Енергийният мегахолдинг може да изкриви пазара

Година след лансирането на идеята за създаването на енергиен мегахолдинг, в който да влязат държавните дружества от отрасъла, правителството се реши да обяви, че до края на 2008 г. ще бъдат консолидирани активите на АЕЦ "Козлодуй", Националната електрическа компания (НЕК), "Булгаргаз Холдинг", Мини "Марица Изток" и ТЕЦ "Марица Изток 2".

Сформирането на енергийния мастодонт бе обявено заедно с решението за демонополизация на Националната здравно-осигурителна каса, последвано ден по-късно от мерки за такава и в Спортния тотализатор. Така държавата предприема две стъпки в коренно противоположни посоки.

Като мотив за създаването на държавния енергиен гигант бе повторена мантрата – конкурентност в условията на окрупняването в енергетиката в ЕС. Независимо, че Европейската комисия е в процес на приемане на нови изисквания към енергийните фирми за разделяне на собствеността върху преносните газови и електромрежи.

Каква ще е точната структура на бъдещия мегахолдинг така и не стана ясно, въпреки че Министерството на икономиката и енергетиката от октомври 2006 г. работи по идеята и дори за целта бе нает консултантът "Делойт".

Практически след обявяването на решението на тройната коалиция в неделя, по въпроса не се знае нищо повече отколкото преди това. Все пак новината предизвика коментари в отрасъла и в понеделник представители ни бизнеса изразиха притеснения, че създаването на мегакомпанията ще задържи развитието на енергийния пазар у нас.

Причината е, че в структурите ѝ фактически ще са съсредоточени изключително важни звена на отрасъла с лицензи за основните дейности в енергетиката. НЕК и "Булгаргаз" са единствените доставчици на ток и газ съответно, АЕЦ "Козлодуй" пък държи 41 на сто от производството на ток в страната, а комбинацията мини-ТЕЦ определено ще има отражение върху останалите топлоцентрали, които до една се управляват от частни инвеститори.

Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев заяви, че от такава компания има смисъл, ако е структурирана хоризонтално и всяко от дружествата в нея има своите лицензи, ръководство и отговорности, а не в компанията-майка да са съсредоточени всички решения и лицензи за извършване на дейности.

Според БСК и в момента НЕК се нуждае от допълнително разбиване на дейностите, а не от окрупняване, което води до тромавост на решенията. Люлин Радулов посочи, че електрическата компания трябва да се състои от няколко дружества – за управление на ВЕЦ-овете и проектите за използване на възобновяеми енергийни източници, за електричество, за пренос, за търговия и за ядрени проекти.

Последните три реално и сега съществуват, като дори лицензът за пренос не е на НЕК, а на дъщерното ѝ дружество - Електроенергийния системен оператор. Предприятието за АЕЦ "Белене" обаче все още няма разрешителни, те са на името на НЕК, освен това все още не е избран стратегическият частен инвеститор, който да вземе 49 на сто от бъдещата атомна централа.

Съмнения буди и прозрачността в работата на бъдещия енергиен холдинг. В него ще влязат компании, които и в момента не са особено склонни да дават информация, позовавайки се на търговска тайна. Практика на техните ръководители е, когато има по-пиперливи теми, свързани с техни договори или решения, да отлагат отговорите на зададените им въпроси за по-натам, защото в момента не разполагали с нужната информация. Те разчитат, че междувременно ще се случат други неща в държавата и журналистите ще са забравили. В повечето случаи тактиката работи безотказно, а на един досаден репортер по-лесно може да се откажат отговори.

От планираните за влизане в холдинга дружества само АЕЦ "Козлодуй" има навика да изпраща на медиите печатни издания на годишните си отчети, а НЕК и "Булгаргаз" обявяват някакви резултати на годишни пресконференции.

Притеснително е и, че на неделния брифинг, даден от тримата лидери на управляващата коалиция, не стана ясно и дали се планира пускане на холдинга на българската или на някоя международна борса, каквито планове имаше в началото. Европейските енергийни компании-гиганти, чийто модел се следва, са публични.

Не е ясно и как ще успее държавата за една година, какъвто срок даде премиерът Сергей Станишев, да консолидира пет компании, при положение, че разделянето на дейностите по преноса и търговията в "Булгаргаз" и НЕК съгласно евродирективите отне около две години на кабинета. И това бе съгласувано с Европейския съюз, което явно трябва да стане и с бъдещия мегахолдинг, независимо че все още не е приет третия пакет мерки на ЕК за разделянето на собствеността в енергетиката.

При всички положения би било лош сигнал от страна на София, ако реши през главата на Брюксел да окрупнява енергийните си активи, въпреки че Франция, Германия и още шест страни, сред които и България, предложиха алтернативен вариант, който да позволи на операторите на мрежите да запазят монопола си при засилен контрол от страна на националния регулатор.