Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Енергия, заетост и икономически растеж

1 коментар

Политическите лидери в развитите промишлени страни са все по-обезпокоени от икономическите, социалните и политическите сътресения в резултат на намаляването на традиционния ръчен труд в промишлеността, минното дело и търговията.

Глобализацията, търговията, миграцията, възходът на интернет и появата на изкуствения интелект/роботизацията, всички тези фактори са обвинявани за отрицателните последици за хората, които се препитават от ръчен труд.

На практика намаляването на тези работни места е просто продължение на една тенденция, която води началото си преди повече от 200 години и се изразява в постепенното прехвърляне на работната ръка от селското стопанство, минното дело и промишлеността в сектора на услугите.

Сравнително бързата промяна в заетостта, потреблението на енергия и промишлените модели е едновременно стимул и последица от икономическия растеж през последните два века. Едно завръщане към по-голямата сигурност и стабилност на работните места отпреди 19-и век би довела до по-голяма стагнация в икономиката.

Следователно предизвикателството за политическите лидери е как да овладеят последиците от прехода за най-засегнатите общности, а не да се опитат да спрат промените изобщо.

Енергия и труд

Икономическият растеж през последните две столетия е бил движен от промени в технологиите, организацията и интелектуалния капитал. Фундаменталният двигател обаче може би е било огромното увеличаване на наличната и използваната енергия - първоначално от изкопаеми горива, а в последно време и от възобновяеми източници.

До 1800 година почти цялата мощ в икономиката за производството на храна и стоки и за транспорта е била осигурявана от човешките и животински мускули плюс малко количество енергия, улавяно от вятърни и водни мелници. Оттогава е налице непрекъсната тенденция на по-голяма механизация и автоматизация, на заменяне на човешкия и животинския труд с механична сила, задвижвана с енергия от въглища, петрол, газ, ядрени редактори, а сега и възобновяеми източници.

Голямото ускорение на растежа на икономиката и жизнения стандарт през последните 200 години зависеше от също толкова изумителното нарастване на улавяната и използвана енергия и от заместването на човешкия и животинския труд от машини.

Сега всеки човек в Северна Америка и Западна Европа потребява средно над шест пъти повече енергия, отколкото през 1800 година, и благодарение на по-добрата енергийна ефективност социалните придобивки са още по-големи.

Всеки човек във Великобритания се радва на 60 пъти повече енергия за отопление, 70 пъти повече ток и над 500 пъти повече пътнически транспорт в сравнение с 1800 година.

В процеса на това голямо ускорение десетки милиони работни места с ръчен труд в селското стопанство, минното дело и промишлеността са изчезнали и на тяхно място са се появили още повече в сектора на услугите.

В Съединените щати през 1850 година на селското стопанство са се падали две трети от заетостта, но този дял е намалял до една трета до 1910 година, до под 10% до петдесетте години на миналия век, и до под 1% през настоящото десетилетие.

Заетостта в промишлеността се е увеличавала в края на 19-и и началото на 20-и века, за да достигне своя пик от 35% през 50-те и 60-те години на миналия век, но спада до под 30% в началото на 80-те и сега е под 15%.

За сметка на това делът на работните места в сектора на услугите е скочил от 18% през 1850 година до 50% през 50-те години на 20-и век и през настоящото десетилетие надхвърля 80%.

Механизацията и промишленото развитие са премахнали десетки милиони работни места предимно с ръчен труд през последното столетие, включително цели няколко категории заетост.

Работната сила в САЩ се е удвоила от 42 милиона души през 1920 година до 80 милиона през 1970-а и след това отново почти се е удвоила до 145 милиона през 2018 година.

Заетостта в селското стопанство е намаляла от 11 милиона души през 1920 година до под 4 милиона през 1970 година и до под 500 000 през 2018 година (по данни на националната статистическа служба на САЩ)

Механизацията и възможностите за използване на повече енергия са довели до огромно увеличаване на производителността и икономическите възможности, но до голяма степен за сметка на ръчния труд. В същото време десетки милиони нови работни места, много от които човек не би могъл и да си представи през 70-те години на миналия век, а да не говорим през 1920-а или през 1870 година, са били създадени през въпросния период, предимно в сектора на услугите.

Изчезнали общности

Като цяло механизацията и нарасналата употреба на нова енергия, а не на ръчен труд, е довела до огромно повишаване на жизнения стандарт, но цената за подгрупи, засегнати от прехода, е била изключително висока.

Контейнеризацията преобрази глобалната икономика през 60-те и 70-те години на 20-и век, правейки морската търговия на дълги разстояния по-бърза и по-евтина, отваряйки нови пазари и потребителски възможности. Тя обаче бе истинско бедствие за стотици хиляди докери в стари пристанищни общности по целия свят.

Крановете, товарещи и разтоварващи контейнерите на и от корабите, елиминираха десетки хиляди работни места на хора, извършващи тези дейности ръчно.

В Ню Йорк часовете, отработени от докерите, са намалели между средата на 60-те и средата на 70-те с 90% в Манхатън и с 60% в Бруклин.

Още десетки хиляди работни места бяха загубени в транспорта, дистрибуцията и промишлеността, след като потоците от товари и снабдителните вериги са се изместили към новите контейнерни пристанища в Ню Джърси.

"Намаляването на работните места се отрази на цялата икономика на Ню Йорк", пише икономистът Марк Левинсън в книга, посветена на историята на контейнеризацията.

Бедните имигрантски общности, разчитащи на неквалифицирани работни места с ръчен труд, бяха съсипани, тъй като бе създадена напълно нова система на разпространение на стоките.

В Лондон, същите внезапни промени удариха докерските общности край Темза, тъй като товарите се преместиха надолу по реката към гигантските контейнерни терминали в Тилбъри, а след това и във Феликсстоу, които се нуждаеха от много по-малко работници.

Същият сценарий се е разиграл в пристанищните градове по целия свят: контейнеризацията създаде малък брой квалифицирани работни места, обикновено с по-високо заплащане, но елиминира много повече сравнително неквалифицирани работни места с ръчен труд.

Стачките и споразуменията между работодателите и профсъюзите имаха за цел да забавят темповете на промяната и да осигурят известни компенсации за засегнатите работници, но с малък успех.

Контейнеризацията беляза крайбрежните общности, които до голяма степен разчитаха на работните места по доковете, със социални и икономически проблеми за десетилетия.

Носталгия и реакция

Поради факта, че влиянието им бе концентрирано върху определени демографски групи и местни общности, механизацията и революцията в използването на енергията често предизвикват ответни реакции.

Работниците, които са в средата на своя трудов път, или живеят в общности, доминирани от един-единствен икономически сектор, може да нямат кой знае какви възможности да се преквалифицират и преминат към друга форма на заетост без загуба на доходи (и на социален статус).

Във Великобритания тъкачите на ръчни станове чупели новите автоматизирани текстилни машини през първите десетилетия на 19-и век (Лудитското движение), а селскостопанските работници трошели вършачните машини през 1830 година (Суинг бунтовете).

Горе-долу по същото време създаването на ферми за овце в планините в Шотландия - продължение на създаването на оградени места, което елиминирало работни места в селското стопанство в Англия през предишните две столетия - принудило традиционните селски общности да се преселят и предизвикало подобна насилствена реакция (и масова емиграция).

Бързите промени в технологиите и предизвиканите от тях премествания на работници често предизвикват политическа реакция и копнеж по завръщането на една по-стара и по-проста епоха на по-голямо благоденствие. Сега изглежда ставаме свидетели на нещо подобно, с гневна ответна реакция срещу търговията, имиграцията и технологичните промени, които като че ли заплашват утвърдени модели на трудова заетост.

Опитът обаче навежда на мисълта, че чупенето на машини, бунтовете, стачките, протекционизмът, антиимигрантските кампании и носталгията не могат да спрат трайно дългосрочните промени в моделите на заетост и потребление на енергия.

По БТА

анкета

Вие ни познавате. Нека го направим взаимно!

Отделете няколко минути за анкетата и ни помогнете да сме ви по-полезни.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. deni123
    #1

    когато светът започне да мисли повече за строителството на пирамиди и колко да са по-величествени, тогава цивилизацията изчезва. Пирамидите остават, но само като туристическа атракция.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.