Енергийната проектостратегия дискриминирала ВЕИ-тата

Енергийната проектостратегия дискриминирала ВЕИ-тата

Проектът за енергийна стратегия на България до 2020 г. е силно обобщен, едностранчив, без анализи, съпоставки и планиране, дискриминира сектора на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и въобще не е съобразен с изпратения за одобрение в Брюксел национален план за действие за развитието на ВЕИ за същия период. Това се посочва в становище на Асоциацията на производителите на екологична енергия (АПЕЕ), разпространено в понеделник.

Според организацията документът е написан недостатъчно задълбочено и не дава необходимата информация за методите за постигане на целите. Прави впечатление, че докладите по екологичните оценки влизат в явно противоречие с някои от заложените мерки, пише в становището.

Дават се за пример изготвените екооценки на хидро-енергийни комплекси, които не са включени в самия текст на Енергийната стратегия. Недоумение буди фактът, че се прави подробна оценка на въздействието върху околната среда на топлоелектрически и водноелектрически централи, както и централи, експлоатиращи възобновяеми енергийни източници, но не и на атомни електрически централи, а като мотив е посочен "липса на данни".

“При планирането на стратегията е подходено силно едностранчиво и не е търсено участието на бизнеса и обществото. Не са идентифицирани основните проблеми на всяка една от технологиите за добив на енергия. Изразени са недостатъците на някои от възобновяемите технологии (вятър и слънце), но не и тези на конвенционалните. Същото е и с положителните страни, не са отчетени сигурността, частната инициатива, конкурентноспособноста и устойчивото развитие, което би предизвикало стимулирането на възобновяемите енергийни източници“ допълват от АПЕЕ.

В противоречие с посочените цели за високотехнологична енергетика е поставено запазването и развитието на въглищната индустрия с цел използване на местните залежи на въглища, недоумяват от асоциацията. Пренебрегва се фактът, че това е една нискоефективна, замърсяваща, а след 2013 г. при допълнително закупуване на CO2 емисии, и скъпа енергетика, допълват от там.

Според АПEЕ държавата смята да оказва институционална подкрепа и да търси международна подкрепа за проекти за изграждане на въглищни мощности с технология за улавяне и съхранение на въглеродния двуокис, без разчети за размера на подобна инвестиции и анализ за евентуалните крайни цени на произвежданата електроенергия.

Организацията посочва, че липсват сценарии за развитието на българската енергетика – например при запазването ѝ в сегашния вид; при стимулиране на ВЕИ; с включване на нови мощности на лигнитни въглища; с нова атомна централна; вариант с нови газови мощности; с мерки за енергийна ефективност и др., за да може да се направи сравнителен анализ на възможностите пред енергетиката ни.

Мотивите за подкрепа на инвеститори в нови газови централи за балансиране на производството на електрическа енергия от вятърните централи са необосновани, смятат от АПЕЕ. Според тях това е едно безсмислено начинание и ненужен разход на средства. Световният опит е доказал, че 100 MW ВЕЦ могат да балансират 1000 MW вятърни централи. Тоест с наличните над 2 500 MW ВЕЦ и ПАВЕЦ в България могат да се балансират много повече от планираните за инсталиране ветрогенератори.

Твърдението, че вятърните и слънчевите технологии са непостоянни и непредвидими е голословно твърдение. Вятърната енергия се прогнозира професионално повече от 10 г, а експериментално още от създаването на първите ветрогенератори. Математическите модели за прогнозиране са разработени като резултат на задълбочени научни изследвания, притежават висока детайлност, възможности за самообучение и адаптиране на прогнозата, учестено обновяване и ниски нива на грешката.

Вятърната енергия вече е прогнозируема и в България. Моделите предоставят прогноза за производството на електроенергия от вятърни паркове, два пъти на ден, почасово, за 10 дни напред. Точността на прогнозата е много висока – около 4-5% за първите 4-5 часа и около 12% за ден напред, допълват от асоциацията.

Документът е изключително противоречив и икономически необоснован, казват още от АПЕЕ. Организацията открива дори явни грешки "По данни за базовата 2005г. (съгласно Евростат), енергията от ВЕИ в страната възлиза на 1 млн. тне или 9.4% от общото крайно потребление на енергия". Реалната стойност, публикувана в Евростат, за цитираната година е 5.6%.

Липсва синхронизация между проекта за енергийна стратегия и плана за ВЕИ, затова според асоциацията двата документа трябва да се преразгледат, за да си кореспондират един с друг.

Средносрочната програма (2009-2013г) е със задна дата и предвижда разработването на десетки мерки, чието изпълнение за две години е най-малкото несериозно, смятат от Асоциацията на производителите на екологична енергия.

Организацията констатира, че представената от Министерство на икономиката, енергетиката и туризма стратегия съдържа главно пожелателни мерки, а не конкретни стъпки за постигане на устойчива енергетика. Липсват изчисления и план за действие за развиване на отделните подсектори.

“Ако трябва да обобщим стратегията, страната, ще продължи да бъде силно зависеща от световните икономически и енергийни кризи и инфлация. Основно, ще се използват лигнитни въглища и вносни енергийни суровини (ядрено гориво), а огромният енергиен потенциал на ВЕИ ще бъде използван в минимална степен“, пише в становището.

Препоръките ни са преразглеждане на съществуващия документ и пренаписване на мерките и вижданията за растеж, след консултиране с представители на бизнеса и свързаните страни, посочва председателят на организацията Велизар Киряков.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес