ЕП и Съветът договориха обвързването на еврофондовете с върховенството на закона

Страните, в които няма върховенство на закона, да нямат достъп до еврофондове. Условията на новия механизъм бяха договорени между Европейския парламент и Европейския съвет в четвъртък. Постигнатото споразумение е още една стъпка към финализирането по-големия процес по пакета на стойност 1.8 трилиона евро, включващ бюджета на ЕС до 2027 г. и фонда за възстановяване от коронавируса.

Много евродепутати и правителства казаха, че няма да дадат зелена светлина за отпускането на парите, ако няма нов метод, обвързващ еврофинансирането със спазването на демократичните принципи. В същото време Полша и Унгария обявиха, че може да блокират ратификацията на новия възстановителен фонд на ЕС, ако не харесват условията на механизма за върховенството на закона.

Договореният от представителите на ЕП и Европейския съвет механизъм предстои да бъде одобрен от двете институции. В крайна сметка бе приет компромисният му вариант, който е различен от този, който първоначално планираха Европейската комисия и Европейския парламент, предаде базираният в Брюксел сайт "Политико".

Разликата е, че механизмът ще може да се задейства по-трудно, тъй като решение за орязване на еврофондове ще трябва да бъде одобрено от квалифицирано мнозинство от страните членки. На практика това означава, че държавите от западна и северна Европа, които са по- настоятелни да се спазва върховенство на закона, няма да могат самостоятелно да стигат до санкции, тъй като ще трябва подкрепа и от други.

Освен това механизмът не обхваща всички области, свързани с върховенството на закона, а по-скоро се фокусира върху негови принципи, които "засягат или или има сериозен риск да засегнат доброто финансово управление на европейския бюджет или защитата на финансовите интереси на Съюза по достатъчно директен начин".

Въпреки това членовете на Европейския парламент успяха да включат някои от своите изисквания за работата на механизма, например директното упоменаване на "заплаха за независимостта на съдебната власт" като проблем, който може да е индикация за нарушени принципи на правовата държава.

Финансирането чрез еврофондове ще се спира не само при установени нарушения като ползване на пари не по предназначение, при корупция или измами, съобщават от европарламента. В новия механизъм ще бъде заложена възможността това да се прави и при нарушение на ценности, които ЕС счита за фундаментални – равенство, човешки права, права на малцинствата, различни свободи.

Как и кога?

Еврофондовете могат да бъдат спрени, ако се установи нарушение, пишат от европарламента. Процедурата ще се задвижва от Европейската комисия. Стартирането ѝ ще отнема между 7 и 9 месеца. След като ЕК предложи мерки срещу определена държава, Съветът ще има един месец (с възможност за отлагане 2 месеца), за да ги одобри с квалифицирано мнозинство. Дали такова ще бъде събрано, зависи от конкретната ситуация. По принцип квалифицирано мнозинство в Съвета се събира, ако предложението е подкрепено от 55% от 28-те страни членки и предложението е направено от страни, които представляват 65% от населението на ЕС.

В отговор на опасения на евродепутати, че механизмът може да бъде игнориран от страни членки, договореният компромис предвижда ЕК да може да използва правото си да свиква Съвета тогава, "когато смята това за целесъобразно", отбелязва "Политико".

Невинни жертви

При преговорите между девроепутатите и Съвета е търсена възможност при евентуално задействане на механизма да не пострадат директните бенефициенти на европари като фермери, неправителствени организации или студенти, посочва ЕП. Затова е създадена онлайн платформа, чрез която те директно ще могат да се обръщат към ЕК, за да бъдат сигурни, че финансирането ще продължи.

Идеята на механизма е да се санкционират националните власти за допуснати от тях пропуски.

Следващата стъпка

Договореният механизъм трябва да бъде формално одобрен от ЕП, както и от Съвета на министрите, в които влизат министри с различни ресори от страните членки. Кога ще се случи това не е ясно.

Засега не се знае и откога ще започне да действа новият механизъм. Самата договорка за създаването му обаче се счита за успех. Тя се постигна, след като ЕК започна да изготвя годишни доклади за състоянието на върховенството на закона за всяка отделна страна. Първият доклад за България бе силно критичен и съсредоточен около безконтролната власт на главния прокурор.