би би искала дори да го подобри?

Този закон позволява на просюмърите, които произвеждат енергия на едно място на потребление, да компенсират потреблението си и на друго място. Тоест, например, ако някой произвежда енергия в Крайова, може да компенсира консумацията на апартамент в Констанца. И още един много интересен въпрос, който няма аналог или сходство в европейското законодателство: ако доставчикът, на когото предаваш и изпращаш излишъка си в мрежата, има в портфолиото си и природен газ, можеш да компенсираш излишъка от електрическа енергия с консумацията си на природен газ.
Законът предвижда три важни елемента – месечно плащане, компенсация за множество места на потребление и компенсация с газ. Ние бихме искали да го подобрим в смисъл, че в момента законът предвижда тези улеснения само за битовите просюмъри, т.е. под 27 kW инсталирана мощност, като фирмите са изключени. Аз бих отишъл към по-висока мощност, бих стигнал до 100 kW инсталирана мощност и бих разширил обхвата и към търговските дружества и фирмите, тъй като фирмите също имат по няколко обекта на потребление, имат точки за продажба и се нуждаят от този закон.

Мисля, че в някои моменти се водеха дискусии относно въвеждането на задължение за поставяне на батерии към инсталациите на просюмърите.

Беше жестока битка. Два дни преди парламентарната ваканция през 2024 г., в Комисията по индустрия и услуги се появи поправка, която депутатите одобриха с мнозинство, без да знаят точно за какво става въпрос. Ставаше дума за предложение, според което всички просюмъри в Румъния щяха да бъдат задължени да притежават системи за съхранение. Това само по себе си не беше нещо лошо, но лошото беше, че мярката се прилагаше със задна дата (ретроактивно). И в случай че не искаш да си монтираш устройства за съхранение, независимо от инсталираната мощност, нямаше да бъдеш допуснат да инжектираш в мрежата повече от 3 kW. Тоест анулираха ти, просто така, сертификата за присъединяване, който притежаваш – документ, който получаваш като просюмър от оператора на разпределителната мрежа и в който се казва, че при трифазен ток можеш например да инжектираш 24 kW и да теглиш 25 kW от мрежата – и те ограничаваха до 3 kW, защото били направили проучване и стигнали до извода, че съхранението е задължително.

Ние знаем това и ги контрирахме по този въпрос именно с идеята, че това съхранение трябва да дойде при просюмърите по естествен път, а не принудително и не със задна дата. Заради този казус изпратихме до президента на Румъния две обосновани петиции, свързани с противоконституционността. Този път беше наш ред да атакуваме закона за противоконституционност и заради факта, че се прилагаше ретроактивно. Имаше още няколко аргумента, които изпратихме на президентството, и ето че тогавашният президент Клаус Йоханис върна закона обратно в Парламента. Там, чрез подходящо лобиране, направено с категоричност, доказахме, че този закон не може да се прилага и че не е нормално да се прилага, и в крайна сметка Парламентът премахна тази разпоредба.

Вашата организация се занимава също така и с енергийните общности. Какво може да се каже в това отношение? Какво се случва със законодателството и регулирането на този вид икономическа дейност?

Румъния беше заплашена от наказателна процедура, защото не искаше да създаде енергийните общности. Как Румъния успя да приеме законодателство за енергийните общности? Просто: с пистолет, опрян в слепоочието. В Плана за възстановяване и устойчивост съществуват фондове, предназначени за румънците, които искат да организират енергийна общност в рамките на териториално-административните единици – тоест тук говорим за кметства, села и така нататък. Става дума за 500 милиона евро по този план, които Румъния рискуваше да загуби. Защо? Защото нямаше законодателство, а от Брюксел казаха: "Как да ви дадем тези пари, след като нямате нито една енергийна общност и дори нямате законодателство?".

И ето че по чудо, сякаш добрата фея беше дошла през нощта, Министерството на енергетиката прие извънредна наредба номер 59 от 2025 г., с която транспонира едно към едно Директивата RED III под непосредствения риск от наказателна процедура. Ние и Естония бяхме в това положение, ако си спомням добре. Само че там вкараха една отровна уловка, както обикновено се случва, когато се прави закон набързо, а именно: просюмърите, които се присъединяват към енергийните общности, губят качеството си на просюмъри и стават само "активни клиенти". И губейки качеството си на просюмъри, ако продават енергия на тази енергийна общност, те трябва да издават фактура. За да издават фактура, трябва да се регистрират фискално, трябва да плащат ДДС, данък върху печалбата, здравни осигуровки и всички останали глупости. Трябва да отбележа, че в момента, съгласно общностното законодателство, просюмърите в Румъния до 31 декември 2030 г. са освободени от издаване на фактури, от плащане на ДДС, от данък върху печалбата или какъвто и да е друг вид данък върху парите, които получават за излишъка си като просюмъри.

В резултат на това законът се гласува и остана националният регулатор да го регулира. Той имаше срок от няколко месеца, нищо не се случи, а дори напротив – опитаха се да отровят и да опорочат това европейско законодателство. Но по наша инициатива през 2024 г. поискахме ОИСР да наблюдава румънския енергиен регулатор ANRE по отношение на законодателството за енергийните общности и да ни окаже подкрепа. За щастие Румъния получи грант от Европейската комисия и четирима или петима комисари от ОИСР наблюдават Румъния по законодателството за общностите. Аз съм нещо като докладчик към ОИСР като представител на гражданското общество от Румъния, и всички отклонения, които регулаторът прави в сферата на регулирането на енергийните общности, ние ги сигнализираме там.

И какво мислите, че се случва? Появява се, като по чудо, вторият вариант на проектозаконодателството за общностите, който е точно това, което искахме, и който е напълно европейски. Румъния прие законодателството с пистолет до слепоочието и го прилага пак с пистолет до слепоочието, само че ръката, в която е този пистолет, сме ние, ОИСР и Европейската комисия.

Сътрудничите си с експерти на ОИСР и от друга страна сте председател на тази Асоциация на просюмърите и енергийните общности. Какво може да се каже за вашата асоциация?

Рождената дата на асоциацията е 13 декември 2023 г. Асоциацията тръгна от необходимостта да се представи един развиващ се сектор, в състояние на експлозия в Румъния.

Що се отнася до моя бекграунд, аз съм работил в сектора на електроенергията много години. Емигрирах в Канада в началото на 90-те години. Работих като мениджър производство в една от най-големите фирми за светещи реклами в западната част на северноамериканския континент. Имаме реализирани проекти от Аляска до Лас Вегас. Работил съм с високо напрежение, работил съм с ниско напрежение в Америка. В Румъния развих фирма, която се занимаваше точно с това нещо, а от 8 години насам дори лично съм монтирал фотоволтаични панели. Краят на 2023 г. ме завари в позицията да знам много добре "с какво се ядат" тези фотоволтаични панели – от монтажа до техническата част. Така тръгнахме на път.

Пътят беше доста труден. Но това, което мога да ви кажа днес, към момента, в който разговаряме, ние сме най-многобройната неправителствена организация (НПО) по брой на плащащи членски внос членове в Румъния. Имаме над 1850 членове с платен членски внос. Годишният членски внос е 20 евро и е валиден за 12 месеца.

Румъния е страна, много богата на всякакъв вид енергийни ресурси. Но, от друга страна, има едни от най-високите цени на електроенергията в Европейския съюз. До каква степен енергийните амбиции на Румъния успяват да бъдат реализирани и в какви насоки, от вашата позиция, трябва да се действа повече?

Румъния има разнообразни производствени мощности: говорим за много вода, говорим за слънце – точно като във вашата страна – говорим за ядрена енергия – също като при вас в България. За сметка на това нямаме, както имате вие, помпено-акумулиращи хидроелектроцентрали (ПАВЕЦ). Имаме проект за ПАВЕЦ, с който никой не се захваща, а всички ние продължаваме да плащаме за проекти, проучвания и така нататък. Вие, доколкото знам като страна, имате няколко малки помпено-акумулиращи централи.

Румъния, за съжаление, е последният бастион в Източна Европа, в който се желае да имаме скъпа енергия. Тя в известен смисъл е заложник на държавата, тъй като над 80% източник от производството на енергия принадлежи на държавата. Държавата иска скъпа енергия, защото получава дивиденти от тези компании, които я произвеждат. Освен това инкасира повече приходи по ДДС от скъпата енергия. От наша гледна точка, след ДДС и акцизите върху горивата (дизел, бензин и останалите), цената на енергията е основният стълб. Това са трите елемента, които държат държавата на повърхността, над водата.

Имаме наистина много скъпа енергия, съотнесена както към покупателната способност, така и към производствените капацитети. Но мога да ви дам пример, който познавам много добре, а именно спомената вече компания "Хидроелектрика". Бихме казали, че "Хидроелектрика" представлява благословия за Румъния, но ето че тя произвежда 4 пъти по-скъпо от своите аналози в Канада. Говорим за хидроенергийно производство чрез гравитация; тук не говорим за нищо друго, за други сложни технологии – водата просто тече отгоре надолу, от планината към полето. За да знаете и вие, в Канада, в Британска Колумбия – там, където живях и прекарах голяма част от живота си – енергията в момента се произвежда 95% от ВЕЦ и струва 45 бани (румънски стотинки), тоест под 10 евроцента. На тази цена се доставя до вратата, до дома на потребителя – тоест с включени такси, транспорт, ДДС, разпределение, каквото си поискате. За разлика от това, "Хидроелектрика“ продава на населението за 45 бани на портата на централата. Тоест това е цена без транспорт, без такси, без абсолютно нищо, без ДДС, без акцизи.

Енергията в Румъния е силно обложена с данъци и преносът е силно таксуван. Активната енергия, тази, която се произвежда в хидроцентралата или на клемите на нашия инвертор, представлява едва 40% от цената във фактурата. Останалите 60% представляват всякакви такси, едни по-фантасмагорични от други, и ДДС. Иска се енергията да бъде скъпа и това е краткосрочно предимство за румънската държава, която от наша гледна точка иначе би имала голям проблем да осигури съществуването си по отношение на бюджета.