ЕП ще обсъди сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на сигурността

ЕП ще обсъди сътрудничеството между ЕС и НАТО в областта на сигурността

Европейският парламент ще обсъди на сесията си в Страсбург във вторник два доклада, свързани със сигурността и взаимодействието с НАТО, предава БТА.


В документите се посочва, че основаната на правила международна система и европейското единство са поставени под въпрос от днешните геополитически сътресения и бързото влошаване на стратегическата среда. Необходимо е сътрудничество между ЕС и НАТО за борба с хибридните заплахи, включително с разпространението на невярна информация (дезинформация), се допълва в доклада, посветен на съвместните усилия на двете организации.


Дейностите (за дестабилизация) от страна на Русия се увеличават, запазва се опасността от отслабване на трансатлантическата връзка и съпричастността между държавите от ЕС, общият стратегически подход спрямо Москва трябва да бъде укрепен. ЕС и НАТО са загрижени от по-самоувереното военно поведение на Русия, както и от политическите манипулации, се добавя в текста.


Отчита се, че с напускането на ЕС от Великобритания 80 на сто от разходите на НАТО за отбрана ще бъдат осигурявани от държави извън Общността. Допълва се, че вследствие от британското оттегляне три от четири батальона по източния фланг на алианса ще бъдат под командването на държави извън ЕС.


В доклада за киберотбраната се посочва, че кибернетичните и хибридните предизвикателства, заплахи и нападения засягат сигурността, отбраната, стабилността и конкурентоспособността на ЕС. Добавя се, че ЕС е изправен пред невиждана заплаха от политически оправдани и държавно финансирани нападения, престъпност и тероризъм в интернет. Едва няколко държави от ЕС поемат отговорност за защитата на своите съобщителни мрежи и информационни системи.

 

Различни държавни субекти, сред които Русия, Китай и Северна Корея, както и недържавни субекти, включително организирани престъпни групи, подтиквани, наети или финансирани от държави, агенции за сигурност и частни дружества, са участвали в злонамерени действия в интернет за постигането на политически, икономически или свързани със сигурността цели. Тези действия включват удари по критична инфраструктура, кибершпионаж и масово наблюдение на граждани на ЕС, подпомагане на кампании за дезинформация и разпространение на зловреден софтуер за ограничаване на достъпа до интернет и работата на информационните системи.


Тези действия представляват незачитане и нарушение на международното право, правата на човека и основните права в ЕС, като застрашават демокрацията, сигурността, обществения ред и европейската стратегическа самостоятелност. Затова те следва да доведат до съвместен отговор, включително до използването на предвидените в "кибердипломацията" ограничителни мерки, например, в случая на частните дружества, глоби и ограничаване на достъпа до вътрешния европейски пазар, се предлага в доклада. Дадени са примери за подобни удари в Естония през 2007 г., в Грузия през 2008 г., а днес почти всекидневно - в Украйна.


Също утре ЕП ще обсъди въпроса с ядреното споразумение с Иран след оттеглянето на САЩ от документа. ЕС отчита, че съществуват въпросите с подкрепата от Иран за сирийския режим и програмата на Техеран за разработката на балистични ракети. Според ЕС тези въпроси трябва да бъдат решавани отделно. Очаква се евродепутатите да обсъдят с върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини възможното отражение от възобновяването на санкциите на САЩ върху сделките, сключени между Иран и някои европейски дружества като "Тотал" и "Ербъс".


В сряда се очаква ЕП формално да одобри предложението България и Румъния да получат допълнителен достъп до визовата система на Шенген. Така двете държави ще получат възможност да проверяват данни в системата за целите на борбата с тежката престъпност и тероризма. В доклада е записано, че България и Румъния "осигуряват значителни буферни зони за влизането в Шенгенското пространство". С премахването на всички ограничения за използването на шенгенската система двете страни ще бъдат в състояние да осигуряват същото равнище на защита на външните граници на ЕС, както "и другите държави от Шенген", пише в доклада.

Още от Европа

Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?