Енергийните мегапроекти влизат в специална компания

Г-н Трайков, със старта на новия политически сезон дойде и идеята на министър Томислав Дончев да се дава сертификат за първокласна инвестиция за всеки европроект над 2 млн. евро. Има ли е разчет какво ще струва това на държавата в условия на продължаваща криза и какъв ще е ефектът от подобен заделен ресурс?

Не сме правили такъв анализ, заедно с министър Дончев ще направим оценка за въздействието, ако решим да предложим такава промяна.

Всъщност, защо не в криза? Точно тогава има нужда от разширяване на обхвата на инвеститорите, които могат да ползват стимули. Освен това инвеститорите клас А се ползват основно от административни облекчения, или се придобиват земя от местните власти без търг, на оценка не по-ниска от данъчната и с подкрепа за довеждащата инфраструктура или за квалификация на кадрите. За всяко от тези неща нещо си струват усилията на държавата, ако проектът създава работни места и води до увеличаване на икономическата активност.

Предстоят и доста промени в законите за енергетиката, за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), за подземните богатства. Къде са най-чувствителните и проблемни теми, върху които трябва да се работи?

Предстои много работа. До момента сме готови да стартираме няколко неща. Първо е проектът на енергийната стратегия, който бе представен в края на пролетта-началото на лятото и постъпиха над 200 предложения от десетки заинтересовани лица...

Доста критики отнесохте.

Няма нищо лошо. Не си правя илюзии, че тук сме се събрали най-големите гении. Винаги има нужда от добри идеи. Ако бяха само критики, нямаше да им обърнем внимание, но щом са придружени с обосновани предложения, ние се съобразихме и приехме много от тях. В новия му вид документът ще бъде пуснат за междуведомствено съгласуване, одобрение от Министерския съвет и внасяне в Народното събрание.

А какво променихте в проекта на стратегията?

Няма генерална промяна, основно става дума за детайли – важни и смислени, които да го направят работещ документ. Благодарим за всички препоръки и мисля, че вече проектът е по-добър.

Всъщност вчера бившият премиер Сергей Станишев говори в НС за “енергийната стратегия” на бившото правителство и съжалявам, че процедурата не ми позволяваше да му кажа къде лъже, къде не е осведомен и къде заблуждава.

Излъга, че неговият кабинет е имал енергийна стратегия, като попита защо не сме работили по приетия от тях документ. Припомням, че проектът за енергийна стратегия така и не беше гласуван от предишния МС. Но ако приемем, че в неговата глава е имало такава стратегия, то тя се е състояла в това да обявят условия за инвестиране във ВЕИ на принципа “тука има злато, елате копайте, ама не ни занимавайте с проблемите си“. В резултат на това за нула време се появиха заявки за 14 хил. мегавата.

Тогава питам: Защо въобще са почнали да строят атомна централа? Защото, ако тези ВЕИ се осъществят, стигаме не 16, не 20 процента, а 50-60 на сто енергия от ВЕИ. Те хем са казали пред Еврокомисията, че не можем да постигнем 20 процента енергия от ВЕИ до 2020 г. и са поискали и получили 16 на сто, хем са създали условия за 50-60 процента техен дял в крайното брутно потребление на енергия.. Това ако е логическа и консистентна политика, здраве му кажи!

Били защитавали интересите на България по енергийните въпроси – лъжа, след като са призовали спекулантите от цял свят да инвестират у нас. Представете си какво ще стане със сметките за ток на хората, след като се изгради и цялата инфраструктура за включването на тези проекти – революция, тройно по-големи сметки.

Много важен е законът за ВЕИ-ата. Ние предвиждаме, че когато за една територия за ВЕИ има инвеститорски интерес за по-голям капацитет от първоначално предвиждания, да се провежда търг, който да се печели според цената на електроенергията. Така ще постигнем необходимото за целите ни, на възможно най-ниската цена. После с развитието на технологиите, ВЕИ-ата от само себе си ще растат като дял и ние тогава ще се включим, няма какво да бързаме пред влака.

Да вземем и ТЕЦ-овете като “Брикел“. Как можеш да твърдиш, че си правил политика и си защитавал нещо, като си договорил най-рестриктивните условия дори за своите хора?!

Не смятате ли, че да искате от ЕК удължаване на живота им, без да спазват екоизискванията, е обречена кауза?

Аз приех като свой ангажимент да дадем най-доброто като професионалисти, за да спасим тези централи, заради работните места, но няма да го направим за сметка на данъкоплатеца. Ако не успеем, г-н Ковачки трябва да реши дали да затвори централата ( “Брикел“ -бел.ред.) за 19 месеца, докато направи инвестицията в сероочистките и в това време да плаща заплати на хората и после пак да отвори мощностите.

Ще видим дали има някакъв начин да се промушим. Вярно, остава неприятното усещане, че си помогнал по този начин, но пък ще са спасени работни места и ще се запази местното производство.

Ето, в това се е състояла енергийната стратегия на другарите. Или в подписване в последния момент на бездарни апликации по плана за възстановяване на Европейския съюз, където ние останахме да се борим за междусистемните газови връзки, защото от ЕК бяха на път да ни отрежат от финансиране. Не ни отразяха, но се оказахме със споразумение за гръцката връзка, което е подписвано от хора, които сякаш не са българи. Затова и се забавихме, защото седнахме да гледаме детайлите един по един.

Кои са проблемите в споразумението и успяхте ли да ги предоговорите?

Междусистемна връзка обикновено се прави като едната страна построява своя участък до границата, другата – нейния. Тука имаме една тръба от 180 км, от които 120 км са на българска територия и сме казали, че всичко е в една компания, където двете страни държат 50:50. При една ликвидация, всеки може да купи тази тръба, а до ликвидация се стига много лесно, ако акционерите не постигнат споразумение по някой въпрос.

И сега какво искаме – делът да е според участъците или друго?

Имаме идеи, свързани с механизмите на взимане на решения. Искаме да направим проекта, той е важен. Най-чисто би било да се смени целият принцип, както се прави българо-румънската връзка – няма обща компания, всеки прави своя участък. Но това може би не е реалистично Затова по-скоро с текстове в устава ще искаме да се премахнат основните рискове за блокиране на решенията.

Но да се върнем на предишната енергийна стратегия, дето уж я имало. Блъскахме си главите с “Българския енергиен холдинг“ (БЕХ), но успешно, защото вече имаме много хубава идея как ще изглежда новата структура. Все повече детайли изчистваме и съобразяваме с европейските директиви и постигането на основните ни цели – синегрия и намаляване на разходите, избягване на конфликти между дружествата, намаляване на възможностите за корупция, превръщането на дружествата в добра инвестиционна цел и приватизация на миноритарен дял през борсата и дружества, които да получат добър кредитен рейтинг.

Например за “Набуко“ ние нямаме дружества с подходящ кредитен рейтинг за финансирането, което се отнася и за турците, и румънците. Сега ние ще трябва да измислим някакъв вид държавна гаранция за сумата за изграждането на газопровода през българска територия. Ако имахме БЕХ с висок кредитен рейтинг, това нямаше да се налага.

Другата част от енергийната стратегия на предишните беше преподписване на договори в стил “Овчаров“ в края на 2006 г.

Да ви върна на преструктурирането на БЕХ, каква е последно визията ви?

Сега прецизираме детайлите, но идеята е всички производствени мощности – АЕЦ “Белене“, ТЕЦ “Марица Изток 2“, водноелектрическите централи на НЕК и дори може би мини “Марица Изток“ да са в една производствена компания с отделни дивизии. Там ще влезе и търговията с електроенергия на това генерационно портфолио, а не както сега - АЕЦ си има търговия, НЕК си има такава, ТЕЦ “Марица Изток 2“ - също. Всеки иска да си има отделна търговия, да си държи някакви капацитети. Ще има един държавен субект за целта.

Ще има център за споделени услуги като счетоводство, покупки, човешки ресурси, ремонти и други класически такива услуги. Отделно ще бъде “Електроенергийният системен оператор“ с мрежата, която сега е собственост на НЕК. Вероятно също така ще се подходи и към “Булгаргаз“ и “Булгартрансгаз“.

Преструктерирането на такъв сложен конгломерат може да става по продукт или като верига за добавяне на стойност. Първият вариант би бил лесен – един газов и един електрически холдинг, но не е оптимален. Вторият е добрата международна практика и ще свърши работа за България.

А проектите като “Набуко“, АЕЦ “Белене“, “Южен поток“ къде отиват?

Те ще са в компания “Проекти“, където ще работят истински проджект-мениджъри, знаещи как се водят такива проекти.

Когато сме окончателно готови с концепцията, разбира се, ще я обявим.

Заявихте намерението си да се засили търсенето и проучването на нефт и газ у нас, за да се намали зависимостта ни от вносни ресурси.

Факт е, че “Шеврон“ имат голям интерес към България и процедурата по подготовката на концесията за площта, към която те имат интерес, върви. Става въпрос за пет терена в Североизточна България. Там ще има и други кандидати за добив на шистов газ.

В конкурса за Черноморския шелф в площта “Силистар“ първоначалният интерес беше много голям и ние се зарадвахме, че се явиха и международни компании. После някои от тях ни казаха, че според проучванията им “the rock is not right“, тоест са преценили, че условията не са подходящи за техните технологии. Имаше изявления, че сроковете били кратки за фирмите да подготвят офертите и затова решихме да направим всичко възможно да ги задържим. Моят заместник Марий Косев не само написа писма до фирмите имат ли нужда от удължаване на срока, но и лично в Щатите разговаря с представители на “Анадарко“, които заявиха, че няма такова нещо. Според тях няма проблем с процедурата. Компаниите запазват интерес към други процедури.

Значи конкурсът продължава с четирите заявили интерес компании. Колко от тях подадоха оферти след изтичането на срока за това на 23 август?

И четирите - “Овергаз“, “Проучване и добив на нефт и газ“, “Интегрити Тауърс“ и “Ледербел БГ“ ЕОД.

Наближава четвъртото тримесечие на годината и определяне на новите цени на природния газ, как вървят преговорите с руснаците за това, също и за АЕЦ “Белене“?

“Булгаргаз“ и “Газпром“ преговарят за новите договори – не за цени, все още по концептуални теми, но там имаме време за преговори – крайният срок е краят на юни 2011. По съществуващите контракти е реалният успех с понижаването на цените, което води до нетно намаляване на тарифите с 21 лв. за 1000 куб. м. Тоест, ако трябва да има поскъпване с 30 лв., то ще е 9 лв., а ако трябва да поевтинее с 5 лв., свалянето на цената ще е с 26 лв.

Но това е без добива на “Мелроуз“. В момента “Булгаргаз“ води много интензивни разговори за включване на техните количества още от октомври, което ще стане. Разликата в сравнение с вносния газ е съществена и ще се отрази върху новите цени.

Неофициално се говори, че “Булгаргаз“ иска да купи количествата за 150 долара за 1000 куб. м, а “Мелроуз“ иска повече.

Не мога твърдо да се ангажирам, но цените няма да са чак толкова ниски.

А има ли напредък в преговорите с “Атомстройекспорт“ за индексацията на проекта АЕЦ “Белене“, ще успеете ли до края на септември 2010 г., когато изтича предварителният договор?

Не е задължително на всяка цена да приключваме дотогава. Ако успеем, добре, но най-вероятно дотогава няма да е ясен въпросът с финансирането. Днес са заключителните презентации за избор на консултант за преструктуриране на проекта, който много бързо трябва да започне работа.

Руснаците склонни ли са да изчакат?

От общ интерес е да не се съдим и да се опитаме да сглобим отново разпадналия се проект.

Колегата ви Симеон Дянков обяви, че по Димитровден ще излезем от кризата. Каква е вашата оценка, реалистично ли е това според макроикономическите показатели?

Зависи какво разбираме под излизане от кризата. Ако е класическото определение с ръст две последователни тримесечия, очевидно е, че още ги нямаме. Но има като цяло положителни сигнали. Излизане от кризата, освен при определението на хартия, ще има, когато всички го усетим и компаниите кажат, че вървят нагоре. Иначе по различни критерии може да сложим различни дати. За тази година мисля, че няма време вече, но следващата със сигурност ще има ръст.

МИЕТ ще направи всичко възможно в тази посока. В бюджета си за 2011 г. например ние сме заложили по-малко средства за администрацията в сравнение с тази година, но искаме допълнително финансиране за насърчаване на инвестициите и експортно застраховане

Станишев плаче на чужд гроб за инвестициите в научно-изследователска и развойна дейност и че предвидените от нас 2 процента от БВП били малко, след като ЕС препоръчва в стратегията си “Европа 2020“ 3 процента. Това при положение, че досега за иновации са отделяни 0.39 на сто и то когато имаше пари в държавата.

Ние ще приемем закон за иновациите, в който ще предвидим данъчни стимули фирмите да докладват пред статистиката истинските си разходи за тези дейности и те да се признават за разходи не на 100 процента, а с по-висок коефициен. Знаете, че вече предвидихме държавна субсидия до 50 на сто от инвестицията, когато се влага в иновации.

Още ли стоите зад прогнозата си за 2 млрд. евро инвестиции до края на 2010 г.

Ставаше дума за два милиарда инвестиции в основни средства от чуждите компании – участнички във форума, които работят вече в България. – не преки инвестиции, не чуждестранни. Напълно е възможно те да се постигнат. Новите преки чуждестранни инвестиции са друга статистика, но там нещата също вървят добре, не са толкова лоши нещата при сегашните условия. След От спада в сравнение със същия период през същия период на миналата година, с 80 процента е в секторите на финансовото посредничество, строителството и недвижимите имоти. За сметка на това , сега той е съвсем малък, а в сектори като химическата промишленост и енергетиката има ръст.

В последните дни разговарях с три групи китайски компании за техни инвестиционни намерения, неслучайно в икономическата си програма сме сложили и географски принцип, защото е важно да се работи с компании от Китай и Далечния Изток. Сега зам-министър Евгени Ангелов и шефът на компанията “Индустриални зони“ заминават за Китай за разговори за общата зона.

Друга компания заяви намерението си да инвестира 120 млн. евро в нова производствена мощност за производство на стъкло в Североизточна България с китайско финансиране.

При предишното ми посещение в Китай една от основните енергийни компании заяви интерес към изграждането на седми и осми блок на АЕЦ “Козлодуй“ с тяхно финансиране и западен партньор. Такъв проект е отлична потенциална възможност за страната ни, но в момента не е от първа необходимост и затова не се обявява процедурата. Винаги Министерският съвет може да се вземе решение за това.