Енергийният клан стои на тъмно и изкуствено "надува" пазара

Последните две показни убийства – на енергиен бос и на прописал романи бивш представител на "подземния свят", разбуниха духовете у нас и дадоха за пореден път повод на западните медии да пишат за безсилието на българската държава да удържи мафията.

И докато за разследването, свързано с покушението срещу писателя Георги Стоев почти всеки ден излиза информация за версии и разпити на реални литературни "герои", то показният разстрел на Борислав Георгиев, изпълнителен директор на "Атоменергоремонт", остана някак на заден план. Из медиите се завъртя логичното подозрение, че куршумът всъщност е предупреждение към боса на Георгиев Христо Ковачки, който освен с агресивната си инвестиционна политика в България и в Сърбия, заявява и политически амбиции чрез новосформираната партия ЛИДЕР.

ЛИДЕР "дебютира" на местните избори миналата есен като една от модните за политическия сезон "бизнес" и "граждански" партии, като успя да спечели места в няколко общински съвета. На първия конгрес на партията миналата неделя бе обявено, че тя вече има структури из цялата страна, а в навечерието на форума Христо Ковачки с щедро опрости 700 000 лв. на длъжници на "Топлофикация – Враца". Партията, която около местните избори бе споменавана най-вече в контекста на купуването на гласове, вече гради коалиционни партньорство с ВМРО и ЗМС и според някои проучвания има реален шанс да влезе в следващия парламент. Официален председател на ЛИДЕР е друг дългогодишен бос, но в държавната енергетика – Кънчо Филипов, който последно бе шеф на ТЕЦ "Марица Изток 2".

Убийството на Борислав Георгиев даде повод и за спорадичен коментар, че е дело на енергийната мафия, която си преразпределя пазара на обществени поръчки. Само за периода от октомври 2004 г. до юли 2006 г. той е възлизал на над 9 млрд. лв., по оценка на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Твърдението на независимия консултант Стефан Гамизов, работил по проекта за модернизацията на ТЕЦ "Марица Изток 2", че в България има енергийна мафия, ползваща протекциите на спец звена и от която премиерът Станишев тръгнал да извоюва позиции за държавата, бе отхвърлено от Богомил Манчев, собственик на "Риск Инженеринг", която е с водеща по консултантски услуги на държавни проекти и изпълнение на обществени поръчки.

Има ли енергийна мафия в България?

"Не могат да се използват подобни етикети, защото те пренебрегват съществени специфични особености и пречат на доброто изучаване на проблемите. В енергетиката по-скоро можем да говорим за много тясна група от експерти и политически просветени – затворен клан, в който се разпределят безспорно огромни ресурси", посочва Тихомир Безлов, главен експерт в ЦИД

Според него, за да успее на този пазар, консултантът трябва да има специфично образование, но и да бъде допуснат до обществени поръчки. Веднъж осигурил си работа, той няма интерес да изнася информация за процесите вътре, защото ще бъде отхвърлен от системата. Вид заинтересована лоялност.

"Когато става въпрос за типа организирана престъпност, с която сме свикнали да очакваме МВР да се бори, обикновено има засегнати легални икономически интереси. Легалната икономика е потърпевша, защото се подкопават директно нейните приходи", допълва Руслан Стефанов, координатор Икономическата програма на ЦИД. "Докато в енергетиката става въпрос за злоупотреби през разходната страна, което води до изкуствено "надуване" на пазара. Тоест, създават се разходи там, където не са необходими и потърпевши са потребителите и данъкоплатците, но не и останалите компании от бранша", смята той.

Плътно спуснати завеси

Според експертите на ЦИД това статукво ще се задържи, докато директно не се засегнат интересите на някой от сектора и поради тази причина той "започне да повдига краищата на завесите". Двамата дадоха за пример спора между НЕК и ТЕЦ "Варна" през последните три месеца за студения резерв на централата, за който НЕК плаща тарифа, за да ползва при нужда, а чешкият собственик на централата CEZ обвини, че той се задейства неправомерно за износ на ток. От своя страна НЕК обвини чехите, че не си покриват квотите за вътрешния пазар, а експортират заради по-високите цени зад граница.

Какъвто и да е конфликтът между дадени енергийни компании, те ще предпочетат да си го решат помежду си, защото са взаимно зависими една от друга заради естеството на организацията на българския пазар, смятат Безлов и Стефанов. Въпреки, че отрасълът променя модела си от монополен в пазарен, скелетът остава същият, независимо, че навлизат чужди и частни компании. Според експертите няма съмнение, че навлизането на големи европейски играчи ще промени правилата и геометрията на отношенията.

Енергетиката у нас е пазар-държава, на който никой не знае как се формират цените и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) с нищо не допринася за яснотата. ДКЕВР се държи като политически, а не като експертен орган, който трябва да обясни с ясни аргументи защо се налага дадено поскъпване и как е изчислено то, допълват представителите на ЦИД.

Политика с дъх на частни интереси

"Проблемът в енергетиката е в много тясното преплитане на политиката с икономиката. В голяма степен то се предопределя от сложността на материята. Наличието на аргументи за националната сигурност позволяват лесното скриване на голяма част от информацията ", казва Руслан Стефанов. "За обществото остава неясно защо бе отстранен от поста си Румен Овчаров, който освен политик е и експерт в енергетиката, познаващ нещата. Тоест, едва ли е отстранен за професионална некомпетентност. Остана усещането за нещо недоизказано, свързано с това кой говори с доставчиците на енергийни ресурси. Това навежда на мисълта, че в сключваните от държавата междуправителствени споразумения освен политика има и частни, партийни, дори лични интереси", допълва той.

Едва ли е случайно, че при визитата на руския президент Владимир Путин и наследника му Дмитрий Медведев, параметрите на споразумението за газопровода "Южен поток" бяха договорени на срещата с Георги Първанов. При това споразумението бе представено така, сякаш руската страна е направила специални реверанси и отстъпки към България. А по-късно стана ясно, че същата схема бе приложена за останалите страни по трасето и то без шумотевици за водени битки с "Газпром" за "отстояване на интересите".

Това може да се тълкува като явен знак кой държи българо-руските енергийни отношения.

"Крият се клаузи по договори под претекста, че са търговска тайна, а всъщност става въпрос за цена, която ние понасяме като данъкоплатци и имаме право да знаем как се формира, къде отиват парите и най-вече кои са посредниците", коментират двамата експерти.

Според тях бившият министър на икономиката и енергетиката може да е пострадал и заради политиката му да дава на всички фирми от бранша по малко от "енергийната баница", което не се е харесало на някои от по-големите, които са искали да завземат колкото се може повече от пазара.

А пазарът от своя страна спира да расте с досегашния устойчив темп, посочва Стефанов. Действително в българската енергетика навлизат много чужди опитни играчи, на които българските трудно биха могли да се противопоставят.

Пазарните играчи притискани от чуждите компании и ЕК

"Свиват се възможностите - ако досега си растял със сектора и си докарвал нарастващи приходи, то сега се ограничават, защото освен чуждите компании се намесва и играчът Европейската комисия. Тя ще си пъхне носа във всеки един голям проект и ще има глас за това как е избран изпълнителят, финансиращата институция. Преди лесно можеше да бъдат "дадени" на някоя компания директно поръчки, както има съмнения, че това е станало с консултантите на АЕЦ "Белене", вече обаче няма да може, защото на пазара идват повече фирми от ЕС. Опитват се да навлизат нови играчи, всеки от които вероятно ще има лоби и протекцията на своята държава", коментира Руслан Стефанов

По думите му така са засегнати и хората с политически протекции, които под натиска на чуждите компании и ЕК са принудени да започват да се оттеглят от пазара, защото не могат да оцелеят при новите правила.

Това е може би една от причините участници на пазара като Христо Ковачки да започнат преливане на инвестиции в съседна Сърбия - принудени да търсят приходи на нов пазар, който при това все още не е регулиран от правилата на Европейския съюз и има потенциал за големи печалби. Може и в този контекст да се търсят причините за убийството на шефа на "Атоменергоремонт" Борислав Георгиев, допуска Руслан Стефанов. "Просто изведнъж Ковачки разшири много бизнеса си и стана видим, особено пък и след като си направи партия, което му разкрива нови възможности и сфери на влияние."

"Енергийният бизнес, особено по отношение на въглищата, също като този със сметта, е мръсен и съответно с големи възможности за печалби", допълва Безлов.

"Проектът за АЕЦ "Белене" беше много "навременна" финансова инжекция за запазване на позициите в отрасъла, особено като се има пред вид, че дългосрочният характер на проекта, неговата сложност и нарастващите темпове на инфлация може да удвоят стойността си. Това бе добре дошло за капсулования пазар, защото всички тези хора и фирми, които покрай затварянето на ІІІ и ІV блок на АЕЦ "Белене" щяха да останат без работа, можеха да започнат да повдигат крайчетата на юргана, както стана това със съкращенията в МВР, което стои в основата на повечетo скандали в институцията и в държавата през последните 20 години. Подобни поръчки, финансовите средства по тях, позволяват на всички играчи да останат в системата и да я запазят затворена за външните наблюдатели и обществото. Сега те ще останат в системата ", обобщава Руслан Стефанов.

От "финансовата инжекция АЕЦ-Белене", която засега е 4 млрд. евро, но може да надхвърли 6 млрд. евро, 30 процента – тоест между 1.2 и 2 млрд. евро са резервирани за български фирми. По информация на изпълнителя "Атомстройекспорт", 25 български дружества кандидатстват за подизпълнители на строежа, но не е ясно все още кои от тях ще отговорят на критериите на руснаците и ще се уредят с договори.

Сред кандидатите са основните частни фирми от българската енергетика, както и техни дъщерни дружества.

Основните фигури в частния енергиен бизнес

"Риск Инженеринг" е считана за най-влиятелна корпоративна група в енергетиката. Собственик на 90 на сто от компанията е Богомил Манчев, който е председател на Българския атомен форум, финансиращ заедно с АЕЦ "Козлодуй" кампанията по рестартирането на ІІІ и ІV блок. Останалият дял е разпределен между други четири физически лица. Дружеството изпълнява голяма част от ремонтите в АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2" и в по-голяма или по-малка степен участва в 25 други компании, работещи в консултантския и реалния енергиен бизнес.

Заедно с "Парсънс България", "Риск Инженеринг" бе избрана без конкурс за архитект-консултант на проекта "Белене". Двете компании имат общо дружество "Джи Си Ар".

"Атоменергоремонт", което е създадено от държавата специално за ремонта и поддръжката на АЕЦ "Козлодуй", бе купено през 2003 г. от "Българска енергийна компания", собственост на Ковачки. Дружеството е собственик на четири други фирми, които също оперират в отрасъла, и само за последните две години е изпълнило обществени поръчка за над 40 млн. лв..

"Фронтиер" на Георги Сотиров и Красимир Георгиев, станал популярен в скандала между Румен Овчаров и Ангел Александров, също се счита за една от големите консултантски фирми в енергетиката, но имиджът ѝ по-скоро се дължи на миналото, когато работеше по проектите за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица Изток" 1 и 3 и хидровъзела "Цанков камък". Фирмата бе избрана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството за съсобственик на универсалния терминал за нефтопровода Бургас-Александруполис, но изграждането на съоръжението се провали.