Енергийните дружества ще обезщетяват абонатите за вреди от спиране на тока

Електроразпределителните предприятия ще плащат щетите на своите абонати, причинени от спиране на тока или по-ниско напрежение на подаваната еленергия. Клиентите вече могат да се жалят от некачествени услуги не само в съда, но и пред Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР). Това предвиждат изготвените от комисията показатели за качество на снабдяването с ток, парно и природен газ, които бяха предмет на обществено обсъждане във вторник.

До три дни след повреда на електрически уреди заради ниско напрежение или чести прекъсвания на тока, потребителите трябва да напишат писмо на съответното електроразпределително предприятие. Част от електромерите записват промените в подаденото електричество и така може да се установи дали проблемът е предизвикан от енергоснабдителя. При доказване на причината, разпределителното предприятие е длъжно да осребри фактурата за ремонта на повредения уред.

От есента енергийният регулатор ще налага глоби на дружествата за некачествени услуги, съобщи по време на обсъждането председателят на комисията Константин Шушулов.

Той допълни, че като начало комисията позволява малки отклонения от нормативите, някои от които са тежки за изпълнение и не могат да бъдат прилагани веднага. Като пример Шушулов посочи, че в крайни квартали на София и малки градчета до морето напрежението на тока е под 220 волта.

За отклонение според новите норми ще се смята 10 % в повече или 15 % по-малко от 220 волта.

Шушулов уточни, че кандидат-купувачите на 7-те електроразпределителни дружества са запознати със законодателната рамка и новите правила.

Също във вторник бе осъден и обявения преди ден проект на комисията за поскъпването на тока от 1 юли. По данни на ДКЕР, приходите от по-скъпия ток до края на годината ще бъдат 41 млн.лева.

Освен необходимостта от изравняване на цената на тока за бита с тази за промишлеността, Шушулов обясни средно 10-процентното поскъпване от 1 юли и с увеличените разходи за въглища след приватизация на мините, както и с разходите по извозване на обработено ядрено гориво от АЕЦ "Козлодуй". Като пример той посочи, че срещу 41 млн. лв. приходи от по-скъпия ток, само за извозване на ядреното гориво са нужни 50 млн.лева.

Споделяне

Още от Бизнес