Ердоган: прикрит ислямист, умел опортюнист или убеден реформист

Дали турският премиер Реджеп Тайип Ердоган е прикрит ислямист, убеден привърженик на ЕС или просто прагматичен политик? Година и половина след встъпването му в длъжност наблюдателите се опитват още да разгадаят мистерията.

Преди месец харизматичният премиер, 50-годишен, беше все още човекът, повел Турция по пътя на реформи с такъв мащаб, че мнозинството от анализаторите бяха готови да повярват в метаморфозата на този бивш ислямист в лидер- демократ.

И тогава Ердоган извади проекта за криминализиране на прелюбодеянието - действие, което неговите критици побързаха да изтълкуват като възраждане на предишната му склонност към ислямския закон.

Ердоган реагира остро на критиките, като намекна на ЕС, че се намесва в собствените работи на Турция, и остави висящ проекта за реформа на наказателния кодекс, който бе от решаващо значение за турската кандидатура за ЕС.

Седмица по-късно обаче виждаме отново Ердоган в Брюксел, стиснал ръката на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген. Турската кандидатура отново е в ход и законът за прелюбодеянието е сложен в чекмеджето.

Остава обаче въпросът: дали наистина Ердоган се е променил или е възприел принципа, включен в ислямското право, който позволява на вярващия да скрие своята вяра, когато е в опасност?

Той може да бъде разглеждан също като реформатор по някои въпроси, но доказа, че е най-малкото много консервативен по социалните въпроси, засягащи семейството и жената, казва европейски дипломат.

Според други наблюдатели премиерът просто държи много дини под една мишница.

Той вече не е кметът на Истанбул, който през 90-те години забрани алкохола в общинските кафенета, но както отбелязват наблюдателите, все още трябва да удовлетворява радикалните ислямисти, които са основата на неговата формация - Партията на справедливостта и развитието.

Досега Ердоган не можа да им предложи кой знае какво: забраната за носене на ислямски забрадки в университетите е все още в сила и учениците в религиозните гимназии все още нямат достъп до висше образование с изключение на факултетите по теология.

Всеки път, когато той се опита да се намеси по тези въпроси, светските среди, поддържани от армията, посочваха на премиера границите, които не трябва да преминава.

По този пункт най-малкото интересите на ЕС и на Ердоган съвпадат: армията трябва да бъде държана извън политическата игра и религиозните свободи трябва да бъдат спазвани.

Ислямистите в Турция стигнаха дотам да виждат в ЕС спасителна надежда пред натиска, на който бяха подложени, смята Фехми Чалмук, автор на биография на Ердоган.

Този натиск достигна върха си през 1997 г., когато армията отстрани от поста първия премиер-ислямист в историята на турската република - Неджметтин Ербакан, бивш наставник на Ердоган.

Ердоган дори прекара четири месеца в затвора заради опит за подстрекаване към религиозна омраза, след като рецитира стихове с ислямистко звучене.

Оттогава насам доминиращата роля на армията в процеса на политически решения бе премахната от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) в името на кандидатурата на Турция за членство в ЕС.

Те (ПСР) успяха да ограничат влиянието на армията върху политиката в ежедневието, но само при условие, че действат в рамките, фиксирани от системата, отбелязва европейският дипломат.

Една крачка встрани и военните ще се върнат отново много бързо на сцената, добавя той.

Според този наблюдател преговорите за присъединяване, за чието започване или незапочване европейските лидери ще вземат решение на 17 декември, ще бъдат нещо като тест за Ердоган и неговата партия - смесица от либерали, набожни консерватори и радикали ислямисти.

*По БТА

Споделяне

Още от Балкани