ЕП подкрепи реформа на авторските права в противовес на технологичните гиганти

Европейските депутати гласуваха в сряда за цялостна реформа на авторското право, превърнала се в поле на небивала битка между творци и медийни издатели от една страна и интернет гигантите от друга.

На сесията в Страсбург евродепутатите одобриха нова версия на проект, който те отхвърлиха на 5 юли. Той създава ново "сродно право" за издателите на печатни издания.

Този вот проправя пътя към преговори за договаряне на окончателен текст със Съвета на ЕС, представляващ 28-те страни членки, които вече постигнаха компромис по въпроса на 25 май, както и с Европейската комисия.

Дълга и ожесточена битка

Промените ще повлияят на динамиката в отношенията между технологичните гиганти като Facebook и Google, от една страна, и техните клиенти, от друга. Европейските законодатели заеха страната на творческата индустрия – медийни групи, издателства и музикални продуценти – срещу технологичните гиганти, които твърдят, че новите изисквания за мониторинг на съдържанието ще задушат свободата в интернет.

Вотът бе предшестван от ожесточена и дълга лобистка битка, която в крайна сметка се фокусира върху мощта на технологичните платформи и дали те компенсират справедливо създателите на авторско съдържание.

Десетки изявени артисти, сред които бившият бийтълс Пол Макартни, подкрепиха законодателните промени, докато академици, предприемачи и основателите на Wikipedia заеха обратната позиция, предупреждавайки за непредвидени последствия.

Залогът в битката е как ще изглежда в бъдеще интеренет икономиката, отбелязва базираният в Брюксел сайт "Политико".

През юли Европейският парламент отхвърли постигнатият в онзи момент компромис за реформата, след което бяха направени допълнителни промени, които да решат някои от най-оспорваните клаузи.

"Данък линк"

Най- сериозни бяха споровете по член 11 и член 13, които съответно създават ново право за медийните издатели да могат да си осигурят приходи от съдържание, което се публикува в сайтове като Google News, както и право по-лесно да се проследяват нарушения на авторски права в сайтове като YouTube.

През последните години лъвският пай от нарастващите глобални приходи от дигитална реклама отива в интернет гигантите, които по този начин печелят дори от частично показване на новинарско съдържание, за което плащат издателите. Това задушава финансово медиите, които остават с все по-малък ресурс за издръжка на журналистически екипи и производство на качествено съдържание, включително разследвания.

Ето защо целта на поправките е да накара платформи като Google да споделят част от рекламните приходи с производителите на съдържание, което ползват. Противниците на новата мярка я заклеймиха като "данък линк".

Интернет търсачката твърди, че тя извършава безплатно разпространение на медийното съдържание и по този начин увеличава читателите му, поради което не е нужно да споделя приходи.

Другата поправка ще изисква платформите, които споделят съдържание (видеоклипове или музика), да гарантират, че то има осигурени всички права за излъчване.

Платформите трябва да проверяват за права още при качването на файловете в техните сървъри, което изглежда нечовешко усилие, като се има предвид, че само в You Tube се качват по над 400 часа видео всяка минута. Това означава, че филтрирането трябва да се прави автоматично от компютри, а такива системи са освен скъпи и прекалено филтриращи.
Поради това противниците на мярката я наричат "ъплоуд филтър". Привържениците ѝ смятат, че това ще позволи да се свие т. нар. дупка в стойността (value gap), т.е. разликата в заплащането, което получават авторите на съдържание, и печалбите на платформите. Според наблюдатели понятието value gap едва ли ще оцелее в окончателната версия на Директивата.

Добра новина на творческата индустрия и лоша за Google, Facebook и пр.

"Това е добра новина за творческите индустрии в Европа", заяви докладчикът на законопроекта Аксел Вос след гласуването.

Представителите на творческите индустрии също са удовлетворени. "Независимо от агресивната кампания срещу предложената Директива за авторските права, членовете на ЕП гласуваха в полза на авторите и признанието, че те също трябва да бъдат материално компенсирани от онзи, който използва техните произведения. Това е голяма крачка напред", се казва в изявлението на сдружението на авторите от аудиовзиуалния сектор.

Представителите на технологичните гиганти, които водиха мащабни имейл кампании срещу реформата, организираха петиции и дори пуснаха из Брюксел коли с билбордове, рекламиращи техните позиции, продължават офанзивата. 

"Днес евродепутатите решиха да подкрепят филтрирането в интернет в полза на големите в музикалния бизнес и издателските индустрии, независимо от огромното обществено възмущение. Ние се надяваме, че на следващия етап от преговорите правителствата в ЕС ще чуят притесненията на своите граждани", заяви Сиада Ел-Рамли, директор на лобистката група EDiMA, включваща Google, Facebook и Twitter.

Ще напусне ли Google News Европа?

Макар публичната фаза на дебата да е приключила, войната не е. Одобрените текстове сега подлежат на преговори между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС, който представлява страните членки. Тези триалози, както са наричани в Брюксел, ще възпламенят нова активизация на лобистките групи, които обаче вече няма да имат за цел да повлияят на публични позиции.

Сега вече творческият сектор е в по-силна позиция да защитава реформата в сегашния ѝ вид, след като страните членки се обединиха в подкрепа на настоящия компромис.

Критиците на реформата твърдят, че новите права на издателите, които ще принудят Google да плаща за възпроизвеждане на откъси от статии, всъщност ще е наказание за медиите, тъй като ще убие трафика към новинарските сайтове. Те изтъкват примера с Испания, която принуди Google News да напусне страната, което бе последвано от значителен спад на трафика към новинарски сайтове.

Застъпниците на реформата изтъкват, че ако правилата се прилагат в целия Европейски съюз, Google едва ли ще напусне целия блок, който е огромен пазар и източник на сериозни приходи. След окончателното гласуване на Директивата, страните членки ще имат значителна свобода по отношение прилагането на правилата, което означава, че държави като Холандия и Швеция може да ги отслабят, докато страни като Франция, чийто президент Еманюел Макрон се обяви в Туитър в подкрепа на разпоредбите, да ги прилагат съвсем стриктно.