Епохата Хавел

Последният чехословашки и първи чешки президент, Вацлав Хавел, напусна поста си точно в неделя в полунощ. Точно тогава беше спуснато президентското знаме в двора на пражкия Храд и дворецът отвори вратите си за всеки. В последните си дни на управление ВХ (както го изписват в чешката преса) си взе довиждане по телефона с държавни глави, разгледа последни молби за помилване, даде официална вечеря в Народния театър, поднесе цветя на Масарик и св. Вацлав. Вече стана ясно, че той ще е един от възможните кандидати за Нобелова награда за мир.

Но от понеделник Чешката република няма просто да остане без президент. За всеки е ясно, че от политиката си отива "последният и единствен герой на антикомунистическата опозиция в цяла посткомунистическа Европа от Берлин до Владивосток, който остана на върха през целия преход на страната си от геополитическия изток към геополитическия запад", както го нарече Тимоти Аш във в. "Гардиън".

Без него по съвсем различен начин щеше да протече времето след "периода на несвободата" (с постановление, прието от Федералното събрание на ЧСФР, така се нарича времето между идването на комунистите на власт и началото на Нежната революция). По различен начин чехите щяха да осмислят и да се справят с миналото си, защото Хавел е прозрял "необходимостта да се погледне с широко отворени очи собственото минало и да му се даде точно наименование". "Нежният" развод със Словакия също нямаше да изглежда така. Една от последните държавни визити на президента беше в Словакия и така отново придаде друга символност на отношенията между двете държави.

В анкета на "Млада фронта" една пражанка го нарича "единственият политик, който знаеше да прави политика със символи. А тях хората ги разбират."

И наистина Вацлав Хавел е политик, който най-добре разбираше и боравеше със символите, а това е един от най-успешните начини да уплътниш политическото действие със смисъл и да превърнеш волята си в послание.

Въпреки скромните си правомощия, фигурата на Хавел винаги е доминарала в чешкия обществен и политически живот. Дори и в пространството: президентският кабинет се намира на чешкия Храд - многовековното седалище на чешките владетели - издигнал се високо над Вълтава, докато мястото на пълнокръвната политическа власт, тази на премиера, се намира в ниското, в Страковата академия, която преди 1918 е била пансион за разорени аристократи.

Още в първите си години на власт Хавел промени Храда от историческо място в пространство на истинска културна революция. Героите на тази революция са идолите му от 60-те. Тогава гости на двореца бяха Джейн Фонда, Франк Запа (записвайки с него истински джем сешън), Лу Рийд, Ролинг Стоунс. Едва ли е случайно също, че в края на управлението си, по време на срещата на върха на НАТО през ноември, стаята, която преди е била запазена за Брежнев, сега беше дадена на Джордж Робъртсън. А това са ясни и категорични знаци, които от самото начало определиха посоката на чешкия път.

В последните месеци от управлението на Вацлав Хавел на Храда се появи огромно неоново сърце, пулсиращо в ярка червена светлина. Сърцето се извисяваше наред с мрачните готически кули на катедралата св. Вит и около него се развихри ожесточен дебат. За естетите то било недопустим кич и евтин продукт на поп културата, за консервативните Храдът заприличал на бърдак, прагматиците уточняваха, че ако ще е символ на Хавел, то е трябвало да бъде светеща халба бира... За повечето пражани, обаче, неоновото сърце е последното намигване на президента: нали негови са думите, че любовта и истината винаги ще побеждават лъжата и омразата. За автора на инсталацията Иржи Давид, смисълът е повече от ясен. "Вътре в тази сграда просто имаше човек с голямо сърце. Той си отива и сърцето изгасва". Сърцето изгасна още в петък, след 13 години работа на Храда.

Трудно е човек да си представи, че в понеделник Хавел ще се превърне просто в пенсионер. В много от последните си интервюта Вацлав Хавел казва, че не може да си представи просто да изчезне. На първо време, след като получи дипломатически паспорт, заедно със съпругата си Дагмар Хавлова ще си починат в Португалия или на Канарските острови. "Ами, естествено, заслужава!", пише отново в една on-line анкета друга гражданка, "встъпи в длъжност, когато на чешката крона имаше сърп и чук, отива си, когато Чехия на практика вече се готви да въведе евро-то."

Още от Свят