Ердоган се кандидатира за първи пряко избран президент на Турция

Управляващата Партия на справедливостта и развитието номинира премиера Реджеп Тайип Ердоган за свой кандидат в първите преки президентски избори в Турция през август, съобщавиха осведомителните агенции във вторник. Кандидатурата на Ердоган бе официално оповестена от заместник-председателя на Партията на справедливостта и развитието Мехмет Али Шахин на церемония в конгресния център на Анкарската търговска палата.

 

Асошиейтед прес припомня, че Ердоган имаше доминираща роля в турската политика в продължение на повече от десет години и отбелязва, че номинирането му за кандидат в президентските избори може да доведе до оставането му начело на турската политика за най-малко още пет години.

 

Ердоган /60-годишен/ е на власт от 2003 г., но съгласно вътрешните правила на Партията на справедливостта и развитието няма право да се кандидатира за четвърти премиерски мандат.

 

Той е хвален заради икономическия възход на Турция, но също така предизвиква възмущение заради все по-авторитарния курс, който възприе в последно време, отбелязва Асошиейтед прес. Отдавна се говореше, че Ердоган има амбиции за президентския пост, добавя агенцията.

 

Президентът в Турция има предимно представителни функции, но Ердоган заявява, че подкрепя система, която дава по-големи пълномощия на президента. Той не успя да събере достатъчна подкрепа за приемане на конституционни поправки за даване на големи пълномощия на президента, но е намеквал, че ако бъде избран на този пост, ще използва изцяло сегашните президентски пълномощия, включително правото да свиква заседания на кабинета, така че той може да управлява Турция с толкова власт, колкото е имал като премиер.

 

Президентът Абдуллах Гюл, чийто мандат изтича на 28 август, заяви в края на миналата седмица, че няма да се кандидатира за втори президентски мандат.

 

Първият кръг на президентските избори в Турция ще бъде на 10 август, а на 24 август ще има евентуално втори кръг.

 

Тези избори са първите, на които държавният глава ще се избира с пряко гласуване. Според социологическите проучвания Ердоган се очаква да спечели президентските избори с голяма подкрепа и да бъде избран за петгодишен мандат на президентския пост. Така той би станал

лидерът, управлявал най-дълго страната, след основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк, посочва агенция Франс прес.

 

Ердоган: Ще бъда президент на всички

 

Самият Ердоган, обвиняван, че разделя турското общество, обеща, че ще бъде "президент на

всички", ако спечели изборите през август. В реч след като кандидатурата му бе обявена, Ердоган се ангажира да продължи да развива икономиката, да положи усилия за задълбочаването на демокрацията и да придвижи кандидатурата на Турция за членство в

ЕС. Той обеща също да остане верен на усилията за разрешаване на 30-годишния конфликт с кюрдските бунтовници.

 

Ще бъда президент на всички, независимо дали те гласуват за мен или не", заяви министър-председателят.

 

В речта на Ердоган, която той държа в конгресния център на Анкарската търговска палата пред хиляди поддръжници на своята ПСР, изобилстваха отпратки към Бог и неговата вяра, посочва Ройтерс.

 

"Влязохме в политиката заради Аллах, влязохме в политиката заради хората," заяви премиерът, докато привърженици на партията скандираха "Турция се гордее с теб".

 

"Те ни наричаха назадничави, защото казвахме молитвите си", посочи той. "Казваха, че не сме достатъчно добри за селски ага, че не може да бъдем премиер, че не може да станем президент. Дори не възнамеряваха да ни приемат за равноправен човек в очите на държавата", добави премиерът, който не за първи път говори за себе си в трето лице множествено число.

 

Преди словото на Ердоган бе излъчен филм, на който той бе показан в младежките си години и в хода на политическата си кариера.

 

Президентската надпревара отразява префасонирането на турската политика

 

Преди кандидатурата на Ердоган бяха обявени още двама кандидати за президентските избори - общият кандидат на Народнорепубликанската партия и на Партията на националистическото действие Екмеледин Ихсаноглу и кандидатът на прокюрдската Демократична партия на народите Селяхаттин Демирташ.

 

Един бърз поглед върху появяващите се кандидати за първите преки президентски избори в Турция илюстрира драматичната промяна, създадена в страната от 11-годишното управление на премиера Тайип Ердоган; старият светски елит отстъпи сцената на двама мъже от ислямски произход и на трети от дълго потисканото кюрдско малцинство, коментира Ройтерс.

 

Това със сигурност е нещо ново, нова република, казва пред агенцията Соли Йозел, професор по политическа наука в истанбулския университет Кадир Хас. Наистина се намираме в неизследвани води, добавя той.

 

Откакто неговата Партия на справедливостта и развитието дойде на власт през 2002 г., той спечели голяма подкрепа сред консервативните мюсюлмани, много от които бедни, чувствали се третирани като втора класа граждани в светското общество - например набожни жени, които не са били допускани в държавните институции, тъй като носят забрадки.

 

Самият Ердоган, който сега е на 60 години, е излежал кратка присъда затвор през 1999 г. по обвинения в ислямистка дейност. Взимайки юздите на властта само четири години по-късно, той обузда армията, която се смяташе за гарант срещу ислямизма и която е свалила от власт четири правителства за четири десетилетия.

 

Освен че не е табу, религията сега е основен политически въпрос. Идеята за светски президент стана "политически токсична" за голяма част от 77-те милиона граждани. Толкова силно "токсична", че главната светска партия в Турция - на основателя на светската държава Мустафа Кемал Ататюрк - Народнорепубликанската партия (НРП), и националистическата Партия на националистическото действие (ПНД) избраха за общ кандидат Екмеледин Ихсаноглу - дипломат и академик, който бе генерален секретар на Организацията за ислямско сътрудничество в продължение на девет години.

 

Изборът за номинацията на родения в Кайро Ихсаноглу, който е посветил голяма част от живота си на исляма, предизвика ожесточена критика от страна на някои непоклатими секуларисти в НРП, като част от тях отказаха да се подпишат на официалната му номинация.

 

В първите си изказвания, след като бе предложен за кандидат, Ихсаноглу, чиято съпруга, за разлика от жената на Ердоган, не носи ислямска забрадка, изтъкна значението на разделението на държавата от религията. В ислямския свят настана смут по този въпрос, каза той. Той също така възхвали Ататюрк, явно противопоставяне на премиера, който обиди много турци кемалисти, като назова основателя "пияница" по време на реч през май 2013 г.

 

Анализаторите казват, че Ихсаноглу представлява връщане към политическите светски и либерални ценности, подкрепяни от религията, нещо, което ПСР бе възприела, когато за пръв път дойде на власт. По този начин той може да привлече недоволните поддръжници на Ердоган, изморени от все по-автократичния му стил и разпаления му език, пише по-нататък Ройтерс.

 

Мурат Йеткин от либералния вестник "Радикал" казва, че решението на НРП и ПНД да издигнат Ихсаноглу за общ кандидат означава, че те ще навлязат на територията на Ердоган.

Безупречната репутация на Ихсаноглу може да затрудни Ердоган и поддръжниците му да предприемат политически атаки. Потенциална кампания за оклеветяване срещу Ихсаноглу,

който е известен с благородния си характер, може да не намери поддръжници дори в базата на ПСР, каза Йеткин.

 

Но дори ислямските преимущества да му осигуряват известна защита, съюзниците на Ердоган може да насочат критиките си към смятания от тях за неуспех на Ихсаноглу да се присъедини към позицията на Анкара, която осъди свалянето от власт на египетския президент ислямист Мохамед Морси. Опитът на Ихсаноглу в международните проблеми и Арабския свят също така малко ще му помогне пред турското общество, голяма част от което не знаеше за съществуването му до миналата седмица.

 

Нито ще го защити от хищната проправителствена преса, като един анализатор вече го обяви за инструмент на чужди интереси, "кандидат на Кока Кола". Самият Ердоган обвинява политическите си опоненти в съучастие с чужди сили, за да подкопават Турция.

 

Ако Ердоган обаче получи по-малко от необходимите 50 процента, необходими за предотвратяването на втори тур, кюрдското малцинство в Турция - около 15-20 процента от населението, може да реши съдбата му. Анализаторите казват, че около половината от кюрдите вече гласуват за ПСР и още много ще го направят с убеждението, че Ердоган предлага най-добрата надежда за постигането на трайно споразумение за мир. Правителството му миналата седмица изпрати в парламента проектозакон, създаващ законова рамка за мирните преговори, за ускоряване на процеса.

 

Спекулациите, че прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) може безмълвно да застане зад Ердоган на първия кръг, като определи или слаб кандидат или не издигне такъв, изобщо не се осъществиха, като лидерът на партията - 41-годишният Селяхаттин Демирташ, обяви кандидатурата си за президент.

 

Той е сериозен кандидат и ако поддръжниците му гласуват за него, това ще представлява шест или седем процента орязване на вота, чиято насока бе вече известна. Те искат време, за да преговарят с Ердоган между първия и втория кръг, казва Йозел от университета Кадир Хас.