ЕП одобри спорните нови правила за авторското право в интернет

Европейският парламент прие във вторник промените, свързани с авторското право в интернет. С приетия документ се отбелязва отговорността на платформите за качваното съдържание от потребители. Това бе ключовият вот за този текст, защитаван от медии и хора на изкуството, но критикуван от големите интернет-платформи и привържениците на свободата на интернет

Днешното пленарното заседание на Европейския парламент в Страсбург бе последният шанс за приемане на спорната директива преди европейските избори от 23 до 26 май.

Връзките към новинарски статии, придружени от "отделни думи или много кратки извлечения", могат да бъдат споделяни свободно, решиха евродепутатите.

Журналистите трябва да получават дял от всяко възнаграждение, свързано с авторското право, което постъпва в новинарските издателства. Творците и издателите на новини ще имат правото да се договарят с интернет дружествата, се посочва в приетия текст.

За промените гласуваха 348 евродепутати, 274 бяха "против", а 36 се въздържаха. Целта на промените е дългогодишните права и задължения в закона за авторското право да се отнасят и за интернет.

Очаква се от промените да бъдат засегнати най-пряко ЮТюб (YouTube), Фейсбук (Facebook) и Гугъл Нюз (Google News), се отбелязва в съобщение на ЕП.

"Това е важна стъпка към коригиране на ситуация, която позволи на няколко компании да печелят огромни суми пари, без да заплащат на хилядите творци и журналисти, от чиито труд зависят", посочи докладчикът по темата в ЕП Аксел Фос (ЕНП, Германия) .

Носителите на права - музиканти, изпълнители и автори на текстове (творци), както и издателите на новини, ще могат да договарят с интернет дружствата своето възнаграждение за използвания им труд. Издателите на новинарско съдържание ще могат да сключват споразумения от името на журналисти за използването на новини от т. нар. новинарски агрегатори - сайтове, които не произвеждат, а възпроизвеждат съдържание.

Споделянето на откъси от новини е изрично изключено от промените и остава, както е било досега. "Откъсите" - "много кратки" статии, ще продължат да излизат в Гугъл нюз или Фейсбук. Качването в мрежата на защитена творба с цел цитиране, критика, рецензия, карикатура, пародия или пастиш, не е обхванато от новите изисквания.

Качването на творби в онлайн енциклопедии с нетърговска цел, например в Уикипедия (Wikipedia), или в платформи със софтуер с отворен код, ще бъде изключено от промените.

Авторите и изпълнителите ще могат да изискват допълнително възнаграждение от разпространителя на правата им, когато първоначално договореното възнаграждение е несъразмерно ниско в сравнение с ползите, получени от разпространителя.

Ограниченията за авторско право няма да се прилагат за преподаване или за онагледяване. Авторският материал ще може да бъде използван безплатно за защита на културното наследство. Произведенията извън търговско обращение могат да бъдат използвани, когато не съществува лицензираща организация за съвместно управление.

Дълга и ожесточена битка

Текстът бе замислен, за да адаптира към дигиталната епоха европейското законодателство в областта на авторското право, датиращо от 2001 г.

Представена от Европейската комисия през септември 2016 г., реформата бе обект на безпрецедентно лобиране от страна на привържениците и на противниците си, отбелязва Франс прес.

Нейната "цел е да позволи на печата и на хората на изкуството да получават част от приходите от разпространението на продуктите и творбите им в интернет", обясняват над 170 знаменитости, подписали се под статия, публикувана във френския седмичник "Журнал дю диманш".

В другия лагер са гигантите от Силициевата долина и привържениците на свободния интернет, които се боят, че този канал за разпространение ще бъде ограничен.

Понастоящем интернет компаниите имат слаб стимул да сключват справедливи лицензионни споразумения с притежателите на права, тъй като те не се смятат за отговорни за съдържанието, което техните потребители качват. Те са задължени да премахват само съдържанието, което нарушава правата, когато притежателят на права ги помоли да го направят.

Това обаче е тромаво за притежателите на права и не им гарантира справедливи приходи. Отговорността на интернет компаниите ще повиши шансовете на притежателите на права (особено музиканти, изпълнители и сценаристи, както и издатели на новини и журналисти) да осигурят справедливи лицензионни споразумения, като по този начин ще получат по-справедливо възнаграждение за използването на техните произведения, експлоатирани цифрово.

"Данък линк"

През последните години лъвският пай от нарастващите глобални приходи от дигитална реклама отива в интернет гигантите, които по този начин печелят дори от частично показване на новинарско съдържание, за което плащат издателите. Това задушава финансово медиите, които остават с все по-малък ресурс за издръжка на журналистически екипи и производство на качествено съдържание, включително разследвания.

Ето защо целта на поправките е да накара платформи като Google да споделят част от рекламните приходи с производителите на съдържание, което ползват. Противниците на новата мярка я заклеймиха като "данък линк".

Интернет търсачката твърди, че тя извършава безплатно разпространение на медийното съдържание и по този начин увеличава читателите му, поради което не е нужно да споделя приходи.

Другата поправка изисква платформите, които споделят съдържание (видеоклипове или музика), да гарантират, че то има осигурени всички права за излъчване.

Платформите, на които потребителите могат да качват материали, са задължени да положат "усилия" предварително да купят лицензи за всичко, което потребителите биха могли да качат, и да предотвратят нарушенията на авторското право. Те трябва да проверяват за права още при качването на файловете в техните сървъри, което изглежда нечовешко усилие, като се има предвид, че само в You Tube се качват по над 400 часа видео всяка минута. Това означава, че филтрирането трябва да се прави автоматично от компютри, а такива системи са освен скъпи и прекалено филтриращи.