Енергийни жълтини на парламентарно ниво

След сериозното и напълно предвидимо закъснение от около година в сравнение с първоначалните намерения, окончателният доклад на т.нар. Временна анкетна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г. (Комисията) е вече факт. Както писах още през юли миналата година, закъснението е повече от очаквано, а резултатът – тъжно предвидим. И подходът, и същността на представения резултат не съдържат особени изненади.

Загубени в процедурата ...

Изначално обявените задачи на Комисията бяха набързо полуформулирани от нея самата в рамките на самоупълномощаване, при това при приемане на процедурни правила. Тези задачи така и не намериха формат на официално структурирана ясна програма – и на практика нямат почти никакво покритие и в окончателния доклад. Без формално да е търсен този ефект, до известна степен това дори е добре, като се има предвид, че голяма част от самоделегираното беше откровено противоречащо на закона от гледна точка на компетенциите.

Освен абстрактно изглеждащия по своето съдържание и форма продукт от труда на Комисията в продължение на 14 месеца, има нещо още по-странно – подготвеният от самата нея проект на решение на Парламента за одобрение на доклада ѝ е подписан с особено мнение от седем от общо осемте нейни членове. Поради липсата на следи в публичното пространство както от обсъждане на окончателния вариант на доклада, така и на пояснения за особените мнения, не става ясно нито какво са имали предвид съответните членове на комисията, нито какви са им очакванията за реакция от страна на Парламента. 

Това, че Комисията имаше проблем с обхвата на задачата, стана ясно още от стенограмата на първото ѝ заседание; но защо същата тази Комисия след толкова време предлага проекторешение на Парламента, което почти всички нейни членове не одобряват, е процедурна загадка – това изглежда като принос към някакъв особен вид парламентарен импресионизъм.

..  Загубени и в съдържанието

Освен, че Комисията така и не обяви публично конкретно разписана програма за работа и структура на планираното изложение, тя явно не е успяла да разработи и концепция за подхода си. Допълнително, видимо от изложението, Комисията не се е екипирала и с достатъчно квалифицирани експерти, които да подготвят текст, съответстващ поне по структура на заглавието на доклада - защото за съдържание по същество като цяло трудно може да стане дума. На този фон подчертаната "безплатна“ работа на експертите всъщност е съществена част от скъпо струващ прах в очите. Към средствата, изразходвани за работата на Комисията, трябва да се добави както цената на пропиляното време, така и стойността на най-ценния елемент, свързан с работата ѝ – това е събраната от дружества и институции информация, чието използване Комисията не намери за нужно да защити адекватно дори формално. А ако такава информация стане целенасочено достояние на хора, които имат преки интереси в енергийната сфера, нещата въобще няма да изглеждат толкова безобидни.

Да се върнем към т.нар. доклад. Резултатът от дългосрочната работа на Комисията е сведен до компилиране на насипна и видимо събирана от тук и там информация, в която основен акцент явно е правенето на списъци – къде на обществени поръчки, къде на кореспонденция. Към тези списъци се добавя детайлно преразказване или цитиране на писма и нормативни актове, както и описание на дружества; от съдържателна гледна точка се появяват и елементи, характерни за ревизионен акт и др. Допълнителна екстра е и опитът за кратък курс по право на Европейския съюз в областта на енергетиката, при това съдържащ откровено смущаващи формулировки (напр. че Генерална дирекция "Енергетика“ е компетентна за прилагането на вторичното енергийно законодателство). Реално погледнато, обемът от около 170 страници без приложенията може много лесно да бъде сведен до няколкото страници опит за аналитична информация по същество, която освен всичко останало често е и със съмнително съдържание от гледна точка на реалностите. Другото е пълнеж, чието съществуване би било лесно обяснимо, ако докладът се оценяваше на кило.

А иначе, както в предишните шест парчета от междинния доклад, публикувани през юли миналата година на уебстраницата на Парламента, наречени "части“, така и в окончателния доклад липсва съдържание – а поради обема му това води до доста емоции при ползването; хубавото все пак е, че за разлика от визираните по-горе "части“, този път поне страниците са номерирани. Екстра е и продължението на установената от авторите традиция и този път материалът да съдържа достатъчно граматически грешки и редакционни нелепици, които не съответстват на формалния му статут на документ, свързван с българския парламент.

Да припомним, че докладът трябва да даде оценка за състоянието на българската енергетика. Всъщност, представеният материал не съдържа актуална и обобщена информация именно в това отношение – а поне според заглавието това е била целта. Трябва да се отбележи, че тази цел сама по себе си е достатъчно смислена, особено в контекста на нуждата от нова национална енергийна стратегия, която по закон следва да бъде разгледана и от парламента.
 
За разликата между ВЕЦ „Лакатник“ и АЕЦ „Козлодуй“ и други (не)направени акценти

Независимо от наименованието на Комисията, което предполага представяне на материал за целия енергиен сектор, членовете ѝ са намерили за нужно да се концентрират основно върху електроенергетиката и инцидентно върху природния газ, където преди всичко се припомнят исторически и юридически факти за дружества и има описание на проекти. А и електроенергийният сектор е засегнат на базата на някакъв известен само на Комисията подход. Така например на ядрената енергетика са посветени общо около три страници, по-голямата част от които преразказват исторически данни за АЕЦ „Козлодуй“ и се дават някакви факти за една конкретна обществена поръчка. Обемът в това отношение се доближава до обема на текста за ядрения сектор в правителствената програма в част "Енергетика“ – само че там не става дума за анализ, а за списък от приоритети и задачи, свързани с една от най-важните части на българския енергиен сектор. За допълнително сравнение ще посоча, че напр. за ВЕЦ "Лакатник“ в доклада е отделена повече от страница.
В доклада няма както отправни показатели за състоянието на сектора, на база на които се правят заключения, така и информация за цели сфери на дейност и тяхната взаимообвързаност – въгледобив, енергийна ефективност, топлоснабдяване и др.;  няма нищо за битовата газификация и за мерки за нейното стимулиране и т.н. Паралелно с това се цитират документи на други институции без да се посочи в какъв контекст се прави това и какви са настъпилите междувременно промени – така напр. се прави връзка с анализ на ЕК за състоянието на сектора от 2013 г., в който се говори за влошаваща се финансова ситуация на НЕК, но няма и дума за предприетите стъпки и др.

Докладът не съдържа нищо и по други болни въпроси – напр. за административния капацитет и финансовата обезпеченост на КЕВР; няма и дума за ролята на конкурсен подход при назначаване на мениджърския състав на държавните дружества и др. и др.

За сметка на това едно от същностните внушения е свързано с друга важна тема - в доклада инвеститорите въобще и чуждестранните инвеститори конкретно изглеждат лоши по принцип – това се отнася основно до т.нар. американски централи и ЕРП. Дребнавите аргументи в това отношение са свързани преди всичко с теми като лошо обслужване и неизпълнени задължения, за което се привеждат някакви странни факти, вкл. и свързани напр. с това, че “за четири ВИ централи няма данни за разрешение за ползване /да се провери в данните на ДНСК/“; разбира се, водещата тема е цената на произвежданата електроенергия. В целия този контекст не е пожален и бизнесът от сектор ВЕИ.

Същевременно, докато за държавната ТЕЦ "Марица Изток“ 2 има обстойни описания на направеното в областта на екологията, не е такъв подходът към частните инвеститори, осъществили едни от най-големите инвестиции в историята на страната въобще, където опазването на околната среда е водещ фактор, позволяващ ефективна работа години напред, при това и на други сектори, вкл. и в контекста на либерализиращия се енергиен пазар и т.н.

Липсата на задълбоченост и взаимообвързаност дори и на оскъдно изброените, но селективно подбирани факти с по-голяма важност е явна – както е явна и тенденциозността по отношение на дружества, институции, та дори и спрямо конкретни длъжностни лица, някои от които са обект на детайлно внимание в доклада, като Комисията прави опити за анализи от трудово-правни, административно-правни, че и наказателно-правни естества. Тази тенденциозност съществува и при позоваването на процедури, които вече са приключили по съответния ред, на които обаче е посветено много повече място отколкото на някои енергийни сектори.
Друг бонус в доклада е и бъркотията на понятия, съчетана с неотчитането на настъпилите междувременно промени. Последното е особено важно през призмата на направените от депутатите предложения, голяма част от които трябва да бъдат преосмислени от гледна точка на реалностите.

Със сигурност илюстративният списък за тенденциозни, неверни, излишни, а и липсващи елементи съобразно формалната цел на доклада може да бъде продължен – 170-те страници съдържат предостатъчно факти в това отношение.

Кратко обобщение

На този фон остава принципният въпрос – а той е защо повече от година осем народни представители и привлечени от тях експерти се занимават с една наистина важна тема, но ефектът от заниманията им е не само нулев, а е по-скоро отрицателен, при това гарниран с особени мнения на почти всички членове на Комисията. Такива доклади – особено от създадена от парламента структура – определено се четат от много експерти в различни области, представители на национални и международни институции и др. и лесно могат да създадат напълно погрешна представа за развитието на енергийния сектор.

Така, независимо от подхода, от гледна точка на резултатите неадекватността на подобни доклади е много по-опасна от липсата им въобще. 

От такъв тип материали и самият парламент също може да бъде подведен за реалностите в сектора – особено на фона на динамиката на продължаващите от изпълнителната власт положителни реформи на национално ниво в съответствие с правителствената програма, а също и предвид активното развитие на европейската и българската нормативна база.

До голяма степен такива негативни резултати като доклада на визираната комисия биха могли да се предотвратят и от Парламента, който при създаване на подобни структури би могъл да формулира и конкретните им задачи, а не да ги оставя в ръцете на членовете им – така ще се избегнат оперативните импровизации и същевременно ще се създаде конкретна и ясна база за отчетност. Това също така ще предотврати до голяма степен разпространението на дребнотемие и внушения, както и  излишното и недостатъчно ясно регламентирано събиране на информация, вкл. и от конкуриращи се търговски субекти, която някога – незнайно кога, на кого и за какво - може и да потрябва.