Ердоган печели референдума с малка преднина и взима цялата власт в Турция

Опозицията оспорва вота и иска повторно преброяване на голяма част от бюлетините

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган спечели с едва около 3% преднина инициирания от него референдум за конституционни промени, които заменят парламентарната система с президентска и му дават възможност  да остане на власт поне до 2029 г., доближавайки страната до едноличен режим. 
 
При 99% преброени бюлетини 51.3% от гласувалите са подкрепили най-радикалната промяна от създаването на модерната турска република преди близо век, a 48.7% са били "против".
 
Избирателната активност e oколо 86 процента, съобщи телевизия Хабертюрк, цитирана от Ройтерс.
 
Ердоган вече се е обадил на Бинали Йълдъръм, за да го поздрави за победата на референдума, а привържениците му вече празнуват победата, съобщиха местните медии.
 
Лидери на турски опозиционни партии обаче изразиха сериозни съмнения в честността на проведения вот заради сигнали за редица нарушения из страната. Най-сериозното съмнение около честността на вота е безпрецедентното решение да бъдат признат за валидни бюлетни, подадени без официалния печат.
 
Народнорепубликанската партия ще настоява за повторно преброяване на до 60 на сто от бюлетините на референдума, съобщи зам.-председателят ѝ Ердал Аксюнгер.
 
Крехката преднина в полза на конституционните промени затвърждава предварителните прогнози и силното разделение в страната. 
 
Преобладаваща част от гласоподавателите в повечето окръзи на Турция са гласували с "да" на всенародното допитване, съобщи СиЕнЕн-Тюрк.
 
С "не" са гласували обаче повече избиратели в най-големите градове Истанбул, Анкара и Измир, както и в северозападните и западните окръзи Одрин, Къркларели, Текирдаг, Чанаккале, Измир, Айдън, Мугла и Денизли и в южните окръзи Анталия, Мерсин и Адана. По-голяма част от избирателите в югоизточните окръзи, населени главно с кюрди, също са предпочели да гласуват с "не" на референдума.
 
Турският вицепремиер Вейси Кайнак заяви, че гласовете "да” на референдума не са толкова много, колкото се е очаквало, но въпреки това водят.
 
Според съветника на турския президент Мустафа Акъш хората са одобрили новата система.
 
"Аз се надявам, че тя ще бъде много добра за нашата страна”, допълни Акъш.
 
Бюлетините без официален печат ще се смятат за валидни
 
Изборният ден бе белязан от единични случаи на насилие, които взеха три жертви, а опозицията се оплака, че полицията пречи на наблюдателите ѝ.
 
Опозицията протестира и срещу решението на Върховния избирателен съвет на Турция бюлетините, които нямат официалния печат на съвета, да  бъдат приети за валидни.
 
Това е безпрецедентно решение и според съвета се дължи на това, че много от гласувалите са се оплакали, че са получили бюлетини без официален печат. 
 
При предишните избори бюлетините без печат бяха обявявани за невалидни. 
 
Социологическите проучвания преди вота даваха лека преднина на гласовете "за", но всички прогнози бяха в рамките на статистическата грешка. 
 
Над 55 милиона турски избиратели имаха право да се явят пред урните, за да дадат своя глас "за" или "против" поправките в конституцията. Право на глас имаха и близо 3 милиона турци в 57 страни, които имаха възможност да гласуват в турските дипломатически мисии в периода от 27 март до 9 април.
 
Какви са конституционните поправки?
 
Пакетът с поправки в конституцията съдържа общо 18 предложения, сред които да отпадне постът министър-председател и президентът да ръководи правителството, да назначава и освобождава министри, да издава изпълнителни укази, да изготвя бюджета. Премиерският пост ще бъде заменен от вицепрезидент, също назначаван от президента.
 
Друга промяна е, че действащият президент ще може да остане обвързан с партията си. В такъв случай, ако партията на държавният глава е водещата политическа сила, той ще има контрол не само над изпълнителната, но до голяма стенпен и над законодателната власт.
 
Именно това са и най-оспорваните от опозицията промени.
 
Промените предвиждат още увеличаване на броя на депутатите от 550 на 600, сваляне на възрастовата граница за народни представители от 25 на 18 години, като хора, обвързани с армията, не могат да влизат в парламента.
 
Мандатът на парламента се увеличава от четири на пет години, а изборите ще се състоят в един и същи ден с тези за президент.
 
Ако промените бъдат приети, това би означавало, че Реджеп Таийп Ердоган ще може да остане на власт още два мандата след приключване на сегашния си и при спечелване на следващите избори през 2019 г. и 2024 г. да бъде президент до 2029 г.
 
Друга възможност за допълнително увеличаване на този период са предсрочните избори. При насрочването на такива по време на втория мандат на президента, действащият държавен глава ще може да се кандидатира отново.
 
Внася се промяна и в начина за свалянето на президента от власт. Обикновено мнозинство или 301 депутати ще могат да предложат разследване за престъпления, извършени от държавния глава, но това предложение трябва да бъде прието от 3/5 или 360 от народните представители.
 
След края на разследването, за да бъде подведен под отговорност президентът, ще трябва гласа си да дадат 2/3 или 400 от депутатите.
 
Разследването за престъпления на президента ще се поема от Конституционния съд. Броят на съдиите в него се намалява от 17 на 15 души, 12 от които се назначават от държавния глава.
 
Военните съдилища се разформироват. Броят на магистратите във Върховният съвет на съдиите и прокурорите се намалява от 22 на 13 души, четирима от които се назначават от президента.
 
Жертви на насилие в изборния ден
 
Изборният ден бе белязан от няколко по-големи инциденти въпреки засилените мерки за сигурност.
 
След сбиване пред изборна секция в югоизточната турска провинция Диарбекир трима души загинаха. До инцидента се е стигнало след спор между две семейства заради ”различия в политическите мнения”.
 
Кюрдски бунтовници пък са убили един охранител, а друг е бил ранен при нападение срещу автомобил, в който е пътувал регионален представител на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Източна Турция, съобщиха източници от сигурността, цитирани от Ройтерс.
 
Нападението на кюрдските активисти е извършено в района на Мурадийе, окръг Ван, през нощта, часове преди днешния референдум в Турция за конституционни промени, които да прехвърлят изпълнителната власт в ръцете на президента на Турция Ердоган.
 
Полицията пречи на опозиционните наблюдатели
 
На този фон кюрдски опозиционен депутат съобщи, че полицията пречи на работата на наблюдатели на опозиционните партии по време на референдума.
 
Зия Пир, депутат от прокюрдската Демократична партия на народите заяви, че в избирателна секция в Диарбекир полицията е отстранила наблюдателите, свързани с ДПН и основната опозиционна Народнорепубликанска партия.
 
Картите, които властите са издали на наблюдателите, носят името и символите на съответната партия. Полицията оправдавала действията си с това, че в деня на референдума е забранено използването на партийни символи в избирателните секции.
 
За подобни инциденти се съобщава и в други населени с кюрди райони.
 
"Те действат срещу лагера "не”. Търсят си причини, за да нямаме наблюдатели при урните”, твърди Пир.
 
По думите му наблюдателите са отвеждани в полицейските участъци, за да бъдат писани доклади, което отнемало часове.
 
Анкара продължава с обвиненията към Запада, че участва в референдума
 
И в изборния ден турският външен министър Мевлют Чавушоглу остро критикува чужди страни за това, че са се опитали да повлияят върху референдума.
 
Чавушоглу отправи тези критики, когато даде своя глас на референдума в окръг Анталия.
 
Някои "от чужбина се опитаха да кажат на турската нация какво да прави", посочи Чавушоглу.
 
"Те заеха страна, но днес решението принадлежи на нашата нация", каза той.
 
Чавушоглу не уточни кого има предвид, но по време на кампанията за референдума се създаде силно напрежение между Турция и някои европейски страни, по-специално Германия и Холандия, отбелязва АП.
 
Ердоган обвини двете страни в "нацистки практики" заради това, че не дадоха разрешение за агитационни прояви сред турската диаспора за насърчаване на гласуване с "да" на референдума, в които бе планирано да участват турски министри.
 
През март холандските власти отказаха разрешение за кацане в Холандия на самолета на министър Чавушоглу, който искаше да говори на митинг пред турски избиратели в Ротердам.
 
В отговор на това Турция заяви, че спира всички политически обсъждания на високо ниво с Холандия и затваря въздушното си пространство за холандски дипломати.
 
Засилени мерки за сигурност
 
252 000 полицаи и 128 000 войници от турската жандармерия бяха мобилизирани за охраната на референдума.
 
Мерките за сигурност в страната бяха повишени до най-висока степен.
 
Опозиционната Народнорепубликанска партия е сформирала в Истанбул кризисни щабове за предотвратяване на възможни нарушения в изборния процес. Юристи и близо 200 000 души бяха доброволни наблюдатели.  
Още по темата
Още от Свят

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?