Енергийната криза може да се тушира с приходите от СО2 квоти

Възобновяемите източници не са проблем, а решение на високите цени на тока, смята Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията

Енергийната криза може да се тушира с приходите от СО2 квоти

Приходите на държавата от въглеродни емисии могат са се използват за туширане на сътресенията на пазара на електроенергия и намаляване ефекта им върху потребителите. Вземането на свръхпечалбата на АЕЦ "Козлодуй" за директни компенсации на бизнеса не е добра мярка. Възобновяемите енергийни източници не са проблем, а решение на ситуацията с рекордното поскъпване на тока заради газовите цени в Европа. Планът за възстановяване и устойчивост ще осигури повече от необходимите пари за трансформация на малката българска икономика, но за съжаление се залагат стари проекти, които не са успели да си намерят досега друго финансиране. Газова централа от 1 ГВт на мястото на ТЕЦ "Марица Изток 2" ще увеличи двойно зависимостта ни от "Газпром", а мегапроектът за ВЕИ мощности със системи за съхранение на произведената електроенергия може да доведе до корупционни практики.

Тези тези и други интересни съждения изрази в интервю за Mediapool Мартин Владимиров, директор на програмата "Енергетика и Климат" на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Г-н Владимиров, вече доста време енергийните цени не само у нас се задържаха екстремно високи. Доколко са адекватни обявените миналата седмица мерки срещу скъпия ток – пряка компенсация на цената за бизнеса, малки пакети енергия на борсата, предназначени за дребните фирми? Те се изкупиха от големите търговци и пак бяха изнесени в значителна степен?

По принцип мерки са необходими, много страни предприемат действия за компенсиране на най-уязвимите бизнеси и социални групи. В България обаче се тръгна по плоскостта с най-ниско съпротивление. Идеята на служебното правителство е компенсацията да дойде за сметка на печелившото предприятие АЕЦ "Козлодуй" и да се налее в губещи бизнеси, които години наред не са инвестирали достатъчно в подобряване на енергийната си ефективност и сега при високи цени в цяла Европа страдат от липса на конкурентоспособност.

Сегашната конюнктура на енергийния пазар е валидна за цяла Европа. Тоест аргументът, че българският бизнес не може да се съревновава с конкурентите си в Европа, не е адекватен при положение, че цените на електроенергията в България са относително по-ниски от тези на останали държави в ЕС.

По принцип енергийната криза има влияние върху конкурентоспособността на цяла Европа, която изостава от своите преки конкуренти, САЩ, Китай, Русия, Япония. Трябва да се обмислят мерки на европейско ниво, които да се справят с кризата без да се оформят големи регионални различия.

Но идеята на България да вземем печалбата на АЕЦ, която дълги години е дойна крава за българската държавна енергетика, не използва своя финансов ресурс за инвестиции и е декапитализирана, за да покрива дупки в държавната енергетика, не е добра. Дълги години същото се правеше с транзитните такси от "Булгартрансгаз", но когато компанията реши да инвестира в "Турски поток" също се превърна в губещо предприятие, трябваше да се намери нов източник на средства. АЕЦ е идеалният донор.

В момента АЕЦ генерира големи печалби на фона на високите цени на пазара в Европа, но догодина може печалбите да са свръхниски. Тогава ще започнем ли да помагаме на АЕЦ?

Доколко е устойчиво субсидирането на бизнеса за шест месеца в очакване да се укротят цените на тока?

Когато има нужда от външна подкрепа, тя не трябва да е през цената, защото това променя пазарното поведение на играчите и изкривява пазарните стимули. Пускането на малки пакети електроенергия на борсата - уж за малкия и среден бизнес, всъщност се използва от големите търговци като нова възможност да максимизират печалбата си в чужбина, където се изнася електроенергията ни заради по-високите цени.

Иначе директните компенсации с 50 лв/МВтч за бизнеса ще бъдат платени от всички нас, защото АЕЦ ще преведе по-нисък дивидент в "Българския енергиен холдинг" и оттам по-малко приходи ще влязат в бюджета.

Много по-адекватно е да се използва ресурсът във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), генериран от приходите от продажба на държавните парникови квоти. Там в последните две години има рекордни суми. Данните за 2021 г. още не са публични, но на европейско ниво става въпрос за над 30 млрд. евро, което е около 7 пъти повече спрямо 2017 г. Вероятно в България динамиката е подобна и тези рекордно големи средства не трябва да се използват за покриване на разликата за цената за бита и изкупната цена на НЕК от производителите на електроенергия и по-специално по договорите с двете американски електроцентрали за преференциалното изкупуване на тяхното производство

Парниковите приходи трябва да се използват по предназначение – за развиване на климатично неутрални технологии и проекти, включително за инвестиции във ВЕИ и да се използват за намаляване на тежестта на цените за уязвимите клиенти. Речта на енергийния комисар Кадри Симсон от преди дни бе, че тези приходи трябва да се използват за най-енергийно бедните и това е механизмът, който България може да избере за компенсиране на уязвимите групи от енергийната криза. Може да се набележи обхват от домакинства и списък от енергийно интензивни предприятия за директно подпомагане с кешови трансфери и да не се изкривява логиката на енергийния пазар.

Имаме законодателство за подпомагане на енергийно интензивните предприятия, заради тежестта на такса "задължение на обществото" от 10 евро/МВтч. Голяма част от тези предприятия така или иначе вече получават отстъпка до 70 процента от тази компонента в цената на тока. Можеше този списък да се използва като референтен за кешова помощ от ФСЕС при сегашната ситуация. Можеше да се премахне и временно тази такса въобще, което други държави предприемат. Така се работи през промени на данъчната политика. Тъй като фискалната позиция на страната в момента е добра, подобна мярка е възможна.

Фискалните мерки изискват актуализация на бюджета и работещ парламент, но мисля, че ФСЕС може да промени след консултации с КЕВР начина за изразходване на средствата от продажбата на парникови квоти. Или КЕВР да редактира регулаторното си решение от 1 юли и временно да промени методиката си на компенсиране на разходите на "AES Гълъбово" и "Контур Глобал Марица Изток 3", което, разбира се, предполага започването максимално бързо на преговори с тях. При положение, че на двете централи се гарантира норма на печалба от около 14 на сто, което е далеч над средните пазарни стойности, при такава сериозна енергийна криза може временно да бъде предоговорена тази компенсация. Така ще се освободят доста средства, с които може да се облекчи тежестта на цените за всички потребители – и за бизнеса, и за домакинствата.

Ясно е, че се върви към ново ценово решение за бита от 1 януари, парламент ще има чак в края на ноември, както и помощите за бизнеса най-рано могат да тръгнат през декември. През това време може ли да се направи още нещо?

Може да се мисли за временно намаляване или несъбиране на ДДС от енергийните търговци, така че крайните потребители да усетят по-леко покачването на цените. Поскъпване при всички положения ще има и затова трябват сериозни мерки. Имаме толкова неотложни проблеми в държавната енергетика, които могат да се решат с адекватни политики и инвестиции, че точно сега не е моментът да лишаваме държавната енергетика от сериозния финансов ресурс от продажбата на квоти, без който дългосрочната трансформация на сектора е под риск.

Трябват механизми и от страна на търсенето. Идва зима и потреблението рязко ще се покачи и при пикови моменти цената ще надхвърли значително сегашните равнища от 150 евро/МВтч. Може да се стигне до стойности, които наистина да парализират българската икономика. Трябва отсега да се договори механизъм с едрия бизнес и да се обмисли провеждане на търгове за третичен резерв и в определени часове енергийно-интензивни предприятия да спират работа и да бъдат компенсирани за това, което би намалило тежестта върху цялата електроенергийна система.

Такива търгове Електроенергийният системен оператор проведе преди време, но не ги превърна в практика.

Значи е ясен механизмът. Електроенергията ще поскъпва. Това не можем да спрем, каквото и да направим, но поне шокът да не е толкова силен, че да предизвика верижна реакция в други сектори – да се стигне до много по-високи темпове на инфлация и засягане на други пазари.

Част от проблема е и спекулацията. Електроенергията у нас се продава предимно ден напред, като отсъстват достатъчно дългосрочни продукти. В момента спекулативните очаквания са, че цената ще се увеличава и така и спотовите цени вървят нагоре.

Експерти коментират, че не е нормално 80 процента от търговията у нас да е в сегмента "ден напред" и да няма по-дългосрочни продукти. Производителите, които са държавните АЕЦ, ТЕЦ "Марица Изток 2", търсят по-високите моментни цени, защото е имало случаи в миналото, когато са пускали дългосрочни продукти, да бъдат обвинявани, че продават прекалено евтино. Защо се получава така, според Вас?

Да, на нашата борса няма креативни продукти. Трябва да се подобри капацитетът на търговските отдели на държавните енергийни дружества. Те години наред са обслужвали частни търговски интереси, но след прекратяването на възможността за продажба на електроенергия двустранно извън борсата, държавните дружества нямат толкова голям интерес да предлагат дългосрочни продукти. За разлика от преди – когато можеха да договорят задкулисно една цена и след това търговците да препродадат с 40 % надценка, заради относителната прозрачност на борсата, това вече е невъзможно. Когато м.г. цените бяха рекордно ниски, малко хора критикуваха държавните дружества, че продават предимно ден напред. Сега търпят критики, защото има недостиг на пазара.

За корпоративното управление на държавните енергийни дружества не трябват решения от днес за утре. Като цяло трябва да се промени подходът за взимане на решения, защото държавните дружества формират пазара у нас със своето 80 процента участие на борсата.

Освен това, сега е подходящ момент да се заговори и за ролята на ВЕИ на борсата. В момента твърде лесно се прибягва до крайни твърдения, че европейските климатични политики са виновни за енергийната криза. Всъщност това показва неразбиране как функционира пазарният модел на търговията с електроенергия на едро в Европа.

Една от основните причини за високите цени на електроенергията са в момента високите цени на природния газ. Всеки ден търсенето на електроенергия трябва да се покрие точно със същото предлагане. В реда на изчистване на дисбалансите се дава приоритет на евтините източници на електроенергия като ВЕИ-та и АЕЦ. Точно скъпата енергия изчиства в края на деня пазара и неговите дисбаланси. В момента както електроенергията, произведена от газ, така и от въглища са на рекордно високи нива заради недостиг на суровина от една страна и заради високите цени на въглеродните квоти. Цената на последните скочи три пъти за три години. Този пазарен модел прави така, че когато дори малко енергия не достига и трябва да се купи от газова централа, това води веднага до ръст на цената. Когато газът, който сега е на рекордно високи цени, за разлика от миналата година, когато бе рекордно евтин, се върне на нормални нива, пазарът ще е укроти. Защото всички "запалени" сега въглищни централи ще излязат от пазара, тъй като вече няма да са конкурентни и изчистването на дисбалансите ще стане на по-ниски цени.

Докато сме на темата за парниковите емисии, как гледате на предложението да се замразят цените им, да се спрат търговете с тях и дори да се извадят от ценообразуването като мярка за укротяване цените на тока?

Отново се измества темата към климатичната политика на ЕС. В Центъра за изследване на демокрацията сме правили вътрешно сравнение на цената на парниковите емисии и на природния газ и каква част от цената на тока от коя компонента се формира в по-голяма степен. И се вижда, че делът на цената на емисиите при ТЕЦ остава константен, докато делът на цената на природния газ нараства чувствително. Ако миналата година 70 процента от цената се е дължала на емисиите, а 30 на сто – на газа, сега динамиката е обратна и газът е водещ.

Проблемът не е в емисиите. Ако Русия доставяше достатъчно природен газ на Европа, а не задържаше изкуствено транзита през Украйна, за да манипулира Европа и да я принуди да клекне и да разреши запазването на целия капацитет на "Северен поток 2" за себе си, нещата щяха да са различни. Още май-юни Русия започна това ограничение и това е една много премерена дългосрочна политика, в която Русия се превръща в незаменим играч на европейския пазар. Доставките на руски газ тази година са с 10% по-ниски отколкото през 2019 г., когато потреблението е колкото тази година.

И това вместо да накара Европа да се замисли още повече за диверсификация на източниците на доставка и да върне фокуса върху местни източници – дали изкопаеми като шистовия газ или възобновяеми, се стига да твърденията, че за всичко е виновна климатичната ѝ политика. Сами влизаме в капана на руската дезинформационна кампания, която се опитва да ни убеди, че сме поели по грешен курс. И едва последната седмица ЕК започна да се усеща как това настроение залива Европа, и да се опитва да контрира тези аргументи.

Логиката за решението на енергийната криза трябва да е обратната – да станеш независим от изкопаемите горива и от един източник на природен газ. В момента делът на Русия във вноса на газ в Европа се увеличи до 45%. В подобен критичен момент може да се използва аргументът, че решението на проблема всъщност е изцяло да станем независими от изкопаемите горива, защото те всъщност са по-скъпи и по-малко надеждни.

Пак ще се върна на модела за изчистване на пазара. Ако ние имахме повече ВЕИ, дори ядрени мощности, които са по-евтини, ако са изплатили инвестициите си, както и ВЕЦ, нямаше въобще да се стига до скъпите въглища и газ. Но ние не инвестираме в този вид независимост – да наводним пазари с евтини ВЕИ като офшорните и наземните вятърни паркове, големите соларни инсталации, които на моменти могат дори да доведат цените до отрицателни стойности. Тава го виждахме 2017 г., 2018 г., 2019 г., дори 2020 г. Основният проблем е как да се осигури електроенергия, когато няма достатъчно предлагане на ВЕИ електроенергия. Лесното решение, което сега е модерно, е да се върнем към въглищата и газа, но вече не излиза сметката, защото тези източници са всъщност по-скъпи, и то много по-скъпи.

Огромният финансов ресурс на ЕС може да се инвестира в проекти за покриване на тази разлика – включително чрез проекти за съхранение на ВЕИ електроенергията и "умното" управление на мрежите.

България например използва само една трета от капацитета на своите ВЕЦ, които трябва да играят много по-важна роля на пазара. Много от язовирите ни са в окаяно състояние, проточните ни ВЕЦ не работят.

Но в същото време организации постоянно твърдят, че ВЕЦ съсипват реките. Така не се ли получава отрицание на всичко у нас – на добива на шистов газ, на АЕЦ "Белене", на ВЕИ, защото били скъпи, на хидроцентралите, че ползват води?

Специално за ВЕЦ проблемът според мен е в абсурдно написани текстове в Закона за водите, които позволяват басейновите дирекции да манипулират собствениците на ВЕЦ и дори да ги подлагат на корупционен натиск, за да може да им се гарантира разрешително за водоползване. Има стриктни изисквания за нивата на реките за използване на ВЕЦ и административните пречки пред работата на тези централи са толкова големи, че техните собственици не искат да се занимават с вече изплатена инвестиция през старите преференциални цени. А това е огромна мощност, която в такива моменти може да се използва.

ЦИД например е правил изследване за България, Гърция, Румъния и шестте балкански страни как може да се декарбонизира електроенергийната система в региона чрез различни сценарии. И моделът показа, че при използването само на ВЕИ източници и АЕЦ в региона, няма да има недостиг на електроенергия на системно ниво. При поява на дефицит на електроенергия в някоя от държавите, той може да се компенсира чрез внос. Някои от разглежданите държави произвеждат до 70 процента от тока си от вода. Албания например е почти напълно независима от изкопаемите горива. Босна, Черна гора и Сърбия са също големи ВЕИ производители. Така че е пълен мит, че ако затворим въглищните си централи, ще останем на тъмно и студено.

В периода март-октомври българската електроенергийна система има свръхкапацитет за производство дори и при затваряне на всички ТЕЦ. Да, би имало дефицит например между 15 декември и 15 януари заради свръхпотреблението на електроенергия, породено от недалновидната политика от години при регулираните цени за бита. Така домакинствата с високи доходи не се интересуват от размера на потреблението си и консумират огромни количества на фона на социално уязвимите групи, за които цената на електроенергията, независимо каква е, е непропорционално висока спрямо доходите им. И така евтиният за голяма част от обществото ток довежда до пикови нива на потребление от 15 декември до 15 януари.

Да, енергийната бедност е проблем, за който обаче само се говори, реално малък кръг от хора получават тия около 550 лв. годишно помощ за отопление.

Именно. Тази помощ трябва да се насочва по-добре, за да достига наистина до най-уязвимите групи. Ако се махне регулираният сегмент от пазара, вероятно ще трябва да се разшири обхватът на помощите. Но те не трябва да са просто парична добавка към доходите, а да се използват например за закупуване на високо ефективни уреди за отопление, за подмяна на инсталацията, за лични проекти за подобряване на енергийната ефективност. Това е труден механизъм, но домакинствата трябва да бъдат приобщени във вземането на собствените си решения за покриване на енергийните си нужди. Включително да кандидатстват за целеви помощи по проекти за саниране или подмяна на уреди, защото това би имало дългосрочен ефект на системно равнище. Може да предизвика административен хаос в началото, но ще се отрежат такива нереалистични пикове през зимата. В такава малка икономика като България, с толкова малко население, е ненормално потребление от 7.5 гигавата през зимата. Но, дори и така, това са кратки периоди, през които недостигът спокойно може да бъде покрит от внос.

В ЦИД сме изчислили, че при затваряне на всички въглищни централи до 2030 г. вносът на ток ще е около 15 процента и е концентриран точно в зимните месеци. В региона има много електроенергия. Спирането на износа на ток от България през 2017 г. беше чисто политическо , а не енергийно решение. Тогава трансграничните трансфери сочеха, че има напълно достатъчно електроенергия на регионалния пазар. Решението и на България, и на Румъния да се ограничи износът целеше да се наблегне на стратегическата цел да се строят ядрените мощности – у нас АЕЦ "Белене", там АЕЦ "Черна вода" 3 и 4, както и да се не затварят въглищните централи, каквито амбиции имат и румънците.

Ако се инвестира във ВЕИ технологии, през периода март – октомври домакинствата ще плащат много ниски цени, за да могат да си позволяват скъп внос на електроенергия в зимния период от Гърция например, и като цяло системата ще е балансирана. Пък и докато няма въглеродно мито върху вноса на ток от Турция, Сърбия и Северна Македония, ние може да внасяме по-евтина въглищна електроенергия от тях. Знам, че звучи лицемерно на фона на всички климатични политики вътре в ЕС, но при необходимост стратегически и такъв ход е налице.

Като логика за трансформация на нашия електроенергиен сектор това е по-изгодно, отколкото всяка година да даваме едни гигантски субсидии на българските въглищни централи. Ние изчислихме, че за 2019 г. те са 450 млн. евро, а с темпа на ръста на емисиите смятаме, че за тази година отиват към милиард евро. С такава годишна инвестирана във ВЕИ сума ние можем да декарбонизираме електроенергийната си система за 10 години.

Просто излиза по-евтино. Да оставим климатичната идеология. Водещ трябва да е икономическият принцип. Хората масово не разбират, че като плащат изкуствено ниска цена на електроенергията, зад това стои една сложна сметка в КЕВР, през която се ощетяват АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, и се дават гигантски субсидии на въглищните централи. Това не е пазарно оправдано.

През 2017 г. ЦИД изчисли, че за пълна декарбонизация на електроенергетиката ни до 2050 г. са необходими 16 млрд. евро, от които само 4 млрд. евро са държавна подкрепа, останалите са частни инвестиции, които са оправдани, тъй като в момента голяма соларна инсталация може да произвежда електроенергия на цена под пазарната.

Тогава прогнозирахме, че цената през 2050 г. ще е 74 евро/МВтч, а днес тя е двойно по-висока. Дори и след като приключи сегашната криза и цените паднат, те надали ще слязат под 70 евро. Това е новата реалност на пазара и при цена от 70 евро на повечето ВЕИ централи им излиза сметката на чисто пазарен принцип.

Може ли да се каже, че предвижданите за България средства по европейския план за възстановяване и устойчивост са шанс най-сетне да се случи енергийната трансформация на страната и как оценявате набелязаните мерки и проекти от правителството?

Европейските средства за енергийна трансформация на България са гигантски и са далеч повече от това, което е необходимо за пълната трансформация на малката българска икономика и за преминаването към нов модел на производство и потребление на електроенергия.

За съжаление България показва, че няма достатъчно капацитет за подготовка на проекти, които реално да водят към подобна трансформация. Заложихме на стари проекти и модели за усвояване на средства, които вече не са валидни в Европа на новото десетилетие. Всъщност бяха заложени претоплени проекти за дофинансиране на идеи, които не са могли да попаднат в предишни оперативни програми или не е имало пари за тях от националния бюджет. Затова и Европейската комисия е изключително критична към българския план за възстановяване и устойчивост. Да не говорим за териториалните планове за въглищните региони, където напредъкът е много бавен. Няма реален набор от проекти за финансиране и се очаква тези планове да са сбор от пожелателни мерки и идеи, взети оттук оттам, отколкото от конкретните нужди на тези региони.

Предполагам, че в административната инерция "да вземем парите" ще се финансират компромисни проекти и идеи. Наше съвместно изследване с германския институт Вупертал сравни климатичната ангажираност на 27-те плана за възстановяване и нашата все още неприета версия е с най-ниски амбиции. Дори и служебният кабинет, който започна да ревизира версията на Плана нямаше особено креативни идеи какво може да се добави и да се промени.

Бизнесът, който е движещ и засегнат, не даде ли идеи?

Истината е, че нямаше. Дори и такива като построяване на пилотен офшорен вятърен парк във водите на Черно море, който да отключи огромни инвестиции в сектора, както и проект за умни мрежи на електроразпределителните предприятия за лесно присъединяване и управление на ВЕИ мощностите, не попаднаха в последния вариант.

Вместо това ресурсът бе впрегнат в два огромни инфраструктурни проекта. Единият е за 1 ГВт заместваща газова мощност на площадката на ТЕЦ "Марица Изток 2". Той обаче не отговаря на изискванията на ЕК за държавна помощ., тъй като няма конкуренция при избора на инвеститор и строител и всъщност поставя страната ни в още по-голяма зависимост при доставките на газ.

Да си го кажем – от Русия.

За съжаление, заради забавянето на диверсификацията на източниците на природен газ и монополизирането на пазара от "Газпром" чрез "Турски поток", реално ако построим такава голяма централа, трябва да седнем на масата на преговорите с "Газпром". Но не за да поискаме по-ниска цена и по-конкуренти условия, а за да поискаме повече газ на каквато и да е цена, само и само да си осигурим потреблението.

Нашите изследвания сочат, че планираната газова централа за покриване на основните нужди на страната ще означава двойно увеличаване на доставките, тоест двойна зависимост от Русия. Нека не забравяме, че "Булгаргаз" започва преговори с "Газпром" за нов договор, тъй като сегашният изтича в края на 2022 г. И при липса на диверсификация – дали нарочно, или заради административни и технически проблеми с газовата връзка с Гърция, "Булгаргаз" няма особен избор и ще трябва да приеме условията на "Газпром", особено ако няма подкрепата на правителството в тази преговори. Абсурд е да увеличаваме зависимостта си от "Газпром" на фона на десетилетие политика или поне публично говорене на тема диверсификация.

Другият мегапроект е за 1700 МВт ВЕИ мощности. Това е нещо, което ЕК поиска - настояваше да види в националния план декарбонизация и конкретен график за затваряне на въглищните централи – коя кога, при какви компенсаторни условия и механизми, и еквивалент инвестиции във ВЕИ, които ще компенсират извеждането на въглищните централи. В първия вариант на Плана липсваше всякаква амбиция във ВЕИ сектора, нито един ВЕИ проект. Служебният залага този проект за 1700 МВт ВЕИ, но той отново изглежда конструиран така, сякаш да насочи огромен финансов ресурс към една малка група от компании, които могат да покрият условията на проекта – а именно всяка нова ВЕИ централа да може да съхранява до 25 процента от произведената електроенергия, което значително оскъпява всеки отделен проект и премахва логиката на ЕС да се насърчават малки проекти и енергийни общности, които да се отделят от зависимостта си от централна доставка на електроенергия.

Реално ще могат да кандидатстват само големи проекти. Така ще се стигне до ударно финансиране на шест-седем мега ВЕИ проекта, чиято цена ще е изключително висока заради задължението за наличие на система за съхранение. Фактът, че част от тези разходи ще се покрият от националния план за възстановяване само поражда съмнение, че се повтаря грешният модел на инвестиции във ВЕИ сектора от 2008-2009 г., когато се даваше преференциална държавна подкрепа, без да се отчитат реалните условия и каква е истинската цена на инвестициите.

Повтарянето на този модел не само ще концентрира голям финансов ресурс в малко компании, но ще предизвика и нов обществен тласък срещу декарбонизацията. Хората отново ще видят, че само компании, приближени до властта, или с достъп до голям финансов ресурс или до най-новите технологии, ще могат да бъдат привилегировани от зеления преход, а обществото остава встрани от този преход и само търпи негативите от процеса. Това е стратегическа грешка за убеждаване на обществото да приеме, че приходът е неизбежен. България е подписала европейските стратегии за климата и опитът ни да избягаме от това свое решение на национално ниво като измисляме всякакви поводи за забавяне на спирането на ненужно скъпите въглищни централи и маскирането на дейности за инвестиции във ВЕИ сектора на практика ни отдалечава от процеса и отблъсква обществото от голямата идея за иноирмическа трансформация.

Споделяне

Още от Интервюта

Съгласни ли сте влизането на обществени места да става само със сертификат за ваксиниране, преболедуване или тест?