Еньовски мистерии

На 24 юни празнуваме Еньовден - фолклорно-религиозен празник, свързан с билкарството и лечебно-магическото действие на билките. В България Еньовден е един от най-тачените празници, който в миналото е имал значимо място в обредния календар на българите, а днес на тази дата отбелязваме празника на билкарите. Еньовден отбелязват и учените от Института по ботаника към Българска академия на науките и Биологическия факултет към Софийския университет.

Празникът е известен у нас още и под името Яновден, Иванден, Иван бильовар, Иван ибролю, св. Иван летни, разказа доц. д- р Стефка Иванчева от Института по ботаника към БАН. Този ден се идентифицира с деня на лятното слънцестоене и е свързан с рождението на св. Йоан Кръстител. Според народните вярвания на Еньовден при изгрева си слънцето трепери, играе и за момент се връща назад. Лятото си отива, намята кожуха и отива за сняг. В полунощ небето се отваря за зли и добри сили. От това вярване идва и магическото значение на този празник. Освен посрещането на изгрева, сред обредните действия е и прескачането на еньовски огън за здраве. На Еньовден нестинарите от Странджа играят по жаравата. Промяната на слънчевия път предполага и опасност от стихии. Култът към Слънцето включва и връзката му с водата. Вярва се, че срещу Еньовден морето спира да се движи, и на сутринта, преди земята да поеме пътя си към Зимата, Слънцето се окъпва. Затова на този ден хората се къпят за здраве в езера, реки, кладенци и морета.

Хората вярват, че звездите слизат и даряват всички треви и цветя с огромна лечебна сила. Ето защо преди да изгрее слънцето трябва да се берат билки и цветя, и да се вият еньовски китки и венци. Еньовските китки често се наричат на всеки член от семейството. През нощта се оставят на високо и по това дали са се запазили свежи или са повехнали се гадае за здраве и живот. Изсушените китки се пазят за лек през цялата година. Някои треви се опасват около кръста против болки и бездетство. На самия Еньовден се извършват и много лечебно-обредни действия - например запойване против епилепсия. С тревите на Еньовден най-често се правят магии за любов и раздяла и това е благодатно време за гадания и предсказания, свързани с бъдещото плодородие, любовта и женитбата.

Българската народна медицина е част от народното творчество. Лечебните растения и методи са служили на хората дълго преди да преминат към професионалната медицина. Информация за билкарството по българските земи се е запазила в писмени източници, първите от които са наречени лекарственици. Сред тях са Старобългарската гадателна таблица, Калоферският ръкописен лекарственик, създаденият по времето на турското робство Народен домашен лекар. Интерес представлява и Шестодневът на Йоан Екзарх, пазен в Британския музей, в който се говори за "ребреница" /плеврит/ и се посочва начина на лечението с върба, топола и кукуряк. За първите две по-късно става ясно, че съдържат салицилати. След Освобождението започва издаването на сборници с народна медицина.

За родоначалник на българската народна медицина се смята Боян мага - син на цар Симеон, който обучавал богомилите да лекуват. Прославеният лечител е изгорен през 1114 г. в Констанинопол. През Византийското робство богомилите са кръстосвали страната и Европа, носейки на гърба си по две торби - едната с хляб и другата с билки. Почитаният светец Иван Рилски е бил известен народен лечител. Българската народна медицина дължи много на Неофит Рилски, Петко Рачов Славейков, отец Матей Преображенски - Миткалото, които са съхранили много от нейния опит. В бележника на Левски са намерени рецепти против зъбобол и кашлица.

Географското разположение на България е благоприятно за развитието на растения, които съдържат биологично активни вещества. От общо 3500 вида растения около 750 са лекарствени. Според ст. н. с. Люба Евстатиева от Института по ботаника към БАН в момента от България се изнасят около 200 вида билки. България заема първо място по износ на билки в Европа и се нарежда на 8 място по износ на билки в света. В страната ни се използват в аптечната мрежа като лекарствени препарати около 200 вида билки, а народната ни медицина използва останалите 550 вида билки.

Направените изследвания показват, че българските билки съдържат много голям процент биологично активни вещества. Освен това в нашата страна и на Балканския полуостров има редица редки видове, или ендемични видове, които също са медицински и които могат да се срещнат само тук и никъде на друго място. Такъв е например пиринският чай, който се търси в момента много на западния пазар. Изключително ценен е и вълнестият напръстник - digitalis lanata - има много ограничено разпространение на Балканския полуостров, и е ценна суровина за получаване на сърдечно действащи препарати. И именно тук се намира родината на това растение. Тук е генофондът му. Оттук тръгват размножителните материали за получаването на различни сортове и за отглеждането му в различни краища на света.

В България има около 650 вида защитени растения, от тях 36 са медицински. Сред тях са блатният ир, блатното и обикновеното кокиче. Освен защитени видове билки има и такива, които са под специален режим на използване. Това са 35 вида, за които има определени квоти. Изследванията на Института по ботаника включват и опити за култивиране на тези общо 72 вида, от чието активно използване учените са се лишили. В момента в Института по ботаника са въведени в култура повече от 20 вида, като е създадена технология за отглеждане и са проучени най-перспективните популации с най-високо съдържание на биологично активни вещества. Основна грижа на учените - ботаници е чрез култивиране да запазят ресурсите от ценни лечебни растения за нас и за бъдещите поколения.