Епопея на обречените в битката с един незаконен строеж

Текстът, който ще прочетете, е отворено писмо* до министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, изпратено чрез медиите от живеещите в две сгради в центъра на София. Mediapool го публикува заради скандалния пример за беззаконие, описан в него. Типична за България ситуация, в която гражданите са безсилни пред институциите – общински, държавни, съдебни – и техния съзнателен отказ да изпълнят задълженията си и да защитят справедливостта и законността.

Уважаеми журналисти, обръщаме се към вас за съдействие по повод започналия в началото на май в разрез с писаните и неписани закони строеж на 40-метрова сграда срещу входа на Южния парк в София.

Заради уродливата устройствена конфигурация на застрояването скоро жилищата ни в по-ниската сграда зад нея ще се превърнат в зандани, в които няма да прониква естествена светлина.

Опитите ни да потърсим защита от държавните институции, отговарящи за контрола върху строителството – РДНСК и ДНСК, потънаха в пълната им глухота.

За  историята на този строеж има дебела папка в архива на Софийската община, където началото ѝ е поставено от двама основни участници. Единият е Пламен Илиев, дългогодишен председател на Стопанската комисия по времето на Софиянски и първия мандат на Бойко Борисов. Другият, разбира се, е главният архитект Петър Диков.

С няколко дирижирани от Илиев хода общинската собственост върху половината от застроявания в момента терен преминава в ръцете на собственика на фирмата "Билд комерс“, който се сдобива и с частния дял. По съмнителен от гледна точка на закона начин, също описан в жалба до съда, е съчленен нов единен урегулиран поземлен имот (УПИ) и остава  да започне застрояването му.

За целта през пролетта на 2007 г. СОС одобрява предложен от Диков проект за устройствена промяна на новия УПИ - от зона с жилищно-комплексно застрояване Жк ( с височина на строителството до 26 м.) в смесена многофункционална зона (Смф) за високо строителство.

Ключовата дума за последвалите събития е ПРОЕКТ, защото по смисъла на закона тази промяна никога не се е състояла. Доказва го и действащият в момента Общ устройствен план (ОУП) на София, който е графичната част на влезлия в сила от началото на 2007 г. специален Закон за устройството и застрояването на Столичната община – ЗУЗСО. В ОУП дори и след промяната му миналата година мястото, където се строи – на ъгъла на бул. "Витоша“ и ул. "Бяла черква“, е в кафявия цвят на Жк, докато зоните „Смф“ са обозначени в лилаво.

Законна промяна не е имало и не може да има по две основни причини. Едната се съдържа в самото решение на Общинския съвет за одобряване на проекта, в което изрично е записано да бъдат уведомени заинтересованите лица, каквито са притежателите на съседни имоти, за да могат да го обжалват в срок. Втората е изискването проектите за промяна на утвърдените с ОУП устройствени граници да се подлагат на обществено обсъждане.

Нито едно от тези условия за законност не е изпълнено, затова и Диков вероятно не е посмял да фалшифицира ОУП и да "впише" подобно изменение в него (като куриоз: предложеното преместване на устройствена граница разсича на две съседна на строежа сграда, давайки на едната ѝ половина статут Жк, а на другата – Смф).

А щом одобреният от СОС проект на главния архитект за тази промяна не е отразен в новия, променен през 2009 г. ОУП, той завинаги си е останал ПРОЕКТ и не може да служи като законно основание за каквото и да е решение.

Изчаквайки да минат местните избори, главният архитект обаче издава незаконната по същите причини заповед №РД-50-09-1716/27.12.2007г. за изменение на плана за регулация и застрояване (ИПРЗ) на въпросния УПИ, като го "прави“ "Смф“. Останалият извън общината пък Пламен Илиев започва да регистрира фирми, една от които е "Тулекс“.

След известно и вероятно предизборно затишие през септември 2009 г. главният архитект издава и разрешението за строеж върху въпросния терен. Изписаните върху него инвеститори са предвидимо познати - фирмата "Билд комерс“, на чийто собственик е дадена общинската земя, и "Тулекс“ на Пламен Илиев.

Главният архитект цинично сочи като основание за разрешението собствената си незаконна заповед за ИПРЗ, за да им "позволи” 40-метрова височина при позволени за Жк 26 метра.

В интервю за "Монитор“ от есента на 2006 г. по повод новия ЗУЗСО Петър Диков казва: "Всеки ще може да види какво става в неговия квартал, около него и в цяла София. Ще има ясни правила за инвеститори, за граждани, за общината. Гражданите ще знаят какво става, а няма да се чудят и да реагират, като дойдат строителните машини... Аз не съм противник на никоя инвестиция. Но ако се направи проектът така, че да не пречи, т.е. да се спазват нормите и да не се засенчват съседни сгради,  нека да строят.“

Всяка произнесена от главния архитект буква е лъжа. И гражданите разбраха какво става, когато на 1 май т. г. дойдоха строителните машини, и нормите така са спазени, че едната от двете съседни на строежа жилищни сгради ще е напълно засенчена.

Диков си позволява да говори така, защото знае, че може да разчита на две самоотвержено бранещи действията му институции – строителния контрол и съда.

Съдбата на полетелите към РДНСК София -град, ДНСК и Софийския административен съд жалби поне дотук показва само волята на община, държава и съд да действат в синхрон срещу интересите на гражданите и в полза на "инвеститорите".

От РДНСК отвръщат на жалбоподателите, че нямат правен интерес, т. е. законно основаните да се жалват, четейки само един, специално монтиран текст в Закона за устройство на територията (ЗУТ), без да стигат до следващия - че при неспазване на нормите съседите стават заинтересовани лица с право да обжалват строителството.

Когато не можe да се възползва от удобния член, РДНСК просто не отговаря на жалбите, оставяйки на съда да продължи "делото".

Съдът веднъж определя, че не е нужно да постановява спиране на строителството, тъй като самата жалба имала такова действие (на кого ли го съобщава, след като на тези, които трябва да го спрат, не им пука?). Друг път - ако е обжалван мълчаливият отказ на началника на РДНСК да изпълни задължението си и да премахне започналия въз основа на невлязла в сила заради обжалването ѝ заповед за ИПРЗ - направо отнема правото на гражданите да се жалват. С  мотива, че такава била съдебната практика!

А практиката е да не им признава правен интерес да протестират, въпреки ясния текст в ЗУТ и въпреки разпоредбата, с която Административно-процесуалният  кодекс го е упълномощил да постанови спирането на строителството до съдебното решение, за да не настъпят вредни последици за някоя от страните.

Парадоксално тъкмо отдел "Правен“ на НАГ, откъдето е издадена злополучната заповед за ИПРЗ, е дал официално становище, приложено в жалбите - че "на основание чл. 166, ал. 1 от АПК е спряно действието на горецитираната заповед и същата не бива да се прилага“. Със становището разполагат и в РДНСК София-град, но явно нищо не може да накара и служителите ѝ, и съда да прочетат и по този начин закона.

Практиката на административния съд освен това далеч не е толкова уеднаквена, че да служи като мотив на съдебни решения. Ако я проследите на сайта на ВАС, ще установите например една интересна подробност: че ако фирма има думата „голф“ в името си и обжалва мълчалив отказ или какъвто и да е акт на строителния контрол, за разлика от гражданите, на нея винаги ѝ се признава правният интерес. Какво обяснява този специален подход не е въпрос с повишена трудност.

Затова Европейският съд за правата на човека е на път да се превърне в основен източник на правосъдие за българските граждани – там те не са унижавани да доказват правния си интерес срещу административни актове, тъй като това право им е дадено пряко от Европейската конвенция за правата на човека. Съдиите в Страсбург  разглеждат жалбите по същество и в случаи като нашия изискват да докажем с какво строителството ни нанася вреди. Защото работят според смисъла на закона - да въздадат справедливост.

И когато България е осъждана да плаща обезщетения заради забавено правосъдие и несправедливи съдебни решения (според статистиката - трета по осъдителни присъди след Русия и Турция), нека не забравяме, че санкцията не се плаща от виновните, а пак от данъците на гражданите, с които те издържат общинската и държавната администрация и съда срещу задължението им да взимат адекватни и справедливи решения.

Като обикновени граждани на "европейска“ България не получаваме отговор защо ни се отнемат основни права - да защитим собствеността си и в жилищата ни да влиза естествена светлина. За нас няма съмнение, че сме разигравани в полза на "инвеститорите”. Така те печелят време, разчитайки, че ако сградата бъде издигната, дори да е незаконна, няма да бъде съборена.

Надяваме се вие като журналисти да пробиете стената от формализъм и безразличие на институциите, в чиято жертва може да се превърне всеки.  Затова се обръщаме чрез вас към министър Росен Плевнелиев, който обяви, че на 13 декември започва събарянето на незаконните строежи:

1. След като подчинените ви контролни органи отказват дори проверка дали са спазени строителните норми, кой според вас трябва да го прави, при положение, че законът изрично посочва РДНСК като пряко отговорна за контрола върху незаконното строителство?

2. Вследствие на бездействието на РДНСК съдът възлага на вещи лица да изпълняват функциите на строителния контрол, за което жалбоподателите им плащат хонорар. Съзирате ли абсурда, г-н министър -  че данъкоплатците плащат на вашите служители да не си вършат работата?

И ако е възможно, не отговаряйте, че такъв е законът. На каквито и издевателства да е подлаган, ЗУТ все така задължава и дава възможност на контролните институции да решават строителните казуси ПО СЪЩЕСТВО. А точно това в РДНСК София-град отказват да правят, като се крият зад бланкетната употреба на един избран текст от закона и не изпълняват разпоредбите му, свързани с конкретните им функции и задължения.

3. Затова се обръщаме към вас, г-н министър – съответства ли строителството на 40-метрова сграда на ъгъла на бул. "Витоша“ и ул. "Бяла Черква“ в София на разпоредбите на специалния ЗУЗСО (който е с висшестоящо действие спрямо ЗУТ ) с графичната му част ОУП – във вариантите и на предишния, и на сега действащия? И ако не съответства, ще включите ли този строеж в премахването на незаконното строителство, което ще започне на 13-и декември? Защото нали сам казахте – то не може да бъде узаконявано със задна дата?

Отвореното писмо е от живеещите в съседните на строежа сгради на  ул. "Димитър Манов" № 85 и на бул. "Витоша" № 200 в кв. "Иван Вазов" в София.