ЕП ще опита да приключи реформата на въглеродния пазар

Евродепутатите и страните членки на ЕС ще се опитат да завършат тази седмица преговорите за реформата на европейския въглероден пазар, която е в основата на климатичния план на 27-те страни членки.

Преговорите за "въглеродния данък" на границите започват в понеделник, а в петък (16 декември) и събота (17 декември) ще се коментират други теми.

АФП, цитирана от БТА, разглежда различни аспекти от тази реформа, предложена от ЕК през юли 2021 г., която е от ключово значение за конкретизиране на целта за намаляване с 55 на сто до 2030 г. на емисиите парникови газове на ЕС спрямо равнището им от 1990 г.

По-високи амбиции

За да покрият емисиите си въглероден диоксид, производителите на електроенергия и енергоемки промишлености (металургия, циментова промишленост) са длъжни да купуват "разрешения за замърсяване" на европейския пазар или така наречените квоти за емисии парникови газове.

Секторите, които този пазар, създаден през 2005 г., обхваща са 40 на сто от емисиите на ЕС. Общите квоти на страните намаляват с времето с оглед на целта да се насърчат да отделят по-малко.

Реформата ще ускори тази тенденция, сваляйки още по-драстично този таван.

ЕК и страните членки се стремят към намаляване до 2030 година с 61 на сто спрямо 2005 г. на емисиите в секторите, които подлежат на квоти (спрямо настоящата фиксирана цел за 43 на сто). Евродепутатите настояват на понижение с 63 на сто.

Целта на реформата е да укрепи "запаса от стабилност" на пазара, който да поеме излишните квоти и да гарантира баланса в търговията.

Пътен транспорт и строителство

Това е най-спорният момент. ЕК предложи да се създаде вторичен въглероден пазар за строителството и пътния транспорт. Доставчиците на горива и мазут трябва да купуват квоти, за да покрият въглеродните си емисии.

Европейският парламент, който е обезпокоен от социалното влияние на тези допълнителни разходи за потребителите, предлага да се ограничи механизма до офисни сгради и тежкотоварни автомобили.

Страните членки обаче яростно отхвърлят това предложение, придържайки се към първоначалния план. Според някои евродепутати различията са толкова големи, че преговорите по тази точка могат да бъдат отложени за 2023 г., за да има възможност за постигане на споразумение по останалата част от реформата.

Социален фонд за климата

Брюксел предлага да бъде създаден "социален фонд" със средствата от вторичния въглероден пазар, с които да се подкрепят уязвими домакинства и компании.

Евродепутатите и страните членки обаче са разединени относно начина, по който той да бъде създаден и общата стойност на пакета, тъй като постъпленията зависят от разширяването на въглеродния пазар към строителството и пътния транспорт.

"Въглеродна такса" на границите

"Механизмът за приспособяване", чиито условия трябва да бъдат финализирани днес, ще обхване вноса на ЕС в най-малко пет сектора (стомана, алуминий, цимент, торове, електроенергия) и те ще подлежат на критериите на пазара за производството на вносни стоки.

Край на безплатните квоти

В замяна на това ЕС ще отмени постепенно в засегнатите сектори квотите за безплатни емисии, отпускани до този момент на европейските компании, за да могат да се справят с конкуренцията извън ЕС.

Темпът на премахване на тези безплатни квоти и възможността за алтернативни субсидии за европейските износители ще са обект на дискусиите.

В други сектори разпространението на безплатни квоти ще остане, но ще подлежи на по-строги екологични критерии.

Въздушен и морски транспорт

Евродепутатите и страните членки вече се споразумяха на 30 ноември за включването на морския транспорт ( кораби над 5000 тона) във въглеродния пазар.

Те одобриха също миналата седмица постепенното премахване на безплатните квоти, предоставяни на авиокомпаниите , което ще ги задължи да плащат след 2026 г. за включване всички емисии от полетите им в рамките на ЕС.