Ердоган положи клетва като президент с огромна власт

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган положи клетва в парламента в 16.43 часа в понеделник, с което Турция официално премина от парламентарна към президентска система на управление, съобще турският телевизионен канал НТВ.

След полагането на клетва Ердоган посети мавзолея на основателя на Република Турция Мустафа Кемал Ататюрк. В президентския дворец Бештепе пък ще се състои церемония по случай официалното встъпване в длъжност на Ердоган в присъствието на лидери и представители от 50 държави, както и над три хиляди представители на политическите, деловите, спортните и артистичните среди, посочва в."Сабах".

В 21.30 часа се очаква Ердоган да обяви състава на новия кабинет, отбелязва телевизия НТВ. Първото заседание на кабинета ще бъде в петък.

Пред Меджлиса в Анкара се бе събрала тълпа от привърженици на президента, които го поздравиха с развети турски знаменца. 10 000 служители на реда се грижат за сигурността на множеството високопоставени гости.

Освен българския президент Румен Радев на церемонията присъстват още над 20 държавни глави, сред които член на колективното президентство на Босна и Херцеговина, президентите на Грузия, Косово, Македония, Молдова, Сърбия, емирът на Катар, лидери на африкански и азиатски държави. Като специални гости на турския лидер са поканени бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, лидерът на тунизийската проислямска партия Рашид Гануши, българският депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов, предава БНР.

Разширени пълномощия и ограничено по състав правителство за Ердоган

Реджеп Тайип Ердоган, който бе преизбран на 24 юни за нов президентски мандат, ще се ползва със значително подсилени пълномощия в съответствие с конституционни реформи, приети на референдум през април 2017 г.

Ето основните положения на конституционната реформа:

Текстът предвижда прехвърляне на основната част от изпълнителната власт на президента, който ще назначи сам министрите. Той ще определи също един или няколко вицепрезиденти.

Премиерският пост, който сега се заема от Бинали Йълдъръм, ще изчезне.

В съответствие с реформата държавният глава ще избира пряко или непряко шестима членове на Съвета на съдиите и прокурорите, отговарящ да назначава и отстранява от длъжност служителите от съдебната система. Парламентът ще избира седем от членовете на съвета.

Според видеоматериал, публикуван в профила на Ердоган в Туитър по време на предизборната кампания, правителството ще включва отсега нататък 16 министри на фона на 26 плюс премиер в момента.

Много министерства ще бъдат слети. Такъв е по-специално случаят с министерството по европейските въпроси, което ще бъде обединено с министерството на външните работи.

Такъв ще бъде и случаят с министерството на търговията и митниците, което ще бъде включено в състава на едно по-широко министерство на икономиката.

Освен на министерствата, президентската власт би трябвало да се опира и на девет "комисии", които ще покриват области като образование, икономическа политика или международни въпроси и въпроси на сигурността.

Други институции отсега нататък ще бъдат под шапката на президентството като разузнаването и Дирекцията по религиозните въпроси, които досега бяха на подчинение на премиера.

Според конституционната реформа извънредно положение ще може да се въвежда в случай на "бунт срещу отечеството" или "прояви на насилие, които поставят нацията пред опасност да се разцепи".

Президентът ще решава дали да наложи или не извънредно положение, преди да внесе за разглеждане въпроса в парламента.

Първоначално извънредното положение няма да може да се въвежда за повече от шест месеца, а след това ще може да бъде продължавано за максимален срок от четири месеца за едно удължаване.

По време на предизборната кампания досегашният президент обеща, след като кандидати от опозицията дадоха такова обещание, да отмени извънредното положение, което е в сила след осуетения опит за преврат от юли 2016 г.

Броят на депутатите бе увеличен от 550 на 600 на изборите от 24 юни. Възрастта за избиране в парламента бе намалена от 25 на 18 години.

Парламентарните и президентските избори ще се произвеждат отсега нататък едновременно, на всеки пет години, докато по-рано това ставаше на четири години.

Парламентът пак ще има пълномощията да изработва, променя или отменя закони. Той ще упражнява контрол върху действията на президента, но президентът ще може да издава укази в области, отнасящи се до широката сфера на неговите изпълнителни правомощия.

За сметка на това текстът уточнява, че президентът няма да може да издава укази по въпроси, които вече са ясно регулирани от закона.

Ако президентът на републиката е обвинен или заподозрян, че е извършил престъпление, парламентът ще може да изисква разследване, след като събере мнозинство от три пети от гласовете.

Президентът, който вече не е длъжен да прекъсне връзките със своята партия, може да заема този пост само за два петгодишни мандата.

За Ердоган няма да се взима под внимание неговият мандат след избирането му на президентския пост през август 2014 г. при старата система на управление. Преди това 12 години той заемаше премиерския пост.

Следователно 64-годишният Ердоган ще може теоретично да остане начело на страната до 2028 г.

Радев: Стремя се да изграждам доверие и уважение с всички президенти

"Моят стремеж е да градя отношения на взаимно доверие и уважение с всички президенти на всички наши съседни страни. Нека не забравяме, че в днешните реалности и особено в нашия регион, добросъседството играе ключова роля за опазване на мира и стабилността." Това заяви президентът Румен Радев пред Българското национално радио в Анкара в отговор на въпрос, че е единственият президент на държава-членка на ЕС, който присъства на церемонията по встъпване в длъжност на Реджеп Тайип Ердоган.

"Неведнъж съм обръщал внимание върху недопустимата намеса на Турция в българските избори и нашите религиозни дела, но убеден съм, че ненамесата във вътрешните работи е основата на това, така необходимо на всички ни добросъседство. Тук съм, защото уважавам избора на турския народ и очаквам същото от страна на нашите съседи", посочи още Румен Радев, запитан за перспективите за развитие на двустранните отношения, след утвърждаването на нашата съседка като президентска република.

Държавният глава добави, че Турция е най-големият търговски партньор на България извън Европейския съюз, а и югоизточната "врата" на Европа, която в момента удържа миграционния натиск.

"След катастрофалния провал на енергийната ни политика, Турция се превръща и в решаващ фактор по отношение на надеждността на нашата енергийна сигурност, на доставките и на цената на природния газ", подчерта още българският президент. Държавният глава изрази увереност, че с президента на Турция ще работят за развитие на двустранните отношения в дух на добросъседство, взаимно уважение и партньорство.