Енергийна визия "ВЕИ и АЕЦ" срещу въглищната зависимост

Балкански проект "Белене" е добра идея, която ще го поевтини, смята Тим Йео, шеф на европейски ядрен институт

Костас Стамболис и Тим Йео

България не трябва да отлага вземането на политическото решение как ще развива енергетиката си, за да може едновременно да задоволява потреблението си, да покрива европейските изисквания за опазване на въздуха, заради които старите въглищни централи ще бъдат затворени, а потребителите да получават електроенергия на достъпни цени. До този извод стигнаха чужди и български енергийни експерти при представянето в четвъртък в София на първия доклад на института "Ню Нюклиър Уоч" на тема "Електроенергийният пазар на Югоизточна Европа: Влияние на новите тенденции и политики".

Като се има предвид, че в този институт членуват редица ядрени оператори от различни страни, всички негови анализи и прогнози акцентират върху необходимостта от нови ядрени мощности.

Институтът прогнозира дефицит на енергийни мощности от 1 терават в Югоизточна Европа (ЮИЕ) още през 2027 г., който ще достигне 150 ТВ през 2035 г. За да бъде преодолян, бе препоръчно комбинирането на предпочитаните днес от Брюксел възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с ядрени електроцентрали. Построяването на АЕЦ "Белене", която е в голяма степен на готовност, но е спрян строежът ѝ заради липсата на пари, и реализацията ѝ като балкански проект може да реши националните енергийни проблеми с тежката въглищна зависимост и дори голяма част от регионалните. Това смята Тим Йео, основател и председател на "Ню Нюклиър Уоч Институт", който е бил дългогодишен член на британския парламент и министър на околната среда в правителството на Джон Меджйър.

Ръстът на слънчеви и вятърни централи не компенсира затваряните ТЕЦ

"Ние анализираме ситуацията, не даваме препоръки, решението за АЕЦ "Белене" е изцяло в ръцете на българското правителство", каза Йео. Според неговия институт обаче всички данни сочат, че заради новите изисквания за пречистване на емисиите от европейските ТЕЦ техният дял в енергетиката на ЕС ще падне от 34.4 на сто през 2020 г. на едва 18.1 процента през 2040 г. Намаление се очаква и при газовите централи. И макар от слънчевите и вятърните централи да се очаква двоен ръст, той няма да е достатъчен да компенсира недостига и затова трябват нови енергийни мощности, е един от представените изводи на доклада.

Той посочва като други проблеми на Европа все още фрагментирния енергиен пазар и недостатъчно ефективно използвания капацитет на преносната мрежа в ЕС, както и недобре работещата досега схема за европейска търговия на парникови емисии. Все пак Йео отбеляза, че от началото на годината има двойно поскъпване на въглеродните емисии спрямо 2017 г. и това е стимулът за преминаване към екологични технологии в енергетиката и инвеститорите вече са реагирали на този сигнал.

Двойно поскъпване на СО2 емисиите вече вдига цената на тока

"Ако се продължи зависимостта от въглищни енергийни мощности, която в България е много тежка, това означава високи цени на електроенергията заради скъпите СО2-емисии и компрометиране на опитите на ЕС за декарбонизация на икономиката и осигуряване на чиста и на поносима цена енергия за потребителите", смята Тим Йео.

Според анализите на неговия институт, ЮИЕ ще изпита недостиг на електроенергия от 1 ТВ още през 2027 г., който рязко ще нарасне на 35 ТВ само три години по-късно, за да стигне 132 и 150 ТВ през 2035 и 2040 г. Този дефицит ще доведе до ръст на цените на електроенергията, което няма да е толкова болезнено за потребителите, но ще свие икономическия ръст на Европа, посочи Йео.

По думите му, спешно трябва да се инвестира в нови енергийни мощности, ако ЮИЕ иска да избегне този сценарий. Според него симбиозата между ВЕИ и гъвкави за диспечиране ядрени мощности могат да решат екологичните проблеми на Европа. Той отбеляза, че противодействието на климатичните промени само с ВЕИ не е работещо, тъй като този вид мощности са в непостоянен режим на работа и имат нужда от бекъп базови мощности, които да поемат захранването на системата при нужда. Такива могат да са АЕЦ, но проблемът е, че в момента нови ядрени мощности се строят само в Унгария – АЕЦ "Пакш 2", и във Великобритания – "Хинкли Пойнт", посочи енергийният експерт.

По думите му финансовите модели за построяването на тези две ядрени централи са приложими за АЕЦ "Белене". При "Пакш 2" Русия, чиято компания "Росатом" ще строи централата, предоставя заем, който после ще се изплаща от оператора. "Росатом" вече обяви, че е готова да приложи и за АЕЦ "Белене" този финансов модел, който бе одобрен от Брюксел. При "Хинкли пойнт" държавата се ангажира да покрива цената на произвеждания ток, ако себестойността му надхвърли пазарните цени. Правителството на ГЕРБ обаче твърдо отказва да даде държавни гаранции за кредитиране на АЕЦ "Белене" или да сключи договори за разлика в цената на тока от спряната централа, която при всички положения ще е над пазарната, дори според изчисленията в поръчания от правителството доклад на БАН.

Ако "Белене" стане балкански проект, ще поевтинее

Според Йео обаче идеята на премиера Бойко Борисов АЕЦ "Белене" да стане общ балкански проект с участието на съседните държави и да получи финансиране от всички потенциални участници и от европейските институции си струва да бъде развита. "Ако бъде постигната такава договореност и балканските държави финансират проекта, това дори ще намали цената му", отбеляза той пред Mediapool.

Директорът на Енергийния институт за Югоизточна Европа Костас Стамболис също смята, че споделеното ползване на ядрени мощности може да бъде ефективно решение на енергийните проблеми на Европейския съюз и зависимостта му от вноса на руски природен газ. Според него си струва Брюксел да проучи опита от съвместната експлоатация на АЕЦ от Словения и Хърватия (АЕЦ "Кръшко" – б.а.) и такъв тип проекти да се разширят. Стамболис остро разкритикува идеите на ЕС за декарбонизация на икономиката, наричайки ги "лятна мечта" и препоръча реорганизация на енергийните политики на Брюксел.

Председателят на Института по енергиен мениджмънт Слачво Нейков коментира, че доколкото по време на предстоящата Среща на върха на ЕС за Западните Балкани в София на 17 май ще се дискутират и енергийни теми, вариантът за балканска АЕЦ "Белене" отново може да бъде обсъден с лидерите на съседките ни и висшите представители на европейските институции.

Колко струва политическият инат

Според председателя на "Булатом" и бивш собственик на може би най-голямата компания с ядрен бизнес у нас "Риск Инженеринг" Богомил Манчев, основното в прилагането на енергийните политики и реформи е да се постига прогнозируема цена на тока, така че бизнесът да може да прави плановете си развитие и икономиката да върви. Според него такава цена може да се даде само от ядрените централи. Той подкрепи тезата, че ВЕИ и АЕЦ могат да вървят ръка за ръка, каквото мнение изказва от поне две години и каквото е становището и на "Росатом".

"Складовете за енергия, които се внедряват в момента, не работят в полза на потребителя. Те решават проблема със съхранението на произведената от ВЕИ енергия, но това струва пари и се отразява върху цената за потребителите", отбеляза Манчев. По думите му проблемите с колебанията в производството на ток от ВЕИ и намаляването на замърсяването на въздуха могат да бъдат решени с новите ядрени горива и технологии.

"Трябва да се обясни на крайния клиент какво ще плати, тук влиза и цената на политическия инат. АЕЦ "Белене" можеше вече да работи. Да загърбим професионалното си его и да работим заедно за ВЕИ и за АЕЦ", призова Богомил Манчев.

Той коментира още, че банките са несправедливи спрямо ядрения бизнес с високите си лихви за кредитирането му, а с поскъпващите цени на парниковите емисии, които ТЕЦ трябва да купуват, ако замърсяват над разрешеното им, въглищната енергия въобще не е евтина.

Дефицит и заради електромобили, блокчейн и Интернет на нещата

След като преди време отново в София Тим Йео акцентира върху това, че заради все по-голямото навлизане на електромобилите, развитието на блокчейн технологиите и т.нар. "интернет на нещата", ще е необходима повече енергия, сега доразви тезата си. В доклада на института му се посочва, че макар в момента едва 1.2 % от продажбите на нови автомобили да се падат на електрическите, този пазар ще расте заради държавните политики по спиране на дизеловите коли. Според прогнози на Международната агенция по енергетика до 2050 г. 80 процента от колите ще са електрически и това изискват значителни допълнителни мощности за зареждането им.

Данни на технологичния гигант "Сиско", цитирани в документа, сочат, че световният интернет трафик през 2021 г. ще е 127 пъти по-голям в сравнение с 2005 г. и това ще се дължи предимно на Интернет на нещата, при който електроуреди, цели сгради и дори градски системи могат да се управляват през мрежата дистанционно. За копаенето на виртуалната валута биткойн пък годишния разход на електроенергия в света е 55 тераватчаса, което е 0.25 на сто от световната консумация, но предвид бума на блокчейн технологиите потреблението на ток за майнинг ще расте, смята институтът на Йео.

Относно развитието на електромобилите енергийният експерт Атанас Тасев отбеляза, че въпросът не е само в осигуряването на енергията за захранването им, но и издръжливостта на мрежата у нас за включването на хиляди електромобили да се зареждат с ток.

АЕЦ "Белене" вкарана в бъдещата енергийна стратегия

Накрая на дискусията стана ясно, че БАН, на която бе възложено не само да оцени възможностите за реализацията на вече купеното оборудване за спряната АЕЦ "Белене", но и да представи визия за енергийна стратегия на страната до 2050 г., вече е предала своето предложение на Министерството на енергетиката. От думите на ръководителя на екипа проф. Александър Тасев стана ясно, че в нея е включено предложение за възобновяване на ядрения строеж, замразен през февруари 2012 г.

"Много сме внимавали в изследването на данните, даже сме се презастраховали с прогнозите, но дори и най-консервативният вариант сочи нужда от нови енергийни мощности, които може да са АЕЦ "Белене", каза Тасев. По думите му е видно, че развитието на българската енергетика минава през нови мощности.

Още от Бизнес