Енергийният закон е притиснат от календара

Депутатите от комисията по енергетиката изгубиха близо два часа в размисли дали имат или нямат достатъчно време, за да приемат промените в Закона за енергетиката и енергийната ефективност. Според председателя на комисията Кирил Ерменков поставената задача е непосилна, но въпреки това народните представители ще работят по промените до последното заседание на парламента. По думите на Ерменков то вероятно ще е на 12 април.

Внесените от правителството промени в закона са 120 параграфа, а самия закон има 170 члена. Задачата става още по-трудна, имайки пред вид факта, че четирима депутата внесоха свои законопроекти, които енергийната комисия реши да се инкорпорират в законопроекта на Министерския съвет.

Очаква се първото четене в пленарна зала да бъде на 28 март. След това тече едноседмичен срок, в който депутатите имат възможност да правят писмени предложения. Чак след това законопроектът се връща в енергийната комисия, която трябва да го одобри на второ четене, като разгледа всички предложения и гласува текстовете един по един. Най-накрая това упражнение трябва да се повтори и в пленарна зала.

Въпреки че времето до края на мандата на 38-то Народно събрание е малко, депутатите от енергийната комисия решиха, че ще заседават и на извънредни заседания, за да се опитат да приемат промените в закона.

Рамадан Аталай от ДПС коментира, че ако правителството е искало да се приемат промени в закона, то е трябвало да предложи само най-належащите текстове, а не да предлага цялостна ревизия.

От внесените от депутати законопроекти единствено този на Димитър Иванов от новата парламентарна група влиза в сериозни противоречия с варианта на правителството.

Иванов предлага приватизацията на предприятията от енергийния сектор да се прехвърли от Държавната агенция по енергетика и енергийна ефективност на Агенцията за приватизация. Мотивът за това е, че АП има вече добър опит в приватизацията, което не може да се каже за институцията на Иван Шиляшки.
Друго предложение на народния представител е да отпадне монополът на НЕК при износа на електроенергия. Във варианта на правителството не е предвиден срок за отпадането на този монопол.
Димитър Иванов оспорва и текста на правителството, уреждащ възможността на големите потребители на електроенергия да се договарят директно с производители от страната. Според проекта това ще става възможно от 1 януари 2002 г., но конкретното определяне на компаниите, които ще могат да се възползват от това право, се оставя за уреждане в поднормативен акт. Предложението на Димитър Иванов е в закона да се запише, че в групата влизат производители с годишна консумация от 100 млн. квтч. електроенергия годишно. Това означава, че правото на договаряне ще получат големите металургични комбинати- Кремиковци и Стомана, торовите заводи, "Нефтохим"- Бургас, както и големите предприятия от химическата промишленост.