"Енергийният Давос" пред фиаско заради бойкот от европейските партньори и Русия

Анонсираният месеци наред като "среща на върха" енергиен форум на президента Георги Първанов няма да осъществи замисъла си да събере на едно място правителствени и държавни ръководители на страните, от които зависи енергийната сигурност на Европа.

Участие на най-високо равнище са потвърдили само страните от региона без Македония, както и Грузия и Катар.

След като стана ясно, че "звездата" на форума – руският премиер Владимир Путин, ще пропусне проявата, в сряда външният министър Ивайло Калфин съобщи, че се очаква единствено Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна Гора, Сърбия, Турция, Гърция, Грузия и Катар да участват с президент или премиер.

Вече е потвърдил присъствието си и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. В същото време прави впечатление бойкотът от страна на европейските партньори, тъй като нито една страна членка на ЕС няма да изпрати свой премиер или президент, дори и Италия, която е участник в "Южен поток".

Така амбициите на Станишев за превръщане на България в "енергиен Давос" рязко се приземиха, за да стигнат до определението "кьорфишек", с което близкото до ЕК издание EUobserver окачестви софийската среща, посветена на проруския проект "Южен поток".

Форумът обаче се отклонява дори и от този замисъл, тъй като, според обясненията на министър Калфин, претенциите на Русия за достъп до българската газопреносна мрежа при реализацията на "Южен поток", засега срещат отказ от българските власти, поради което Владимир Путин е отказал участието си.

В сряда Дмитрий Песков, говорителят на руския премиер, повтори тезата си, че нямало смисъл Путин да идва в София, след като българският министър-председател Сергей Станишев ще посети Москва непосредствено след енергийната среща в София.

Песков заяви, че експертният характер на конференцията не изисква участието на Путин и затова ще пратят енергийния министър Сергей Шматко.

Отделен е въпросът, че софийската среща се подготвя вече повече от година и на тази цел бе подчинена цялата външнополитическа активност на президента Първанов, който посети Турция и страни от Централна Азия в опит да осигури максимално най-високо тяхно участие във форума.

Посещението на Станишев в Москва бе обявено едва миналия месец и близостта му с датите на софийския енергиен форум бе твърде съмнителна.

Неизгодни за Русия решения

До вторник никой в Москва не се притесняваше от близостта на двете визити, отбелязва руският в. "Коммерсант", който допуска, че по-скоро "отказът от участие в тази конференция в последния момент означава, че на нея няма да бъдат взети изгодни за Русия решения и най-високото равнище на присъствие не е задължително“.

“За Путин не е от полза да замине и да се окаже в изолация. За да игнорира приемането на неприятелски декларации, Русия може да участва и на по-ниско ниво", коментира Валерий Нестеров от "Тройки диалог" пред изданието.

Участие на премиера Путин в газовата среща в София можеше да бъде ефектно и оправдано, ако той беше представил на конференцията руските предложения по документа, който трябва да замени Енергийната харта. Само че, вместо премиера, това вече стори президентът Дмитрий Медведев по време на визитата си в Холандия, пише "Коммерсант".

На официалната страница на Кремъл преди ден бе публикуван самият документ, чието официално наименование е "Концептуален подход към нова юридическа база на международното сътрудничество в областта на енергетиката (цели и принципи)".

Така Путин просто няма какво ново да предложи на форума, а изявленията, които правиха в последните дни други участници в предстоящата среща, показват, че дискусията едва ли ще има приятна за Русия посока, отбелязва "Коммерсант".

Бойкот от страна на европейските партньори

В същото време САЩ ще участват в срещата на сравнително високо ниво – със специалния пратеник по енергийните въпроси в Евроазиатския регион Ричард Морнингстар.

Специални пратеници на президентите си изпращат Казахстан и Туркменистан. Азербайджан пък ще бъде представен на ново енергиен министър, както и Москва.

Ще участват общо 28 държави, повечето от които на ниво министри. Германия, Франция и Австрия ще бъдат представени на експертно равнище.

Ивайло Калфин все пак отбеляза, че форумът ще бъде първият в световен мащаб с толкова широко присъствие. Въпреки сигналите от Брюксел, че не е удачно провеждането на подобна среща почти седмица преди аналогична среща на ЕС в Прага, външният министър не пропусна да отчете на няколко пъти, че България организира мероприятието под егидата на президента Георги Първанов в качеството си на страна членка на ЕС.

Основната тема на форума ще бъде обсъждането на обща политика в областта на енергетиката и доставките на газ за Европа и принципите, които трябва да спазват страните, ангажирани в процеса. Идеята е именно от България да започне и прозрачността на енергийните сделки.

Очаква се форумът да завърши с декларация или друг документ, в случай че не се стигне до съгласие от страна на всички участници, който да начертае основните принципи за доставка на газ за Европа. Текстът на документа вече бил изработен и то в тясно сътрудничество с Европейската комисия. Към момента и руските представители са показали пълна ангажираност със заключителния текст.

"Принцип, за който настояваме, е първо да няма посредници с неясна регистрация и собственост и да има максимална прозрачност на условията, по които се транзитира газа", посочи Калфин, правейки явни препратки към исканията на България да отпаднат двама от доставчиците на руски газ за страната - “Овергаз“ и “Винтерсхал“, които са контролирани от “Газпром“.

Според вицепремиера, освен това България била една от страните, които настояват за все по-голяма прозрачност на договорите. Към момента обаче тази амбиция не се осъществявала, тъй като страните по контрактите настоявали за търговска тайна.

В рамките на енергийната среща – на съпътстващ бизнес форум, ще бъдат обсъдени актуалните енергийни проекти "Набуко" и "Южен поток", както и създаването на риверсивни междусистемни връзки между съседните държави.

В бизнес форума ще участват представители на руската “Газпром“, френските “Електрисите дьо Франс“ и “Газ дьо Франс“, германската RWE, азербайджанската “Сокар“, с която “Булгаргаз“ има принципна договорка за доставяне на 1 млрд. куб. м газ, “Катар газ“, италианската ЕНИ и др..