Малък салон с изглед към Босфора, стените с рафтове, пълни с книги, плочи и дискове, една типична къща на прогресивен интелектуалец в Нишанташъ. Домакинята обаче ми разказва една безкрайна, странна история.
"Бях в Америка, в университетския кампос с други трима приятели, студенти от Турция. Току-що бяхме научили новината за военния преврат в Анкара, излязохме навън и тържествувахме, бяха полудели от радост. Американските студенти ни гледаха като извънземни".
Бе пролетта на 1960 г. Г-жа Еда следваше медицина със стипендия в Америка. Нейните приятели в Анкара и Истанбул се бяха разбунтували срещу тогавашното правителство на Мендерес. В Истанбул безредиците бяха жестоки. В сблъсъците с полицията бяха загинали двама студенти. В Анкара правителството бе изпратило армията да се справи със студентите, окупирали сградите на университета.
Няколко часа по-късно гласът на полковник Тюркеш, впоследствие основател на "Сивите вълци", обяви по радиото, че армията е поела управлението на страната. "И някак си така се получи, че ние като леви студенти трябваше да тържествуваме заради един преврат"! Повтаря ли се историята?
Аналогии
Мендерес бе през 50-те години, нещо подобно на Ердоган през 2002 г. Американците бяха наложили на Турция като условие за участието ѝ в НАТО многопартийни избори. Партията на Кемал (Ататюрк – бел.ред.) за първи път се сдоби с политически противник - Демократическата партия на Мендерес, която с появата си спечели изборите през 1950 г. с 50,3 н на сто от гласовете. Народните, консервативни, религиозни маси от Анадола, тежко угнетени от светския прозападен кемалистки режим, бяха открили своя лидер.
Имамите отново се сдобиха със свобода да проповядват по класическия арабски начин и да приканват вярващите към молитви. А Мендерес печелеше изборните битки една след друга.
И това продължи до 1960 г., когато избухнаха студентските безредици. Това бяха децата от "поколението на Мендерес", израснали в годините на икономическия либерализъм и на относителното развитие на страната през 50-те години, допринесли за нарастване на броя на студентите в университетите, открили вратите на тези учебни заведения и за децата на най-бедните семейства. Точно те се бяха вдигнали срещу "султана", премиера, започнал да притеснява с високомерието и деспотизма си. Бунтът на студентите даде повод на офицерите, завършили в американски военни академии, в момент, когато Мендерес бе обявил, че заминава за Москва, да го свалят, да го съдят и през 1961 г. да го обесят на о-в Имралъ.
През 1960 г. двете Турции - малцинствената бяла Турция, гледаща на Запад, изпитваща отвращение от забрадките и имамите, и другата Турция, огромното море от угнетени вярващи без права, освен правото жените да носят забрадки, да заключват щерките си по къщите и да ги убиват, ако ги посрамят, влязоха в жесток конфликт. Ако през 1960 г. имаше избори, Мендерес силно популярен в другата Турция, щеше да ги спечели за четвърти път.
Привържениците на западния модел на демокрацията премахнаха с преврат демокрацията, за "да я спасят" от "ислямистката опасност". А разгневените студенти бяха отпразнували това, като победа на демокрацията.
Омагьосан кръг
При следващия преврат през 1971 г. г-жа Еда, вече лекар в Истанбул, не тържествува. Тя е сред арестуваните. Същото се случва и през 1980 г. при преврата на Еврен. През 2002 г., макар че сърце не ѝ е давало да гласува за Партията на справедливостта и развитието, тя е била сред онези, сметнали, че Ердоган е единствената надежда да разбие омагьосания кръг на деспотизма. По онова време много леви, прогресивни хора, интелектуалци, са виждали в лицето на Ердоган един странен, неочакван освободител.
"Мислех си, че ислямистите са били необходимият инструмент, за да се помири демокрацията с демокрацията в Турция, за да се помирят вярващите в демокрацията с основната идея на демокрацията, че управлява мнозинството".
Сега обаче тези дни г-жа Еда отново е на страната на децата, които участват в демонстрациите на десет минути от дома ѝ. "Радвах се всеки път, когато Ердоган печелеше точки по отношение на "дълбоката държава", вътрешно тържествувах, когато затваряше генералите в казармите или ги пращаше по затворите, но сега ме плашат високомерният му стил и диктаторските му прийоми. А имам и двама приятели журналисти в затвора, а други петима журналисти, приятели, са уволнени тъй като критиките им притеснявали правителството, издателите също треперят да не би да разгневят султана и да загубят работата си".
Хората, които излизат на площад Таксим и по улиците на Бешикташ, са много млади, за да са преживели този етап от историята, като г-жа Еда. Те не са били свидетели на дълбокия исторически конфликт между двете Турции. Нито пък са преживели непосилното авторитарно отклонение на "светската", кемалистка Турция, господството в името на преодоляването на "ислямистката опасност", на един дълбоко корумпиран, несвободен и непрестанно заговорничещ военнобюрократичен елит.
Това са децата от "времето на Ердоган". Те израснаха в годините на либерализация на турската икономика, в годините, когато Ердоган заедно с МВФ разчупиха задушаващата прегръдка на икономиката от старите елити, държащи контрола над държавата. Те израснаха в годините, когато новите елити излязоха на повърхността, когато скъпите курорти на Егейско море започнаха да се пълнят с жени със забрадки и черни дрехи, слизащи от черни луксозни лимузини. Те израснаха в годините, когато десетки частни университети наводниха турските градове, довеждайки турските младежи, дори момичетата със забрадки в директно съприкосновение с чужди преподаватели и видни интелектуалци, и с културата на глобализацията. Това са тези деца от средната класа, децата от "поколението на Ердоган", излезли сега на улиците.
Въпрос
И така повтаря ли се историята? Един младежки бунт ще сложи ли край на "ерата Ердоган" при различни условия и с други средства, както един друг младежки бунт сложи край на "ерата Мендерес"? Трудно е да се каже. Трудно е да се предвидят динамичните процеси, наводняващи планетата Турция. Веднъж бях попитал самия Ердоган дали се страхува, че би могъл да има съдбата на Мендерес. Това бе за втори път, когато се срещнах с него в дома му в Касъмпаша. В антрето се запознах с брат му, който като дете е работил при един грък, търговец на сирене на пазара.
Самият Ердоган тогава не даваше вид на високомерен човек, който току-що е станал премиер: "не се ли страхувате да не би да ви сполети съдбата на Мендерес", попитах го аз. А той се засмя и ми даде отговор, от който ясно се видя, че е премислял това много пъти: "Не. Виждате, че него първо го направиха премиер, а след това го пратиха в затвора. Мен първо ме пратиха в затвора, а след това ме направиха премиер".
Много бих искал сега да повторя този мой въпрос на Ердоган.
По БТА
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Прочетете какво пише един от водещите политолози:
Започналите на 28 май протести в Таксим и спечелили в началото
симпатии се превърнаха в демонстрации на гражданско опекунство поради
неправилната и твърда полицейска намеса, военолюбието на левите
радикални групировки и откраднатите от международниците искания в
платформата „Таксим”.
Мирното, почти здравословно и законно начало на демократичните
протести беше опетнено от мига, в който се появиха суматохата и
безредието. Създадоха ги хора, които си …
поставиха за цел да отслабят
влиянието на премиера Ердоган и неговата Партия на развитието и
благоденствието или пък нещо по-лошо – да свалят правителството по
недемократичен начин. Събитията започнаха да излизат от мирното си
послание и се преврнаха на места във вандализъм. Загинаха трима наши
съграждани – един полицейски комисар и двама протестиращи. Много
полицаи и демонстранти пък бяха ранени; повреди се обществено
имущество.
Създаденото в композицията на демонстриращите групи прозиращо
споразумение, извън противната страна – премиерът Ердоган и Партията
за развитие и благоденствие – нямаше нищо общо нито с методите, нито с
въображенията за по-добро бъдеще. Затова трябва дебело да се подчертае
ТУРЦИЯ ПО АЛЕЯТАНА ПАРКА „ГЕЗИ”
Експресно издание на издателство „Ерен Медиа”.
Издателство „Ерен Медиа”. www.erenmedia.eu; E-mail: [email protected]
това споразумение, което се измъчваше да оцелее само с хляб във вечерта
на религиозния празник „Кандил”.
В същността на демонстрациите основна роля имаше все по
авторитаризираща се власт на премиера и някои решения на
правителството, които не се вписваха в житейския стил и очаквания на
хората. Но тези причини не могат да обяснят поведението на
управляващите като опозиционери, тоест уличността. Трябва вече да се
преодолее използването на военна или полицейска сила при всяко улично
масовизиране на опозицията и трябва да се постъпва като при развитите
демокрации.
НОВО ОПОЗИЦИОНЕН СТИЛ ?
Стилът на демонстрациите в парка „Гези” изкара на преден план „уличната
опозиция”. Тя е сигнал, че в съществуващата композиция на турската
политика вече има опозиционна недостатъчност или безизходност.
Опекунството на армията вече е отслабено и като че ли се задава нов
опозиционен стил.
За правителството е тревожно, че исканията не се предявиха чрез
познатите политически механизми. Чевството, че подобна опозиция е
силна, натоварва с парадоксална тежест.
От тук нататък Партията на Ердоган трябва да се приспособи и подготви
за новия опозиционен стил. Било като усвои ново политическо говорене,
било като вземе мерки срещу полицейщината.
Заедно с това правителството може да прави някои реформи с узаконения
си авторитаризъм. Но трябва да се откаже в името на демократична партия
от политики като „вътре сме либерали, навън сме националисти”. Пътят за
това е прилагане риториката на успокояване и убеждение, която трябва да
бъде извадена от чантата на политическите инструменти.
ДЕМОКРАЦИЯ И ПРОТЕСТИ
Ако е грешно възприятието, че методът на новата опозиция е в духа на
демокрациите и че правителството е длъжно да изпълнява желанията на
всички, които протестират на улицата, то това е поради грешното
разбиране на истинската демокрация.
Как подобни протести се правят в истинските демокрации е очевидно
ясно. В съзвучие със законите всеки може да потърси демократичните си
ТУРЦИЯ ПО АЛЕЯТАНА ПАРКА „ГЕЗИ”
Експресно издание на издателство „Ерен Медиа”.
Издателство „Ерен Медиа”. www.erenmedia.eu; E-mail: [email protected]
права и правосъдие. Появата на различни гласове или
цветове/политически/ или пък на мирни законови протести не е нещо
притеснително за Турция. Но в протестите в парка „Гези” има основен
акцент: „Дори и значителен процент хора да подкрепят проектите на
правителството, ние сме против тези проекти. И вие трябва да се
съобразите с нас!” Такова поведение е недопустимо в картата на
демокрацията. От друга страна правителството е длъжно да вземе под
внимание алтернативата, която се предлага от опозицията в един спокоен и
аргументиран стил.
Събитията ще бъдат сериозни преценени от новата опозиция и
правителството. И ако новата опозиция намери подходящите инструменти
и ако споровете се водят в условията на една рационалност, може би това,
което сега някои оприличават на „пролет” бъдещите хроники на историята
ще го маркират като „ родилните болки на нова Турция”.
Тази госпожа Еда очевидно не знае какво иска. Хем до края, хем душата в рая. Не че тук сме по наясно със себе си, де. Питайте Огнян Дебелинчев как се опитва да се ивърти сега в две опсоки едновременно.
Историята се пoвтаря разбира се като фарс. Остана да видим дали днешните актьори са научили уроците на историята.
Турциа и ердоган да си ресашават проблемите без да се навираме кадето атовете се ритат......все пак ние сме в Европа, макар че Ер-ган както е почнал да обикалъа бившитте османски територии в Африка, нъама работа в БГ и на Балканите. Мойе да отиде на офиц.посещение в Дамаск например!
г-н Цимас,това няма как да стане.По 3 причини:Първата Ви е казал самият г-н Ердоган.Втората:На остров Имралъ "резиденцията" е заета от г-н Абдуллах Йоджалан.И третата:В Турция смъртното наказание е отменено.
На Запада му трябва по-послушна и зависима Турция, която да се конфронтира с Русия и Китай по повод на Сирия. Сегашната Турция не е удобна за новия тоталитаризъм (който още се определя като 'глобалзъм' или като разновидността на Марксизма, наречена 'троцкизъм'). Защо не е удобна? Защото все повече се превръща в част от проспериращия и по-модерен 'млад' свят, който днес се намита на Изток и е част от разрастващия се BRICs.
Там е работата,че Ердоган,не без помощта или подкрепата на Запада, обезсили военните, измени с абсолютното си мнозинство конституцията така,че военните вече нямат тази власт и влияние в обществото.Иначе те досега да са направили преврат и да въведат ред и спокойствие в страната.Така се отприщи пътя зя постепенната ислямизация на Турция, за което отново да повторим, Запада с глупавата си политика към Турция има определена вина.